Благословиите на Йехова надминаха всичките ми очаквания

Когато най–накрая се преборих със съмненията си и станах пионер, пред мене се откри живот, който надмина всичките ми очаквания. (Еф. 3:20) Но може би се питате как стана това. Нека започна отначало.

Роден съм в Берлин през 1939 г., само няколко месеца след избухването на Втората световна война. Към края на войната през 1945 г. над Берлин имаше тежки бомбардировки. При една от тях избухна бомба на нашата улица и със семейството ми се скрихме в едно бомбоубежище. За да сме в безопасност, по–късно избягахме в Ерфурт, родния град на майка ми.

Майка ми ревностно търсеше истината. Тя четеше философски книги и изследваше различни религии, но не намираше удовлетворение. През 1948 г. ни посетиха две Свидетелки на Йехова. Майка ми ги покани вътре и ги затрупа с въпроси. След по–малко от час тя каза на мене и по–малката ми сестра: „Намерих истината!“ Скоро с майка ми и сестра ми започнахме да посещаваме събранията в Ерфурт.

През 1950 г. се върнахме в Берлин, където посещавахме сбор Берлин–Кройцберг. По–късно се преместихме в друга част на града и ходехме на събрания в сбор Берлин–Темпелхоф. След време майка ми се покръсти, но аз още се колебаех. Защо?

ПРЕОДОЛЯВАМ КОЛЕБАНИЯТА И СТЕСНИТЕЛНОСТТА СИ

Напредвах бавно, тъй като бях много срамежлив. Въпреки че ходех на служба, за две години нито веднъж не говорих аз. Нещата се промениха, когато започнах да прекарвам време с братя и сестри, които бяха доказали смелостта си и предаността си към Йехова. Някои бяха лежали в нацистки концентрационни лагери или в затвори в Източна Германия. Други бяха рискували свободата си, за да внасят тайно литература в Източна Германия. Примерът им силно ме впечатли. Размишлявах, че щом те бяха рискували свободата и живота си заради Йехова и братята, тогава аз мога поне да се постарая да не съм толкова стеснителен.

Започнах да ставам по–смел, когато се включих в специална проповедна кампания през 1955 г. В писмо, публикувано в „Информатор“a, брат Нейтън Нор съобщи, че кампанията ще е една от най–големите, които организацията някога е провеждала. Той писа, че ако всички вестители участват, това ще бъде „най–хубавият месец за свидетелстване досега на земята“. И наистина беше така! Не след дълго се отдадох на Йехова и през 1956 г. се покръстих заедно с баща ми и сестра ми. Но скоро бях изправен пред друго важно решение.

От години знаех, че ще е най–добре да започна пионерска служба, но продължавах да отлагам. Първо реших да получа обучение в търговията на едро, както и за вноса и износа на стоки. След това исках да работя за малко по специалността си, за да натрупам опит. Затова през 1961 г. започнах работа в Хамбург, най–големия пристанищен град в Германия. Колкото повече навлизах в работата, толкова повече ми се искаше да отложа целодневната служба. Какво щях да направя?

Благодарен съм, че чрез любещи братя Йехова ми помогна да поставя духовните неща на първо място. Някои от приятелите ми бяха започнали пионерска служба и бяха хубав пример за мене. Освен това брат Ерих Мунт, който бил в концентрационен лагер, ме насърчи да се уповавам на Йехова. Той каза, че в лагера братята, които разчитали на себе си, по–късно отслабнали духовно. Онези обаче, които се уповавали изцяло на Йехова, останали верни и станали стълбове на сбора.

Брат Мартин Пьотцингер, който по–късно служеше в Ръководното тяло, постоянно насърчаваше братята, като казваше: „Смелостта е най–ценното нещо, което може да имате!“ След като размишлявах върху тези думи, напуснах светската си работа и станах пионер през юни 1963 г. Това беше най–доброто решение, което можех да взема! След два месеца, дори преди да започна да си търся нова работа, ме поканиха да служа като специален пионер. Няколко години по–късно Йехова надмина всичките ми очаквания — поканиха ме в 44–тия клас на Училището Гилеад.

