Как можем да прибавим към своята вяра добродетел?
„Прибавете към вярата си добродетел.“ — 2 ПЕТЪР 1:5.
1, 2. Защо трябва да очакваме от хората на Йехова да вършат това, което е добродетелно?
ЙЕХОВА винаги постъпва по добродетелен начин. Той върши онова, което е праведно и добро. Затова апостол Петър могъл да говори за Бога като за Онзи, който е призовал помазаните ‘чрез своята слава и добродетел’. Точното познание за техния добродетелен небесен Баща им показало какво е необходимо, за да водят живот на истинска преданост към Бога. — 2 Петър 1:2, 3, NW.
2 Апостол Павел подканя християните да ‘бъдат подражатели на Бога, като възлюбени чада’. (Ефесяни 5:1) Подобно на своя небесен Баща, във всяка ситуация поклонниците на Йехова трябва да правят онова, което е добродетелно. Но какво е добродетел?
Какво е добродетел
3. Какво е определението за „добродетел“?
3 Съвременните речници определят „добродетел“ като „морално превъзходство; доброта“. Тя е „правилно действие и мислене; доброта на характера“. Добродетелният човек е праведен. Добродетелта също бива определяна като „придържане към стандарт за правилност“. Разбира се, за християните ‘стандартът за правилност’ е определен от Бога, и е изяснен в неговото свещено Слово, Библията.
4. За развиването на какви качества, споменати във 2 Петър 1:5–7, трябва усилно да работят християните?
4 Истинските християни се придържат към праведните стандарти на Йехова Бог, и откликват на неговите прекрасни обещания, като проявяват вяра. Те следват също съвета на Петър: „Като принесете в отговор всякакво ревностно усилие, прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си познание, към познанието си самоконтрол, към самоконтрола си издръжливост, към издръжливостта си преданост към Бога, към предаността си към Бога братска обич, към братската си обич любов.“ (2 Петър 1:5–7, NW) Един християнин трябва да работи усилно, за да развива тези качества. Това не се постига за няколко дни или години, а изисква непрекъснати усилия през целия живот. Ето защо прибавянето на добродетел към нашата вяра само̀ по себе си е едно предизвикателство!
5. Какво е добродетел от библейска гледна точка?
5 Лексикографът М. Р. Винсънт казва, че първоначалният, класически смисъл на гръцката дума, преведена като „добродетел“, означава „превъзходство от всякакъв вид“. Петър използувал формата за множествено число, когато казал, че християните трябвало навсякъде да възвестяват „превъзходствата“, или добродетелите на Бога. (1 Петър 2:9) От библейска гледна точка, добродетелта е описана не като пасивна, а като „морална сила, морална енергия, сила на душата“. Споменавайки добродетелта, Петър имал предвид смелото морално превъзходство, което се очаквало да изявяват и поддържат служителите на Бога. Тъй като сме несъвършени обаче, можем ли наистина да вършим това, което е добродетелно в очите на Бога?
Несъвършени, но добродетелни
6. Макар че сме несъвършени, защо може да се каже, че ние можем да правим това, което е добродетелно в божиите очи?
6 Ние сме наследили несъвършенство и грях, затова може би се чудим как можем наистина да правим онова, което е добродетелно в очите на Бога. (Римляни 5:12) Несъмнено ние имаме нужда от помощта на Йехова, ако искаме да имаме чисти сърца, от които да идват добродетелни мисли, думи и действия. (Сравни Лука 6:45.) След греха си с Витсавее, разкайващият се псалмист Давид умолявал: „Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.“ (Псалм 51:10) Давид получил прошката на Бога и помощта, от която имал нужда, за да следва добродетелна линия на поведение. Следователно, ако сме сгрешили сериозно, но разкайващо сме приели помощта на Бога и на старейшините в сбора, ние можем да се върнем на пътеката на добродетелността и да останем на нея. — Псалм 103:1–3, 10–14; Яков 5:13–15.
7, 8. (а) Какво е необходимо, за да останем добродетелни? (б) Каква помощ имат християните, за да бъдат добродетелни?
