Да продължаваме да вървим напред в една подредена рутина
1 Апостол Павел бил особено привързан към сбора във Филипи, за чието формиране допринесъл. Той бил благодарен за тяхната любезна материална поддръжка и говорил за тях като за добър пример. — 2 Кор. 8:1–6.
2 Писмото на Павел към Филипяните било подбудено от дълбока любов. Книгата Insight [„Прозрение“], том 2, стр. 631, съобщава: „Навсякъде в писмото си той насърчава сбора във Филипи да продължава в своето хубаво развитие — като се стреми към по–голямо разбиране и се държи здраво за Словото на живота, към по–силна вяра и към надеждата за наградата, която идва.“ Те се отзовали сърдечно, като утвърдили връзката на любовта между себе си и апостола. Думите на Павел придобиват особено значение за нас днес, давайки ни основание да разсъждаваме внимателно върху неговия съвет, особено това, което е изложено във Филипяни 3:15–17.
3 Необходима е зряла умствена нагласа: Във Филипяни 3:15 Павел писал като човек с дългогодишен опит. Той признал духовния напредък на Филипяните, обръщайки се към тях като към зрели християни с правилна умствена нагласа. Докато тяхната умствена нагласа отразявала смиреността и признателността, проявявани от Исус, те щели да продължават да бъдат ‘безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада. . . , като явяват словото на живота’. (Флп. 2:15, 16) Когато четем думите на Павел, ние трябва да чувстваме, че той говори на нас. По този начин ние искрено желаем да имаме същата умствена нагласа, която имал Исус, и да покажем смирена признателност за своите привилегии. Ние непрекъснато се обръщаме към Йехова в молитва, като молим за помощ по този или други въпроси. — Флп. 4:6, 7.
4 Както посочва Филипяни 3:16, всички ние трябва да се стремим да напредваме. Думата „напредък“ означава „движение напред, напредване“. Хората, които са напредничави, се „интересуват от нови идеи, открития или възможности“. Павел искал Филипяните да разберат, че християнството никога не е в застой и тези, които го изповядват, трябва да продължават да напредват. Техният напредничав дух ще бъде проявен посредством готовността да изпитат себе си, да признаят своите слабости и да се стремят към възможности да вършат повече и да подобрят качеството на това, което са правили. Днес земната организация на Йехова продължава да напредва прогресивно, увеличавайки обхвата на дейността си и своето разбиране на божието Слово. Всеки един от нас трябва да върви в крак с нея, като се възползува от всичките неща, осигурени от нея, и участвува изцяло в нейната работа.
5 Напредъкът изисква една подредена рутина: Павел продължил, като подканил своите братя да ‘продължават да ходят подредено в същата тази рутина’. (Флп. 3:16, NW) Да бъдем подредени изисква от нас да поставим личностите или нещата на подобаващите им места, в съотношението им едни с други, и да имаме добро държание. Християните във Филипи запазили своята правилна позиция, стоейки близо до организацията на Йехова и един до друг. Техният живот бил ръководен от закона на любовта. (Йоан 15:17; Флп. 2:1, 2) Павел ги подтиквал да ‘се обхождат достойно на благовестието’. (Флп. 1:27) Необходимостта от подреденост и добро държание са точно толкова важни и за християните днес.
6 Рутината е обичайното извършване на установена процедура. Следователно, тя е тясно свързана с обичайния начин на извършване на нещата. Наличието на рутина може да ни бъде от полза, защото няма да бъдем принудени да спираме и да обмисляме, когато взимаме решения относно нашата следваща стъпка — ние вече имаме установен определен образец, който следваме по силата на навика.
7 Системната теократична рутина се състои от навици и привички, които са благоразумни, полезни, богоугодни — с цел да се развием духовно, като помагаме на другите, и ако е възможно, да работим повече в службата на Йехова. Успехът в осъществяването на тези цели изисква установяване и поддържане на рутина, която включва лично изучаване, редовно посещаване на събранията и участие в проповедната работа.
8 Необходими елементи на подредената рутина: Един необходим елемент е ‘изобилна просветеност и пълна проницателност’. (Флп. 1:9) Личното изучаване задълбочава вярата ни, засилва нашето разбиране на истината и ни подтиква към добри дела. Но за някои хора е трудно да бъдат последователни в навиците си за изучаване. Една от основните причини, която се посочва, е недостигът на време.
9 Ползата от ежедневното четене на Библията е много голяма. Нейните наставления са ‘полезни’ всеки ден. (2 Тим. 3:16, 17) Как можем да намерим време за изучаване на Библията в нашата ежедневна рутина? Някои са открили, че могат да стават малко по–рано всяка сутрин, когато техният ум е бодър. Други намират, че резултатът е по–добър, когато почетат няколко минути преди лягане. Съпругите, които са в къщи през деня, може би са в състояние да отделят малко време следобед, преди останалите да се върнат у дома от работа или училище. Освен редовното четене на Библията, някои са включили четенето на книгата Proclaimers [„Известители“] в своята седмична рутина за изучаване.
10 Когато създаваме нови навици, съществува реална възможност те да влязат в противоречие с предишните ни навици. В миналото ние може да сме били склонни да допускаме несъществени дейности да поглъщат времето, с което разполагаме. Освобождаването от тази склонност не е лесно. Никой няма да определя нашите навици за изучаване, нито сме длъжни да даваме отчет за това какво правим в това отношение. Постоянството в нашите навици за изучаване зависи главно от нашата признателност за „по–важните неща“ и нашата готовност да изкупуваме „благовремието“, за да извлечем полза от тях. — Флп. 1:10, NW; Еф. 5:16.