НАУЧАВАМ ЦЕНЕН УРОК В ГИЛЕАД

„Не се отказвайте бързо от назначението си.“ Това беше един от най–важните уроци, които научих, особено от брат Нейтън Нор и брат Лаймън Суингъл. Те ни подканяха да останем на назначението си, дори и да е трудно. Брат Нор каза: „Върху какво ще се съсредоточите? Върху мръсотията, буболечките и бедността или върху дърветата, цветята и щастливите лица? Научете се да обичате хората!“ Един ден, докато обясняваше защо някои братя са се отказали бързо, брат Суингъл се разстрои и очите му се напълниха със сълзи. Той дори прекъсна лекцията си за малко, за да се успокои. Това толкова ме трогна, че бях решен да не разочаровам нито Христос, нито верните му братя. (Мат. 25:40)

Когато получихме назначенията си, някои бетелови служители от любопитство попитаха някои от нас къде ни изпращат. Те се изказаха положително за всяко назначение. Но когато аз казах „Конго (Киншаса)“, те замълчаха и само отвърнаха: „О, Конго! Йехова да е с тебе!“ В онези дни по новините много се говореше за военните конфликти, войниците и политическите убийства там. Аз обаче помнех урока, който бях научил. Скоро след завършването ни през септември 1967 г. с Хайнрих Денбостел и Клод Линдзи заминахме за Киншаса, столицата на Конго.

ЧУДЕСНО МИСИОНЕРСКО ОБУЧЕНИЕ

След като пристигнахме в Киншаса, три месеца учихме френски. После отидохме в Лубумбаши (преди Елизабетвил) в южния край на Конго, близо до границата със Замбия. Заживяхме в мисионерски дом в центъра на града.

Тъй като голяма част от Лубумбаши беше необработена, много се радвахме, че сме първите, които споделят истината с много от жителите на града. Не след дълго имахме повече изучавания, отколкото можехме да водим. Свидетелствахме също на правителствени служители и полицаи. Мнозина показаха голямо уважение към Божието Слово и проповедната ни дейност. Хората говореха предимно суахили, затова с Клод Линдзи научихме и този език. Скоро бяхме назначени в сбор, където се говори суахили.

Освен хубавите случки имахме и предизвикателства. Често трябваше да се справяме с пияни въоръжени войници или заядливи полицаи, които отправяха фалшиви обвинения. Веднъж група полицаи нахлуха по време на събрание в мисионерския дом и ни отведоха в централното полицейско управление, където ни държаха седнали на земята до 10 часа̀ вечерта, преди да ни освободят.

През 1969 г. бях назначен като пътуващ надзорник. В тази служба понякога вървях дълго пеша по кални пътеки и през висока трева, нещо много обичайно за Африка. В едно село през нощта под леглото ми спеше кокошка с пиленцата си. Няма да забравя колко ведро започваше денят ми с нейното силно кудкудякане преди съмване. Имам прекрасни спомени от вечерите, в които разговаряхме с братята за библейските истини край огъня.

Едно от най–големите предизвикателства бяха поддръжниците на движението Китавалаb, които бяха проникнали в сборовете. Някои от тях дори заемаха отговорни позиции. Но искрените братя и сестри разобличиха много от тези „подводни скали“. (Юда 12) В крайна сметка Йехова пречисти сборовете, което доведе до небивал растеж.

През 1971 г. бях назначен в клона в Киншаса, където се грижех за различни неща като кореспонденция, поръчки за литература и въпроси, свързани със службата. В Бетел се научих да организирам дейността в огромна страна с неразвита инфраструктура. Понякога минаваха месеци, преди писмата ни, изпратени с въздушна поща, да стигнат до сборовете. От самолет те се разтоварваха на лодки, които след това засядаха за седмици сред гъст килим от водни зюмбюли. И все пак дейността вървеше добре въпреки тези и други трудности.

Изумявах се как братята провеждат големи конгреси с много малко средства. Те строяха подиуми от термитници и стени от висока трева, а като я навиваха, правеха възглавници за сядане. Изграждаха от бамбук конструкцията на постройките и от тръстика правеха покриви и маси. Вместо пирони използваха нарязана на тънко дървесна кора. Не можех да не се възхитя на тези силни и изобретателни братя и сестри. Много ги обикнах. Само колко ми липсваха, когато отидох на новото си назначение!