7 Поради наследената грешност, ние трябва да водим непрестанна вътрешна борба да вършим онова, което изисква от нас добродетелната линия на поведение. Ако искаме да останем добродетелни, ние никога не можем да си позволим да станем слуги на греха. Вместо това трябва да бъдем „слуги на правдата“, като винаги мислим, говорим и действуваме по добродетелен начин. (Римляни 6:16–23) Разбира се, нашите плътски желания и грешни склонности са силни, и ние сме изправени пред борбата между тях и добродетелните неща, които Бог изисква от нас. Тогава какво да правим?
8 Едно от нещата е, че ние трябва да следваме ръководството на светия дух, или на дейната сила на Йехова. Следователно, ние трябва да следваме съвета на Павел: „Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти. Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате.“ (Галатяни 5:16, 17, „Български превод на Библията“, 1924 г.) Да, като сила за праведност, ние имаме божия дух, а като ръководство за правилно поведение имаме Неговото Слово. Ние разполагаме също и с любещата помощ на организацията на Йехова и с напътствията на „верния и разумен слуга“. (Матей 24:45–47) Така можем да водим успешна битка срещу грешните склонности. (Римляни 7:15–25) Разбира се, ако в ума ни се появи нечиста мисъл, ние трябва незабавно да я пропъдим и да се молим за помощта на Бога, за да отхвърлим всяко изкушение да постъпим по начин, който не е добродетелен. — Матей 6:13.
Добродетелта и нашите мисли
9. Какъв начин на мислене изисква добродетелното поведение?
9 Добродетелта започва с начина на мислене на човека. За да се радваме на божието благоволение, ние трябва да мислим за праведни, добри, добродетелни неща. Павел казал: „Братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, — ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, — това зачитайте.“ (Филипяни 4:8) Ние трябва да насочим умовете си към праведни, чисти неща, и всяко нещо, на което липсва добродетелност, не бива да ни привлича. Павел могъл да каже: „Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете.“ Ако ние сме като Павел — добродетелни в мислите си, в речта си и в действията си — ще бъдем добри другари и хубав пример за християнско живеене, и ‘Богът на мира ще бъде с нас’. — Филипяни 4:9.
10. Как личното прилагане на 1 Коринтяни 14:20 ще ни помогне да останем добродетелни?
10 Ако желанието ни е да останем добродетелни в мисленето си и така да угодим на небесния си Баща, то необходимо е да прилагаме съвета на Павел: „Не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.“ (1 Коринтяни 14:20) Това означава, че като християни, ние не търсим познание или опит в областта на злото. Вместо да позволяваме нашите умове да бъдат покварявани по този начин, ние мъдро избираме да останем неопитни и невинни като бебета в това отношение. В същото време ние напълно разбираме, че неморалността и вършенето на зло са грешни в очите на Йехова. Едно дълбоко, сърдечно желание да му угодим, като бъдем добродетелни, ще ни донесе полза, защото ще ни подтикне да избягваме нечистите форми на развлечения и другите покваряващи ума влияния на този свят, който лежи в силата на Сатан. — 1 Йоан 5:19.
Добродетелта и нашата реч
11. Какъв вид реч се изисква, за да бъдем добродетелни, и какъв пример имаме от Йехова Бог и Исус Христос в това отношение?
11 Ако нашите мисли са добродетелни, то това трябва да окаже дълбоко влияние на онова, което казваме. Да бъдем добродетелни изисква чиста, здрава, истинна, укрепваща реч. (2 Коринтяни 6:3, 4, 7) Йехова е ‘Богът на истината’. (Псалм 31:5) Той е верен във всичките си отношения, и обещанията му са сигурни, защото той не може да лъже. (Числа 23:19; 1 Царе 15:29; Тит 1:2) Божият Син, Исус Христос, е ‘пълен с благодат и истина’. Когато бил на земята, той винаги говорел истината такава, каквато я бил получил от Баща си. (Йоан 1:14; 8:40) Освен това Исус „грях не е сторил, нито се е намерила лукавщина в устата му“. (1 Петър 2:22) Ако сме истински служители на Бога и на Христос, ние ще бъдем истинни в думите си и прави в поведението си, все едно че сме „препасани с истина през кръста“. — Ефесяни 5:9; 6:14.
12. Ако трябва да бъдем добродетелни, какъв вид реч трябва да избягваме?
