„Йехова ми е помощник“
1 Когато Исус възложил на първите си ученици да проповядват, той им казал: „Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци.“ (Мат. 10:16) Дали това ги накарало да се уплашат и да спрат да проповядват? Не. Те възприели нагласата, която по–късно проявил апостол Павел, когато казал на събратята си християни: ‘Бъдете смели и кажете: „Йехова ми е помощник; няма да се страхувам. Какво може да ми направи човек? “ ’ (Евр. 13:6, NW ) Те се радвали, че били смятани за достойни да бъдат опозорени заради Исусовото име, и продължили непрестанно да поучават и да известяват добрата новина. — Деян. 5:41, 42.
2 Днес целосветската проповедна дейност е в заключителния си етап. Точно както предсказал Исус, ние сме намразени от всичките народи. (Мат. 24:9) Нашата проповедна дейност среща противопоставяне и подигравки и в някои части на света дори бива поставяна под възбрана. Ако ни липсва вяра, бихме могли да се уплашим. Но като знаем, че Йехова е нашият Помощник, това ни освежава и ни укрепва да постоянствуваме в службата.
3 Смелостта е качеството да бъдеш силен, неустрашим, храбър. Тя е противоположна на страха, плахостта, малодушието. Исусовите ученици винаги са имали нужда от смелост, за да издържат. Тя е необходима, за да избягваме да бъдем обезсърчени от нагласите и действията на един свят, който е във вражда с Бога. Колко е насърчително за нас да мислим за превъзходния пример на Исус, който победил света! (Йоан 16:33) Не забравяй също апостолите, които сблъсквайки се със сурови изпитания, смело заявили: „На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човеците.“ — Деян. 5:29, „Верен“.
4 Ние не сме хора, които отстъпват: Ние трябва да се стремим да запазваме положителна нагласа към своята работа. (Евр. 10:39) Винаги помни, че биваме пращани от Йехова като проява на неговата любов и милост спрямо цялото човечество. Той никога не иска от своите служители да правят каквото и да е, което не изпълнява полезна цел. Всичко, което ни е възложено да правим, ще бъде в крайна сметка за доброто на онези, които обичат Бога. — Рим. 8:28.
5 Оптимистичният възглед ще ни помогне да продължаваме да търсим подобните на овце хора в своя район. Ние можем да гледаме на равнодушието, което проявяват хората, като на един израз на тяхната безизходица и безнадеждност. Нека нашата любов ни подтиква да проявяваме съчувствие и търпение. Всеки път, когато оставяме литература или по друг начин откриваме искрица интерес, нашата цел трябва да бъде да не отлагаме повторното посещение и да култивираме по–нататъшен интерес. Никога не бива да се съмняваме, че можем да започнем едно библейско изучаване, или че можем резултатно да го водим. Вместо това ние трябва постоянно и молитвено да търсим помощта и ръководството на Йехова, като сме уверени, че той ще ни помогне.
6 Ние твърдо вярваме, че Йехова ще се погрижи работата да бъде свършена. (Сравни Филипяни 1:6.) Нашето пълно упование в него като наш Помощник ни укрепва, за да „не се отказваме да вършим каквото е добро“. — Гал. 6:9, NW.