Да продължаваме да проповядваме
1 Понякога може би си мислим, че нашият район е бил обработван многократно, без да има особен отклик. Въпреки това съществуват основателни причини да продължаваме да проповядваме. (Мат. 28:19, 20)
2 Даваме свидетелство: Исус предсказал, че проповядването за Царството ще бъде забележителна част от многосъставния белег на „завършека на тази система“ и че то ще бъде извършвано „за свидетелство на всички народи“. (Мат. 24:3, 14) Когато хората виждат, че проповядваме добрата новина за Царството, ние даваме мощно свидетелство. След като си тръгнем от района, някои хора могат да продължават да говорят за нашето посещение часове или дори дни наред, макар и да не са изслушали посланието ни. Ако осъзнаваме защо трябва да проповядваме, това ще ни помогне да постоянстваме в службата. Ние радваме Йехова, когато даваме свидетелство и отправяме едно предупредително послание и така участваме в изпълнението на определени библейски пророчества. (2 Сол. 1:6–9)
3 Трябва да постоянстваме: Тъй като има толкова много неща, които ангажират вниманието и времето на хората, трябва да постоянстваме, за да развием интереса им. В продължение на една година Свидетелите посещавали една жена всяка седмица, преди тя да ги покани в дома си за обсъждане върху Библията. Това, което научила, толкова ѝ харесало, че тя приела библейско изучаване, започнала да посещава събранията и скоро изразила желание да бъде покръстена.
4 Условията в света се променят много бързо. Същото се случва и с нагласата на хората — мнозина, които в миналото са отхвърляли посланието ни, сега с желание приемат освежаващата надежда, която споделяме с тях. Дори само един човек да откликне благоприятно на посланието за Царството, постоянството ни си е заслужавало.
5 Все повече хора „въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават“ по света. (Езек. 9:4) Резултатите от проповедната ни дейност доказват, че хората с праведна нагласа откликват на посланието за Царството. (Иса. 2:2, 3) Затова нека продължаваме да проповядваме, като любещо постоянстваме в това ‘да носим добра новина за нещо по–добро’. (Иса. 52:7, НС; Деян. 5:42)