12 Ако сме добродетелни, ние ще избягваме определени видове реч. Ние ще се ръководим от съвета на Павел: „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас.“ Да, нека „блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии; нито срамотни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща, но по–добре благодарение“. (Ефесяни 4:31; 5:3, 4) Другите хора ще намират за освежаващо да бъдат в нашата компания, защото праведните ни сърца ни подтикват да избягваме нехристиянска реч.
13. Защо християните трябва да контролират езика си?
13 Желанието да угодим на Бога и да казваме добродетелни неща ще ни помогне да контролираме езика си. Поради грешни склонности, всички ние грешим понякога в думите си. Но ученикът Яков казва, че ако „туряме юздите в устата на конете“, те послушно вървят натам, накъдето ги направляваме. Следователно, ние трябва да полагаме усилия да обуздаваме езика си и да се стремим да го използуваме само по добродетелен начин. Невъздържаният език е „цял свят от нечестие“. (Яков 3:1–7) Всякакъв вид порочни черти на този безбожен свят са свързани с необуздания език. Той носи отговорността за такива вредни неща като лъжесвидетелствуване, хули и клевети. (Исаия 5:20; Матей 15:18–20) И когато своеволният език прави обидни, язвителни или клеветнически забележки, той е пълен със смъртоносна отрова. — Псалм 140:3; Римляни 3:13; Яков 3:8.
14. Какъв двоен стандарт в речта трябва да отбягват християните?
14 Както посочва Яков, би било непоследователно да „благославяме Господа“, като говорим добре за Бога, но след това да злоупотребяваме с езика, като „кълнем човеците“, призовавайки зло върху тях. Колко грешно е да пеем възхвали на Бога на събранията, а след като излезем, да говорим зли неща за събратята си по вяра! Не е възможно и сладка, и горчива вода да блика от един и същи извор. Ако служим на Йехова, другите с право очакват от нас да казваме добродетелни неща вместо да изговаряме отвратителни думи. Затова нека отхвърлим порочните приказки и да се стремим да казваме неща, които ще донесат полза на нашите другари и духовно ще ги укрепят. — Яков 3:9–12.
Добродетелта и нашите дела
15. Защо е толкова важно да избягваме връщането към нечестни пътища?
15 След като мислите и речта на християните трябва да са добродетелни, какво да кажем за нашите дела? Да имаш добродетелно поведение е единственият начин да получиш божието одобрение. Никой служител на Йехова не може да изостави добродетелта, да се върне към нечестието и измамата, и да има основание да мисли, че такива неща биха намерили одобрение у Бога. Притчи 3:32 казва: „Господ се гнуси от опакия [нечестния — NW], но интимно общува с праведните.“ Ако ценим нашите взаимоотношения с Йехова Бог, тези каращи ни да се замислим думи трябва да ни въздържат от замислянето на интриги или вършенето на нещо нечестно. Не случайно между седемте неща, които са мерзост за душата на Йехова е „сърце, което крои лоши замисли“! (Притчи 6:16–19) Затова, нека избягваме такива постъпки, и да вършим това, което е добродетелно — за полза на нашите събратя човеци, и за слава на нашия небесен Баща.
16. Защо християните не трябва да участвуват в никакви лицемерни постъпки?
16 Проявяването на добродетел изисква да сме честни. (Евреи 13:18) Лицемерният човек, чиито постъпки не отговарят на неговите думи, не е добродетелен. Гръцката дума, преведена като „лицемер“ (хипокритѐс) означава „някой, който отговаря“, а също означава сценичен актьор. Тъй като гръцките и римските актьори носели маски, тази дума започнала да се използува метафорично за някой, който се преструва. Лицемерите са „неверните“. (Сравни Лука 12:46 с Матей 24:50, 51.) Лицемерие (хипо̀крисис) може също да означава порочност и лукавство. (Матей 22:18; Марко 12:15; Лука 20:23) Колко е тъжно, когато доверчив човек стане жертва на усмивки, ласкателства и дела, които са само преструвки! А как се стопля сърцето, когато знаем, че общуваме със заслужаващи доверие християни. И Бог ни благославя за това, че сме добродетелни и нелицемерни. Неговото одобрение лежи върху тези, които показват „нелицемерно братолюбие“ и притежават „нелицемерна вяра“. — 1 Петър 1:22; 1 Тимотей 1:5.