СЛУЖБА В КЕНИЯ

През 1974 г. ме прехвърлиха в клона в Найроби (Кения). Имахме много работа, тъй като клонът в Кения се грижеше за проповедната дейност в 10 страни наоколо, в някои от които дейността ни беше забранена. Често ме изпращаха на посещение в тези страни, особено в Етиопия, където братята ни бяха преследвани и се сблъскваха с тежки изпитания. Мнозина понасяха жестоко отношение или бяха хвърляни в затвора, а някои дори бяха убити. Братята обаче издържаха вярно заради добрите си отношения с Йехова и помежду си.

През 1980 г. ми се случи нещо прекрасно. Ожених се за Гейл Матесън, която е родом от Канада. С Гейл бяхме в същия клас в Гилеад и поддържахме връзка чрез писма. Тя служеше като мисионерка в Боливия. След 12 години се срещнахме отново в Ню Йорк и скоро след това се оженихме в Кения. Много съм благодарен на Гейл за духовната ѝ нагласа и за това, че никога не се оплаква. Тя продължава да е моят ценен другар в живота, който винаги ме подкрепя.

През 1986 г. с Гейл бяхме назначени в пътуващата служба, като в същото време служех в Комитета на клона. Посещавахме много от страните, за които се грижеше клонът в Кения.

Спомням си подготовката за един конгрес в Асмара (Еритрея) през 1992 г., когато дейността ни там не беше под забрана. За съжаление, успяхме да намерим само един неприветлив хамбар, който отвътре изглеждаше дори по–лошо, отколкото отвън. В деня на конгреса не можах да повярвам как братята го бяха преобразили в място, достойно за поклонение към Йехова. Много семейства бяха донесли красиви платове, с които да се покрие всичко, което не изглежда добре. Насладихме се на вълнуващ конгрес с 1279 присъстващи.

Пътуващата служба изискваше да сме гъвкави, защото ни настаняваха на най–различни места. Веднъж отседнахме в крило за гости в луксозна вила край морето, а друг път останахме в ламаринена постройка в работнически лагер с тоалетна на 100 м разстояние. Но независимо къде бяхме, най–скъпите ни спомени са от службата с пламенните пионери и вестители. Когато получихме следващото си назначение, оставихме скъпи приятели, които много щяха да ни липсват.

БЛАГОСЛОВИИ В ЕТИОПИЯ

В края на 80–те и началото на 90–те години дейността ни беше законно призната в няколко страни, за които се грижеше клонът в Кения. В резултат на това бяха установени местни клонове и офиси. През 1993 г. ни назначиха в офиса в Адис Абеба (Етиопия), където десетилетия наред преди това дейността ни се вършеше тайно.

Йехова благослови дейността в Етиопия. Много братя и сестри започнаха пионерска служба и от 2012 г. всяка година над 20% от всички вестители служат като редовни пионери. Теократичните училища осигуриха така необходимото обучение. Освен това бяха построени над 120 Зали на Царството. През 2004 г. бетеловото семейство се премести в нова сграда. На имота има и конгресна зала, която също е голяма благословия.

През годините с Гейл си намерихме скъпи приятели сред братята и сестрите в Етиопия. Много ги ценим заради добротата и любовта им. В последно време имаме здравословни проблеми, заради което се наложи да ни преместят в Централноевропейския клон. Тук много добре се грижат за нас, но приятелите ни в Етиопия много ни липсват.

ЙЕХОВА ПРИЧИНЯВА РАСТЕЖА

Видяхме със собствените си очи как Йехова причинява растежа на дейността. (1 Кор. 3:6, 9) Например, когато за първи път свидетелствах на миньорите от Руанда в медодобивния район на Конго, в Руанда нямаше вестители. Сега в тази страна има над 30 000 братя и сестри. През 1967 г. вестителите в Конго (Киншаса) наброяваха около 6000. Сега те са над 230 000 и повече от 1 милион души присъстваха на Възпоменанието през 2018 г. Общият брой на вестителите в страните, за които преди се грижеше клонът в Кения, надхвърли 100 000.

Преди повече от 50 години Йехова използваше различни братя, за да ми помогне да започна целодневна служба. Въпреки че все още съм стеснителен, се научих да се уповавам изцяло на Йехова. Преживяното в Африка ме научи на търпение и задоволство. С Гейл се възхищаваме на скъпите ни братя и сестри, които проявяват забележително гостоприемство, сила и доверие в Йехова. Много съм благодарен за неговата незаслужена милост. Благословиите на Йехова наистина надминаха всичките ми очаквания! (Пс. 37:4)