Да свидетелстваме резултатно на обществени места
1. Как християните днес свидетелстват на обществени места, като подражават на християните от първи век, и с какъв резултат?
1 Подобно на първите ученици на Исус християните днес споделят добрата новина с хората навсякъде, където може да бъдат намерени. (Деян. 16:13; 17:17; 20:20, 21) В резултат на усилията им да свидетелстват на обществени места, те срещат заинтересувани хора, които може би нямаше да достигнат в службата от къща на къща.
2. Защо е необходима добра преценка, когато свидетелстваме на обществени места, и как можем да допринасяме за реда?
2 Когато свидетелстваме на такива места, е необходима добра преценка. Най–добре е да не се натрапваме на хората. Например, ако твърде много свидетели проповядват в един и същ район или в същите търговски центрове, тогава някои хора ще започнат да се възмущават от нас. Това отнема от достойнството на дейността ни и може да намали нашата резултатност. Какво да направим, за да избегнем такава ситуация? В някои сборове с голям проповеден район се оказва полезно да се правят отделни райони за свидетелстване на обществени места. (1 Кор. 14:40) Можем да допринесем за това всичко да става с ред, като работим само в района, възложен на нашия сбор, освен ако няма конкретна уредба от Комитета по службата на сбора да се помага на друг сбор. (Виж „Нашата служба на Царството“ от ноември 1998 г., стр. 6, абз. 18, 19.)
3. Какъв подход са установили някои, че е резултатен, когато свидетелстват на обществени места?
3 Да заговаряме хората: Когато разговарял с жената до кладенеца, Исус започнал с нещо кратко и постепенно продължил с разговора, като видял, че жената проявява интерес. (Йоан 4:7–26) И днес този подход е резултатен при определени обстоятелства. Някои вестители смятат, че за да постигнат по–добри резултати, когато свидетелстват на обществени места, е добре първо да поздравят човека и да проявят личен интерес към него, преди да представят посланието за Царството. Те започват с някоя тема, която е от интерес за местните хора, и това често води до разговор. Когато другите споделят своите тревоги, те ги изслушват внимателно. След това успяват да споделят някои утешителни мисли от Божието Слово. (Рим. 15:4)
4. Как можем да развием проявения интерес?
4 Да развиваме интереса: Всеки път, когато провеждаме хубав разговор, трябва да се опитаме да се свържем отново със заинтересувания човек, за да развием интереса му. Как да стане това? В края на разговора, може да извадиш бележника, в който записваш уговорките си, и да кажеш: „Беше ми приятно да поговорим. Дали е възможно да продължим разговора си някой друг път?“ Или: „Бих искал да прочете една статия, за която съм сигурен, че ще Ви хареса. Може ли да ви я донеса у дома или на работното Ви място?“ Други вестители просто питат: „На какъв телефонен номер можем да Ви открием?“ Това често води до благоприятен отклик.
5. Каква цел трябва да си поставим, когато свидетелстваме на обществени места?
5 Много хора, на които за първи път им е било проповядвано на обществено място, са приели библейско изучаване. То може да бъде провеждано в дома на изучаващия, на работното му място, на друго подходящо място или по телефона. Нека си поставим за цел да започваме библейски изучавания, когато свидетелстваме резултатно на обществени места.