Добродетелта е активна доброта
17, 18. Като показваме плода на духа доброта, как ще се отнасяме с другите?
17 Ако прибавим към вярата си добродетел, то ние ще се стремим да се въздържаме от това да мислим, казваме и правим неща, които са неприемливи за Бога. Обаче проявяването на християнска добродетел изисква също да практикуваме активна доброта. Всъщност, добродетелта бива определяна като доброта. А добротата е плод на светия дух на Йехова, а не просто продукт на човешко усилие. (Галатяни 5:22, 23) Като проявяваме плода на духа, наречен доброта, ние ще бъдем подтикнати да мислим хубави неща за другите и да ги хвалим за добрите им качества, въпреки техните несъвършенства. Дали те са служили вярно на Йехова години наред? Тогава трябва да им оказваме уважение и да говорим добре за тях и за тяхната служба на Бога. Нашият небесен Баща забелязва любовта, която те проявяват към името му, както и техните добродетелни дела на вяра, следователно трябва да ги виждаме и ние. — Неемия 13:31б; Евреи 6:10.
18 Добродетелността ни прави търпеливи, разбиращи, съчувствени. Ако събрат поклонник на Йехова преживява страдание или депресия, ние ще говорим успокоително и ще търсим да му дадем някаква утеха, така както нашият любещ небесен Баща ни утешава. (2 Коринтяни 1:3, 4; 1 Солунци 5:14) Ние съчувствуваме на онези, които тъгуват, може би поради загуба на близък човек в смъртта. Ако можем да направим нещо, което да облекчи страданията, ние ще го направим, защото добродетелният дух подбужда любещи, великодушни действия.
19. Как вероятно ще се отнасят другите с нас, ако ние сме добродетелни в мислите, думите и делата си?
19 Както благославяме Йехова, като говорим добре за него, другите вероятно ще благославят нас, ако сме добродетелни в мислите, думите и делата си. (Псалм 145:10) Една мъдра притча казва: „Благословения почиват на главата на праведния; но устата на нечестивите покриват насилство.“ (Притчи 10:6) На злия и груб човек му липсва добродетелта, която ще го направи скъп за другите. Той жъне, каквото сее, защото хората не могат искрено да му дадат благословията си, говорейки добре за него. (Галатяни 6:7) Колко по–добре е за онези, които мислят, говорят и действуват по добродетелен начин като служители на Йехова! Те печелят любовта, доверието и уважението на другите, които биват подбудени да ги благославят и да говорят добре за тях. Нещо повече, тяхната богоугодна добродетел има за резултат безценни благословии от Йехова. — Притчи 10:22.
20. Какво влияние могат да имат добродетелните мисли, думите и делата върху сбора на хората на Йехова?
20 Добродетелните мисли, реч и дела със сигурност са от полза за сбора на хората на Йехова. Когато събратята по вяра имат любещи, изпълнени с уважение мисли един към друг, братската обич процъфтява между тях. (Йоан 13:34, 35) Добродетелната реч, включваща искрена похвала и насърчение, поощрява топли чувства на сътрудничество и единство. (Псалм 133:1–3) А стоплящите сърцето добродетелни постъпки подтикват другите да откликнат по подобен начин. И преди всичко, практикуването на християнска добродетел има за резултат одобрението и благословията на нашия добродетелен небесен Баща, Йехова. Тогава нека си поставим за цел да откликнем на прекрасните божии обещания като проявяваме вяра. Положително нека и за напред да полагаме сериозни усилия да прибавяме към нашата вяра добродетел.
Какви се твоите отговори?
◻ Какво определя думата „добродетел“, и защо несъвършените хора могат да бъдат добродетелни?
◻ Какъв вид мисли извиква добродетелта?
◻ Как добродетелта трябва да влияе на нашата реч?
◻ Как добродетелта трябва да влияе на нашите дела?
◻ Кои са някои от аспектите на ползата да бъдеш добродетелен?
[Снимка на страница 11]
Тъй като сладка и горчива вода не могат да извират от един извор, другите с право очакват от служителите на Йехова да говорят само добродетелни неща