За Йехова всичко е възможно

РАБОТА ОТ ЗОРИ ДО МРАК

Роден съм през 1937 г. в един колхоз, или колективно стопанство, близо до град Токмак (Киргизстан). Със семейството ми сме киргизи и говорим киргизки език. Родителите ми работеха в колхоза от сутрин до вечер. Работниците получаваха храна редовно, но парични възнаграждения — само веднъж годишно. На майка ми ѝ беше много трудно да се грижи за мене и по–малката ми сестра. След като ходих на училище само 5 години, аз също започнах да работя по цял ден в колхоза.

Живеехме в беден район и работехме до изтощение, за да свържем двата края. Като младеж, не се замислях много за смисъла на живота или за бъдещето си. Не съм си представял, че чудесните истини за Йехова Бог и неговото намерение ще променят живота ми. Как те стигнаха до Киргизстан и се разпространиха в нашата страна? Това е вълнуваща история. Всичко започнало в моята област в северен Киргизстан.

БИВШИ ЗАТОЧЕНИЦИ НОСЯТ ИСТИНАТА В КИРГИЗСТАН

Истината за Йехова Бог пуснала корени в Киргизстан през 50–те години на миналия век. Но първо трябвало да преодолее една силна идеология. Защо? По онова време днешен Киргизстан беше част от Съюза на съветските социалистически републики (СССР). В целия Съветски съюз Свидетелите на Йехова оставаха политически неутрални. (Йоан 18:36) Затова бяха преследвани като врагове на комунистическия строй. Но никаква идеология не може да попречи на Божието Слово да стигне до сърцата на искрените хора. Един от най–ценните уроци, които научих през дългия си живот, е, че за Йехова „всичко е възможно“. (Мар. 10:27)

Вследствие на преследването на Свидетелите на Йехова делото се разраснало и в Киргизстан. Как така? СССР включваше областта Сибир, където бяха заточени враговете на държавата. След освобождаването си много от тях дошли в Киргизстан и някои донесли истината тук. Един бивш заточеник бил Емил Янцен, роден в Киргизстан през 1919 г. Той бил изпратен в трудов лагер, където срещнал Свидетелите. Емил приел истината и се върнал у дома през 1956 г. Установил се близо до град Сокулук в областта, от която съм и аз. През 1958 г. в Сокулук бил сформиран първият сбор в Киргизстан.

Около година по–късно в същия град се преместил Виктор Винтер. Този верен брат понесъл множество трудности. Два пъти излежавал 3–годишни присъди заради неутралитета си, след това прекарал още 10 години в затвора и после 5 години бил на заточение. Все пак преследването не спряло разпространението на истинското поклонение.

ИСТИНАТА ИДВА ПО–БЛИЗО ДО ДОМА МИ

До 1963 г. в Киргизстан имало около 160 Свидетели, много от които били родом от Германия, Украйна и Русия. Един от тях бил Едуард Вартер, заточеник, който бил покръстен в Германия през 1924 г. През 40–те години нацистите го затворили в концентрационен лагер, а няколко години по–късно комунистите в СССР го изпратили в изгнание. През 1961 г. този верен брат се преместил в град Кант, разположен много близо до родния ми град.

В Кант живеела и Елизавета Фот. Тази лоялна служителка на Йехова изкарвала прехраната си като шивачка. Тъй като била умела в работата си, тя получавала поръчки от лекари и учители. Една от клиентките ѝ била Аксамай Султаналиева, чийто мъж работел в прокуратурата. Аксамай идвала при Елизавета да си шие дрехи, но задавала много въпроси за смисъла на живота и за състоянието на мъртвите. Елизавета ѝ отговаряла директно от Библията. Аксамай станала пламенна проповедничка на добрата новина.

Горе–долу по това време Николай Чимпоеш от Молдова бил назначен като окръжен надзорник и служеше като такъв почти 30 години. Той не само посещавал сборовете, но също организирал размножаването и разпространяването на литературата. Дейността на Николай не останала незабелязана от властите. Затова Едуард Вартер му дал един окуражителен съвет: „Когато властите те разпитват, кажи им открито, че получаваме литературата си от централата в Бруклин. Гледай агента на КГБ право в очите. Няма от какво да се страхуваш.“ (Мат. 10:19)

Малко след този разговор Николай бил повикан в щаба на КГБ в Кант. Той разказал какво се случило там: „Агентът ме попита откъде получаваме литературата. Отговорих му, че я получаваме от Бруклин. Той не знаеше какво да каже. Затова просто ме пусна и никога повече не ме извика.“ Такива безстрашни Свидетели продължавали предпазливо да разпространяват добрата новина в моята област в северен Киргизстан. Накрая, през 80–те години, скъпоценната истина за Йехова стигна и до моето семейство и жена ми Майрамбюбю беше първата, която я чу.

ЖЕНА МИ БЪРЗО РАЗПОЗНАВА ИСТИНАТА

Майрамбюбю е от областта Нарин. През август 1974 г. тя дойде в дома на моята сестра и там се запознахме. Веднага я харесах и се оженихме на същия ден.

През януари 1981 г., докато пътувала с автобус до пазара, Майрамбюбю дочула разговора, който споменах по–рано. Съпругата ми искала да научи повече, затова попитала жената за името и адреса ѝ. Тя ѝ казала името си, Апун, но била внимателна, защото през 80–те дейността на Свидетелите все още беше забранена. Вместо да ѝ даде своя адрес, Апун си записала нашия. Жена ми се прибра много развълнувана.

