Да жънем съответно на личните си усилия
1 Йехова Бог е показал своята любов към човечеството по най–различни начини. Исус изтъкнал превъзхождащата всичко Божия любов, подчертавайки пред едно събрано множество, че Бог „прави слънцето да изгрява на злите и на добрите“ и „дава дъжд на праведните и на неправедните“. (Мат. 5:43–48) При друг случай Исус показал кой е най–забележителният израз на любов от страна на Баща му — жертвуването на единородния божи Син, който Бог дал за нашето спасение. (Йоан 3:16) Исус подканил своите слушатели да откликнат с признателност на любовта на Йехова. Стараем ли се и ние да правим това?
2 За да можем да изразим пълната си признателност и да извлечем трайна полза от неговата любов, ние трябва да опознаем Йехова. (Йоан 17:3) Необходими са ни съвет и ръководство за това как да му служим по приемлив начин. Йехова е показал любещата си грижа, давайки ни своето вдъхновено Слово — Библията, и създавайки своята чудесна организация, от която получаваме съвет и напътствия. (Мат. 24:45–47; 2 Тим. 3:16, 17) Като отдаден на Йехова народ, ние сме поучавани по този начин. Обаче показваме ли ние с нашите собствени усилия, че сме признателни за любовта на Йехова? Вземаме ли под внимание неговия съвет, така че да му угодим и по този начин да извлечем полза? (Иса. 48:17; Як. 1:22) Апостол Павел писал в 1 Кор. 3:8: „Прочее, тоя който сади и тоя, който пои, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда.“
3 Да, ние трябва да работим, за да правим онова, което Йехова иска от нас. Не всички напредваме еднакво бързо в духовно отношение. Много фактори влияят на нашия напредък и би било неразумно да правим обезкуражаващи сравнения. От най–голямо значение обаче са личните усилия, които полагаме. Какво можем да направим, за да се приближим още повече с организацията? В кои области можем да подобрим някои неща, за да поемем по–пълноценно личните си християнски задължения? Какви усилия трябва да направим, за да окажем по–пълна подкрепа на дейността на сбора? Кои точки от инструкциите, които ни дава организацията, трябва да приложим по–пълно? — 1 Тим. 4:16.
ДА ПОДРАЖАВАНЕ НА ВЕРНИТЕ
4 Добрата новина за Царството вече десетилетия наред е проповядвана от верни братя и сестри. Тези верни служители, подобно на Павел, са достойни за подражание. (1 Кор. 11:1) Те откликнали с признателност на божията любов и получили много благословии поради усилния си труд и личните старания в следването на библейския съвет. Те образуват едно солидно ядро от активни работници в сбора, без да бягат от лична отговорност. Ние можем да видим плодовете от дейността на всеки един от тях. (Рим. 1:13, 2 Кор. 3:1–3)
5 Междувременно всяка година десетки хиляди нови хора се вливат в организацията. (Иса. 60:8) Те също работят сериозно, за да станат зрели духовни личности и тяхната ревност в проповедната служба е достойна за похвала. Те извличат полза от това да видят как Йехова благославя тези, които усърдно му служат. Примерът на зрелите братя и сестри помага на новите да разберат, че сега не е време да скръстим ръце, или да изостанем в нашата служба на Бога. Продължаваме ли да растем в духовно отношение, независимо дали сме нови, или опитни вестители, поемаме ли нашата лична отговорност като християни и възползваме ли се от осигурените теократични мероприятия?
ДА ПРИЛАГАМЕ НАУЧЕНОТО НА ПРАКТИКА
6 Дълго време преди Яков да напише че ние ще бъдем „деятелни изпълнители“, Мойсей казал на юдеите: „Вложете, прочее, тия мои думи“. (Як. 1:25; Втор. 11:18) Знанието само по себе си не било достатъчно. Юдеите трябвало да прилагат на практика думите на Закона, бидейки покорни на Йехова. Този основен принцип не се е променил. Исус, божият Син, без съмнение е съзнавал важността на покорството. (Йоан 8:28) В Матей 7:24 той казал: „И тъй, всеки, който чуе тия мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек.“
7 Прилагаме ли на практика това, което научаваме на нашите окръжни конгреси? Осъзнаваме ли защо днес е толкова важно да бъдем нащрек и да сме трезви? Наясно ли сме с коварните атаки и примки, залагани от Дявола? Разбираме ли съветите и предупрежденията, които организацията ни дава многократно, относно необходимостта от морална и духовна чистота в сбора? Ние лично до каква степен прилагаме това, което сме научили? — Як. 1:23–25.
8 Текущата програма на специалния еднодневен конгрес подчертава необходимостта да бъдем святи така, както Йехова е свят. (1 Пет. 1:14–16) Светостта означава религиозна чистота, свещеност. Това значи да си отделен за служба на Бог. На нас е поверена службата на добрата новина. Затова ние трябва да бъдем чисти духовно, морално и физически, така че да бъдем достойни да разнасяме свещеното Слово на истината. Това изисква още повече да внимаваме за своите постъпки. (Евр. 2:1) Ако постъпваме така, ще пожънем благословии, съответно на усилията, които полагаме.
