Бъди всеотдаен в службата
Част 1: Стойността на признателността към Йехова
1 Всеотдайността в службата произлиза от дълбоката признателност към Йехова и към всичко, което той е направил за нас. /2 Царе 22:2, 3/ Нашето съчувствие към окаяното състояние на отчужденото от Бога човечество трябва да ни подтикне към по–голямо усърдие в службата. /Мат. 9:36; 2 Кор. 5:14, 15/ Колкото повече сме отдадени на Йехова и колкото повече се интересуваме от хората, толкова повече ще се чувствуваме подтикнати ентусиазирано да участвуваме в проповедната служба. /Мат. 22:37–39/ Тогава нашата служба се превръща в истинско съкровище с висока стойност. /2 Кор. 4:7/ Но как можем да култивираме в себе си такава признателност за нашата служба?
КЛЮЧОВИ МОМЕНТИ В КУЛТИВИРАНЕТО НА ПРИЗНАТЕЛНОСТ
2 Личното изучаване на Библията, както и изучаването ѝ на събранията, заедно с молитвени размишления, ще ни помогне да развием лични взаимоотношения с Йехова. Така ще опознаем красотата на качествата и личността му. Отделяш ли редовно време за изучаване на публикациите на Дружеството? Подготвяш ли се за всички събрания, присъствуваш ли и взимаш ли участие в тях? /Евр. 10:24, 25/ Чрез целенасочени размишления по време на всяко лично изучаване и след него ще развием искрена признателност за любвеобилността на нашия сърдечен Бог и за уредбата на истинското поклонение. — Пс. 27:4.
3 Друг начин, по който можем да засилим нашата признателност, е подробното изучаване на примера на други всеотдайни божии служители. Пророк Йеремия изгарял от ревност за делото, което му било възложено. /Йер. 20:9/ Исус ни оставил пример, проявявайки дух на признателност и усърдие. /Йоан 4:34/ Апостол Павел проявил своята благодарност за оказаната му от Бога милост чрез усърдието си в службата. /1 Тим. 1:12, 13, 17/ Разглеждайки такива примери, както и примери от по–ново време, ние ще можем да развием признателност, която ще ни направи всеотдайни в службата.
4 Опознавайки славното величие на достойнството на Йехова и размишлявайки над неговите чудесни дела, ние се чувствуваме подтикнати да разкажем за неговото величие и радостно да го възпеем. /Пс. 145:5–7/ Като търсим ревностно начини за разпространяване на вестта на Царството, ние показваме, че ценим възможностите да свидетелствуваме за божието име. — Лука 6:45.
5 Но дали има и други неща, които да ни подтикнат за всеотдайно участие в проповедната служба? Ако има, какви са те? Как могат да помогнат старейшините, помощник–служителите, пионерите и други опитни вестители? Каква роля играят целите, които се поставят, за развиването на ентусиазма? Каква полза можем да очакваме? На тези и на други въпроси ще даде отговор поредицата от пет части, която ще продължи да излиза в „Нашата служба на Царството“.