Бъди укрепващ
1 Тъй като живеем в „усилни времена“, всички ние се нуждаем от насърчение. (2 Тим. 3:1) Ясно съзнаващ тази нужда дори по негово време, Павел искал да използува общуването с братята си като възможност за ‘утеха между тях взаимно с тях’. Той подканил своите братя да ‘търсят това, което служи за . . . взаимно назидание’. (Рим. 1:11, 12; 14:19) Тези усилия успели да ‘утвърдят душите на учениците, като ги увещавали да постоянствуват във вярата’. (Деян. 14:22) Днес ние извънредно много се нуждаем от такава помощ.
2 Можем да бъдем укрепващи за другите с това, което казваме. Когато са използувани правилно, нашите думи могат да бъдат „като златни ябълки в сребърни съдове“. (Пр. 25:11) Като участвуваме в събранията, ние се „увещаваме един друг“. (Евр. 10:25) Нашият език може да бъде използуван по положителен начин, когато споделяме преживени случки, когато даваме напътствия или обсъждаме духовни неща. Такава полезна употреба на нашия език ‘е добра за назидание [укрепване — NW], принасяйки благодат на тия, които слушат’. — Еф. 4:29.
3 Говори́ за укрепващи неща: Във Филипяни 4:8 (NW) Павел дал полезни напътствия за нашата реч. Той казал, че трябва да мислим за неща, които са истинни, сериозни, праведни, непорочни, обични, неща, за които се говори добре, добродетелни и похвални. Винаги можем да бъдем сигурни, че това, което казваме, ще бъде истинно и полезно за другите, ако то е основано на божието Слово. (Йоан 17:17) Нашето християнско отдаване, това, което учим на събранията на сбора, начинът, по който изпълняваме службата си докрай, и други такива работи са сериозни неща. Положителните разговори за стандартите и принципите на божието Слово със сигурност ще ни помогнат да станем ‘мъдри за спасение’. (2 Тим. 3:15) Можем да изразим нашата признателност за непорочното поведение, практикувано от хората, които са в чистата организация на Йехова. Можем да възхваляваме обичните прояви на милост от страна на нашите братя. (Йоан 13:34, 35) Нещата, за които се говори добре, включват благотворните християнски качества като вяра, радост, мир и дълготърпение, които виждаме в нашите братя. Разговорите за такива добродетелни и похвални неща са ‘добри за назиданието [укрепването — NW]’ на другите. — Рим. 15:2.
4 Всеки ден ние сме изправени пред обезсърчаващите тревоги на света. Колко освежаващо е да оставим настрана тези неща и да участвуваме в любещото общуване с нашите братя! Ценното време, което можем да прекараме заедно е съкровище, което трябва да ценим високо. Ако винаги сме насърчителни и укрепващи, другите с право ще кажат за нас: „[Те] освежиха моя . . . дух.“ — 1 Кор. 16:18, „Верен“.