ПОЛЗАТА ОТ ЛИЧНОТО ИЗУЧАВАНЕ
9 Личното изучаване ни помага да изградим силна вяра и задълбочава разбирането ни за истината. То ни дава сигурност и ни подготвя да говорим с авторитет. То ни дава прозрение и добра преценка, и ни помага да облечем новата личност. (Кол. 1:9–11) Но продуктивното изучаване изисква време и усилия, и няма съкратена процедура за придобиване на точно знание и духовна дълбочина. Колкото влагаме в учението, толкова и ще получим от него. — 2 Кор. 9:6, 7; Гал. 6:7.
10 Отделяме ли достатъчно време всяка седмица, за да се подготвим за събранията на сбора? Това е един от начините да покажем признателност към духовната храна, която Йехова осигурява чрез своя верен и разумен роб. Правилната подготовка за събранията ни помага да се придържаме към една програма за четене и изучаване на Библията. Отделяме ли всяка седмица достатъчно време за четене на Библията според програмата на Теократичното училище? Четенето на материала и неговото осмисляне отнема само няколко минути дневно. Събранието за службата ни помага да обръщаме внимание на начина, по който можем да я подобрим. Подготвяме ли се, отделяйки специално внимание на начина, по който можем да използуваме този материал в службата? Полагаме ли усилия веднага да го приложим? За подготовката на „Стражева кула“ и на изучаването на книга трябва да се положат специални усилия. Правим ли това?
ДА УЧАСТВУВАМЕ В СЪБРАНИЯТА
11 Ако вземаме участие в събранията, ще извлечем още по–голяма полза от тях. Ако се подготвим и се стараем да участвуваме ще ни е по–лесно да бъдем внимателни през цялото време и ще извлечем по–голяма полза от отговорите на другите. Много от нас ще си спомнят колко много труд са вложили в първия си отговор в събранието или за първото си участие в Теократичното училище. Въпреки че голяма част от притеснението ни трябва да е изчезнала, ние продължаваме ли да работим упорито, така че всички да видят нашия духовен растеж? (1 Тим. 4:15) Другите извличат полза и биват насърчени от нашите отговори. Ако сме добре подготвени, като сме разучили предварително материала, който ще се разглежда на събранието, нашето смислено участие в него ще подтикне другите към любов и добри дела. — Евр. 10:23–25.
12 Нашите отговори не трябва да бъдат дълги и сложни. Обикновено е най–добре да се дават кратки отговори, които пряко отговарят на поставения въпрос, или помагат да се изясни значението на даден стих. Ако сме добре подготвени, ще можем да отговорим със собствени думи. Тогава ползата за другите и за нас самите е много по–голяма. Защо? Защото това изисква да се замислим върху това, което казваме, и да обясним нещата така, както сме ги разбрали. Това може да помогне материалът да стане по–лесно разбираем и за другите. Освен това ще ни помогне да запомним информацията и да я ползуваме и при други случаи.
ЗАСЯВАЙ ЩЕДРО СЕМЕНА
13 Нашата християнска служба е истинско съкровище. (2 Кор. 4:7) И ти ли я считаш за такава? Чрез тази служба ние имаме привилегията да представим нашата вяра пред други хора. Исус казал, че устата говори от онова, което препълва сърцето. (Лука 6:45) Личните усилия, които полагаме, за да имаме по–голям дял в проповедната служба, ни позволяват да пожънем много благословии. Задълбочава се нашето познание за истината и се научаваме по–добре да използуваме Библията. Ние се радваме, че можем да занесем истината на други хора и да им помогнем да научат повече за своя Велик Създател. Ние сме свидетели за правото на Бога да владее и за неговото върховенство. Ние сме щастливи защото знаем, че сме угодни на Йехова, преобразявайки се по негово подобие и вършейки неговата воля. — Мат. 5:48.
14 Ако непрестанно анализираме личните си условия, нашето поклонение на Йехова никога няма да се превърне във формалност. Какво означава това? Това означава, че ние никога няма да бъдем половинчати, когато вършим божията воля, служейки му само привидно, или пък минимално, без истински, идващи от сърцето отдаденост и старание. Нашата служба на Йехова трябва да е от цяло сърце. Ние сме задължени от Библията да отдадем всичко в тази служба. (Кол. 3:23, 24) Наистина, обстоятелствата са различни и Йехова не изисква от нас повече от това, което можем да дадем, но той очаква да направим онова, което можем! (Мат. 22:37) Тъй като несъвършената човешка природа е склонна да щади себе си, е добре от време на време да се подлагаме на анализ, за да видим къде можем да подобрим своята служба на Йехова. Свикнали ли сме да правим това?
15 Трябва да бъдем бдителни, за да не позволим личните стремежи и желания да ни попречат да дадем най–доброто от себе си в нашата служба на Йехова. Удоволствията, хобитата и почивките трябва да бъдат в разумни граници, трябва също така да се предпазваме от тенденцията прекомерно да се натоварваме със светски дейности. Ако вземем под внимание съвета на Исус от Матей 6:22, 23, несьмнено ще можем да вложим повече усилия в преследването на духовните интереси и ще жънем съответно на това.
16 Като продължаваме усърдно да работим за обличането на новата личност, ние ще поемем своята лична отговорност за прилагането на съветите и препоръките, които получаваме на събранията, на конгресите и чрез публикациите. Нека всеки от нас учи прилежно, взема участие в събранията и в работата по правене на ученици, доколкото ни позволяват личните обстоятелства. Ако отговорим на Божията любов с такава признателност, можем да бъдем сигурни, че ще пожънем големи духовни награди днес и ще запазим непоклатима надеждата за вечен живот в новия свят на Йехова.