11 Християнските събрания играят жизненоважна роля в нашия духовен напредък, осигурявайки необходимите инструкции и насърчение. Следователно посещаването на събранията е друга необходима част от нашата подредена рутина. Павел подчертава важността на това. Това не е въпрос на избор, основан на предпочитание. — Евр. 10:24, 25.
12 Как можем да покажем подреденост, когато планираме своята седмична програма? Някои планират определено време за лични занимания и тогава се опитват да вмъкнат събранията в останалите свободни пролуки, но трябва да бъде точно обратното. Трябва да се даде предимство на нашите седмични събрания, а останалите дейности да бъдат планирани около тях.
13 Редовното посещаване на събранията изисква добро планиране и семейно сътрудничество. През седмицата повечето от нас имат натоварена програма, която често ни поставя под натиска на времето. Това означава, че ако е възможно, вечерята ще бъде запланувана достатъчно рано, за да има време семейството да се нахрани, приготви и пристигне, преди събранието да започне. За тази цел членовете на семейството могат да оказват съдействие по различни начини.
14 Редовната проповедна служба е незаменима, за да продължаваме да вървим напред в една подредена рутина. Всички ние ясно осъзнаваме своята сериозна отговорност да проповядваме посланието за Царството. Това е, което ни прави Свидетели на Йехова. (Иса. 43:10) Тъй като това е най–неотложната и полезна работа извършвана днес, правилният възглед за нея в никакъв случай не е да я смятаме за случайна част от нашата рутина. Павел съветвал: „Нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.“ — Евр. 13:15.
15 Когато планираме своята дейност за всяка седмица, трябва да бъде отделено определено време за проповедна служба. Вероятно сборът има сбирки за службата, провеждани няколко пъти през седмицата, и просто трябва да решим кои от тях можем да подпомогнем. Би било добре да се стремим към участие във всеки аспект на службата, като работата от къща на къща със списания и друга литература, правенето на повторни посещения и воденето на библейски изучавания. Ние дори можем да планираме предварително неофициално свидетелствуване, като носим литература и търсим възможности да започваме разговори. Тъй като обикновено излизаме на служба с други хора, трябва да се осведомим относно тяхната програма, така че да можем да правим уговорки, които ще бъдат удобни и на тях, и на нас.
16 Трябва да поддържаме своята рутина на проповядване, въпреки безразличието в района. Ние знаем предварително, че само малцина ще се отзоват благосклонно. (Мат. 13:15; 24:9) На Езекиил било наредено да проповядва на хора, които били ‘бунтовни, безочливи и коравосърдечни’. Йехова обещал да помогне на Езекиил, като направи неговото „чело твърдо против техните чела“, което е ‘като диамант по–твърд от кремък’. (Езек. 2:3, 4; 3:7–9) Затова редовната рутина за служба изисква постоянство.
17 Добър пример за подражание: Повечето от нас постигат по–добри резултати в проповедната служба, когато са с някой, който да поеме ръководството. Павел и неговите другари оставили добър пример, и той подтиквал другите да му подражават. (Флп. 3:17) Неговата рутина включвала всички съставки, необходими за да се запази той духовно силен.
18 И днес ние също сме благословени с чудесни примери. В Евреи 13:7 Павел подканил: „Помнете ония, които са ви били наставници, . . . и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.“ Разбира се, нашият Образец е Христос, но ние можем да подражаваме на вярата, показана от тези, които поемат ръководството. Старейшините, подобно на Павел, трябва да осъзнават необходимостта да бъдат добър пример за останалите. Макар че техните лични обстоятелства могат да са различни, всеки един трябва да бъде в състояние да покаже, че той поддържа една подредена рутина в поставянето интересите на Царството на първо място. Дори и със светски и семейни задължения, старейшините трябва да имат добре установени навици за лично изучаване, посещаване на събранията и поемане на ръководството в проповедната служба. Когато старейшините дават доказателство, че ‘управляват добре своите домове’, всички в сбора ще бъдат насърчени да продължават да вървят в една подредена рутина. — 1 Тим. 3:4, 5.
19 Цели за новата служебна година: Началото на новата служебна година е подходящо време да обмислим своята лична рутина. Какво показва прегледът на нашата дейност през изминалата година? В състояние ли бяхме да поддържаме своето равнище на активност, или може би дори да го увеличим? Може би сме били по–усърдни в нашето лично изучаване. Може би сме посещавали събранията по–редовно, или може би сме повишили своята проповедна служба, като сме се записали помощни пионери. Вероятно можем да посочим определени дела на християнска милост, които сме извършили в полза на другите от нашия сбор или семейство. Ако това е така, можем да се радваме, че сме постъпили по начин, който се харесва на Бога, и имаме основание да ‘продължаваме да вършим това по–пълно’. — 1 Сол. 4:1.
20 А ако нашата рутина е била до известна степен непоследователна или непостоянна? Как ни е въздействувало това в духовно отношение? Дали нашият напредък е бил спъван от нещо? Подобрението започва с молба към Йехова за помощ. (Флп. 4:6, 13) Обсъди своите нужди с останалите членове на семейството, като ги помолиш за помощ при коригирането на някои аспекти от твоята рутина. Ако имаш проблеми, помоли старейшините за помощ. Ако положим сериозни усилия и се отзовем на напътствията на Йехова, можем да бъдем сигурни, че ще избегнем да бъдем „безделни нито безплодни“. — 2 Пет. 1:5–8.
21 Спазването на подредена рутина носи благословии, които правят нашите усилия заслужаващи си труда. Като решиш да напредваш с една подредена рутина, ‘в усърдието бивай неленив, пламенен по дух, като служиш на Господа’. (Рим. 12:11) — За по–подробна разработка на този въпрос виж „Стражева кула“ (англ.) от 1 май 1985 г., стр. 13–17.