Непрестанно известяване на добрата новина
1 Ранните християни гледали на службата си много сериозно. Лука съобщава: „И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма, и по къщите си, че Исус е Христос.“ (Деян. 5:42) Нищо — дори преследване — не можело да ги спре! (Деян. 8:4) Те всеки ден говорели на другите хора за истината.
2 А ние? Запитай се: ‘Дали съзнавам неотложността на времето? Дали имам нагласата да продължавам да известявам добрата новина непрестанно?’
3 Съвременни примери на непрестанно проповядване: Една сестра, болна от полиомиелит, била затворена в машина, наречена железен бял дроб. Тя не можела да ходи до Залата на Царството или да посещава конгреси. Но била изключително много заета с известяването на добрата новина. През своя 37–годишен ‘затвор’ тя успяла да помогне на 17 души да научат истината! Как направила това? Въпреки че не можела да ходи от врата на врата, тя намерила начин всеки ден да свидетелствува неофициално на хората, които влизали при нея.
4 Нашите братя в Босна трябваше да се справят с война и мизерия. Въпреки това те редовно продължават да проповядват на другите хора. В Сараево вестителите достигнаха средно по 20 часа всеки месец, разговаряйки с другите за добрата новина, и всеки води средно по две библейски изучавания. Въпреки суровите обстоятелства, те проповядват и поучават непрестанно.
5 Младите хора също проявяват пламенност в службата. Едно семейство Свидетели в Руанда било затворено в стая, в която войниците се готвели да ги убият. Хората от това семейство поискали разрешение да се помолят преди това. Било им разрешено и малката дъщеря, Дебора, се молела на глас: „Йехова, тази седмица ние с татко раздадохме пет списания. Как ще се върнем пак при тези хора, за да ги учим на истината и да им помогнем да получат живот?“ Заради нейната вяра и любовта ѝ спрямо службата, цялото семейство било пощадено.
6 Днес е необходимо да търсим възможности да свидетелствуваме на другите хора и да търсим онези, ‘които имат правилна нагласа за вечен живот’. (Деян. 13:48, NW) Според местните обстоятелства старейшините на сбора организират групово свидетелствуване в удобно време — сутрин, следобед или вечер. Статиите в „Нашата служба на Царството“ и докладите на Събранията за службата, окръжните и областните конгреси дават навременни предложения и насърчение да участвуваме в различните аспекти на свидетелствуването за Царството. Освен това окръжните и областните надзорници обучават вестителите в улично свидетелствуване, показват как да се обработват бизнес райони и посочват други начини да се дава свидетелство навсякъде, където може да бъдат намерени хора. Всичко това подчертава непрестанното известяване на добрата новина.
7 Исусовите апостоли смело заявили: „Ние не можем да спрем да говорим за нещата, които сме видели и чули.“ Как въпреки всички пречки те постоянствували? Те молели Йехова да им помогне, което той направил, и ‘всички били изпълнени със свети дух и говорели словото на Бога неустрашимо’. (Деян. 4:20, 29, 31, NW) Възможно е не всеки да бъде благословен със забележителни случки в службата, но ако наистина желаем да известяваме добрата новина непрестанно, и ако полагаме усилия да правим това всеки ден, тогава Йехова ще ни помогне.