3 Помощ да издържаме проблемите

ХРОНИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ

Роуз казва: „Имам генетично заболяване и изпитвам силни и постоянни болки. Животът ми рязко се влоши.“ Едно от най–големите ѝ притеснения било, че понякога не можела да се съсредоточи върху изучаването си на Библията и други духовни дейности. Но думите на Исус в Матей 19:26 много ѝ помогнали: „За Бога всичко е възможно.“ Роуз разбрала, че има и други начини да изучава. Понякога болките не ѝ позволявали да чете, затова започнала да слуша записи на Библията и на други основани на нея издания.a Тя казва: „Не знам как щях да си поддържам духовността, ако тези възможности ги нямаше.“

Когато ѝ стане мъчно, че вече не може да прави същите неща като преди, Роуз се утешава от думите във 2 Коринтяни 8:12: „Ако човек проявява готовност да дава, тя ще бъде приета според онова, което той има, а не според онова, което няма.“ Тези думи ѝ напомнят, че Бог е доволен от нея, защото прави каквото може предвид ограниченията си.

СКРЪБ ОТ ЗАГУБАТА НА БЛИЗЪК

Даян, която вече цитирахме, си спомня: „Болката от смъртта на 18–годишната ми дъщеря беше толкова силна, че не виждах как ще продължа с живота си. Нищо нямаше да е същото.“ Но голяма утеха ѝ донесъл Псалм 94:19, където псалмистът казва на Бога: „Когато ме обзеха тревожни мисли, твоята утеха милваше душата ми.“ Даян споделя: „Молех се на Йехова да ми помогне да си намеря занимания, които да облекчават болката ми.“

Тя се посветила на смислена доброволна дейност. След време започнала да се сравнява с пастелите на децата — можеш да рисуваш дори със счупените. Даян разбрала, че все още може да помага на другите въпреки съкрушителните си преживявания. Тя си спомня: „В един момент осъзнах, че когато използвах разсъждения и принципи от Библията, за да утешавам хората, които уча, Йехова всъщност утешаваше мене.“ Даян си направила списък с библейски личности, изпитвали подобна силна скръб, и стигнала до извода, че „всички без изключение се молели редовно“. Научила също, че „ако Библията си стои затворена, няма как да получиш отговори“.

Изучаването на Библията научило Даян на още нещо — да мисли за бъдещето, а не за миналото. Утешава я надеждата, изразена в Деяния 24:15: „Ще има възкресение и на праведните, и на неправедните.“ Сигурна ли е Даян, че Йехова ще възкреси дъщеря ѝ? Тя отговаря: „Представям си я в бъдеще. Следващата ни среща вече е определена, сякаш моят Баща я е записал в календара си. Виждам как седим в градината ни толкова ясно, колкото ясно помня как я видях и обикнах в деня на раждането ѝ.“