„Чух прекрасни неща — ми обясни тя. — Една жена ми каза, че скоро хората няма да умират. Дори дивите животни ще бъдат укротени.“ Това ми прозвуча като приказка, затова отвърнах: „Нека изчакаме, докато жената ни посети и ни обясни по–подробно.“

Апун ни посети три месеца по–късно. Последваха още посещения и така се запознахме с някои от първите киргизки Свидетелки. Тези сестри споделиха с нас чудесните истини за Йехова и за намерението му за човечеството. Учеха ни на Библията с помощта на книгата „От изгубения до възстановения рай“a. И тъй като в Токмак имаше само един екземпляр от тази книга, ние си я преписахме на ръка.

Едно от първите неща, които научихме, беше пророчеството от Битие 3:15. То ще се изпълни чрез Исус като месиански Цар. Това е важно послание, което всички трябва да чуят! Ето защо искахме и ние да го известяваме. (Мат. 24:14) Не след дълго истината от Библията започна да променя живота ни.

СЪБРАНИЯ И ПОКРЪСТВАНЕ ПОД ЗАБРАНА

Веднъж един брат от Токмак ни покани на сватба. С жена ми веднага забелязахме, че Свидетелите са различни. На празненството нямаше алкохол и всичко беше прилично. Тази сватба беше много различна от другите сватби, на които бяхме ходили, където гостите често се напиваха, държаха се лошо и използваха неприличен език.

Освен това посещавахме някои събрания на сбора в Токмак. Те се провеждаха в гората, когато времето го позволяваше. Братята знаеха, че полицията ни следи, затова винаги някой стоеше на пост. През зимата се събирахме в къща. Няколко пъти полицията дойде и искаше да знае какво правим. Когато през юли 1982 г. с Майрамбюбю се покръстихме в река Чу, трябваше да бъдем много предпазливи. (Мат. 10:16) Братята пристигнаха на малки групи и се събраха в гората. Изпяхме песен на Царството и слушахме доклада за покръстването.

ВЪЗМОЖНОСТ ДА РАЗШИРИМ СЛУЖБАТА СИ

През 1987 г. един брат ме помоли да посетя заинтересуван човек в град Баликчи. За да стигнем дотам, трябваше да пътуваме 4 часа с влак. След като няколко пъти отидохме да проповядваме в този град, установихме, че много хора там проявяват интерес. Ясно беше, че това е възможност да разширим службата си.

С Майрамбюбю редовно пътувахме до Баликчи. Често оставахме там събота и неделя, ходехме на служба и провеждахме събрания. Нуждата от издания се увеличи драстично. Носехме ги от Токмак в „мешок“, или чувал за картофи, като на месец едва ни стигаха два чувала. Свидетелствахме също на пътниците във влака до Баликчи и обратно.

През 1995 г. в този град беше сформиран сбор — 8 години след първото ни посещение там. Пътуванията между Токмак и Баликчи през годините ни костваха доста средства, а ние самите не разполагахме с много. Как се справяхме? Един брат редовно ни даваше пари, за да си покриваме разходите. Йехова видя желанието ни да разширим службата си и „отвори небесните врати“, изливайки върху нас благословии. (Мал. 3:10) Наистина за Йехова всичко е възможно!

ЗАЕТИ ВКЪЩИ И В СЛУЖБАТА

През 1992 г. бях назначен като старейшина, първия киргизки старейшина в страната. В сбора ни в Токмак се откриха нови възможности за служба. Изучавахме с много киргизки студенти, един от които сега служи в Комитета на клона, а други двама са специални пионери. Също така се стараехме да помагаме на другите на събранията. В началото на 90–те години изданията и събранията ни бяха на руски. Но към сбора се присъединяваха все повече хора, чийто роден език беше киргизкият. Аз им превеждах и това им помогна да разберат по–лесно истината.

С жена ми бяхме заети също с грижата за растящото ни семейство. Вземахме децата си на служба и на събрания. Дъщеря ни Гюлсайра още на 12 години обичаше да говори за Библията с минувачите по улицата. Децата ни харесваха да наизустяват библейски стихове. По този начин те, а по–късно и внуците ни, бяха много заети с дейностите на сбора. От 9–те ни деца и 11–те ни внуци, които са живи, 16 служат на Йехова или посещават събранията с родителите си.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ПРОМЕНИ

Скъпите ни братя и сестри, които през 50–те години поставили началото на дейността в нашата област, щяха да са поразени да научат за всички промени, които настъпиха оттогава. Например от 90–те години можем по–свободно да проповядваме добрата новина и да провеждаме конгреси.

През 1991 г. с Майрамбюбю за първи път бяхме на голям конгрес в Алма Ата, сега Алмати (Казахстан). През 1993 г. в Киргизстан за първи път се проведе областен конгрес на стадион „Спартак“ в Бишкек. Цялата седмица преди конгреса вестителите чистеха стадиона. Директорът беше толкова впечатлен, че ни позволи да го използваме безплатно.

За нас паметна година беше и 1994, когато излезе първото ни издание на киргизки език. Днес литературата ни редовно се превежда на киргизки от преводачески екип в клона в Бишкек. През 1998 г. дейността на Свидетелите в Киргизстан беше официално призната. Организацията ни нарасна и днес вестителите в страната са над 5000. Имаме общо 83 сбора и 25 групи на английски, киргизки, китайски, руски, руски жестомимичен, турски, узбекски и уйгурски език. Всички тези скъпи братя и сестри от различен произход служат обединено на Йехова. На него дължим заслугата за този забележителен напредък.

Йехова промени и моя живот. Израснах в скромно селско семейство и ходих на училище само 5 години. Йехова обаче ми помогна да служа като старейшина и да уча на библейските истини хора, които са по–образовани от мене. Наистина Бог прави невероятни неща. Онова, което самият аз преживях, ме подбужда да продължавам лоялно да свидетелствам за Йехова, за когото „всичко е възможно“. (Мат. 19:26)