Щастливи, макар че живеят по–скромно

СЛЕД КАТО се оженили през септември 2000 г., Даниел и Мириам от Испания се установили в Барселона. Даниел разказва: „Водехме „нормален“ живот. Работата ни позволяваше да ходим в хубави ресторанти, да пътуваме в чужбина и да си купуваме маркови дрехи. Освен това редовно ходехме на служба.“ Но нещата се променили.

На конгрес през 2006 г. Даниел чул доклад, който силно му повлиял. Бил зададен въпросът: „Правим ли всичко по силите си, за да помогнем на онези, които „залитат към гибел“, да поемат по пътя към вечен живот?“ (Пр. 24:11) Наблягало се на отговорността да известяваме животоспасяващото послание от Библията. (Деян. 20:26, 27) Даниел си спомня: „Имах чувството, че Йехова говори лично на мене.“ Докладчикът споменал, че ако човек прави повече в службата, ще изпитва и повече радост. Даниел знаел, че това е така, тъй като Мириам вече била пионерка и службата ѝ носела голяма радост.

Даниел казва: „Реших, че е време да направя драстични промени.“ Той намалил работата си и станал пионер. Дори започнал да мисли колко щастливи биха били с Мириам, ако служат там, където има нужда от повече проповедници.

ТРУДНОСТИ И ВЪЛНУВАЩА НОВИНА

През май 2007 г. Даниел и Мириам напуснали работа и заминали за Панама, страна, която вече били посещавали. Новият им проповеден район обхващал няколко острова от архипелага Бокас дел Торо в Карибско море, населяван предимно от индианското племе нгабе. Двамата пресметнали, че със спестяванията си ще могат да останат в страната около 8 месеца.

Даниел и Мириам обикаляли островите с лодка и велосипед. Те още помнят първото си пътуване с велосипед — изминали около 30 км по стръмни хълмове под жаркото слънце. Даниел едва не загубил съзнание от изтощение. Но хората сърдечно ги канели в домовете си особено след като двамата научили някои изрази на местния език. Не след дълго вече водели 23 библейски изучавания.

Когато обаче спестяванията им свършили, радостта им била помрачена. Даниел си спомня: „Със сълзи на очи започнахме да планираме връщането си в Испания. Беше ни мъчно, че трябва да оставим изучаващите си.“ Но месец по–късно получили вълнуваща новина. Били поканени да служат като специални пионери. Мириам казва: „Толкова се радвахме, че можем да останем на назначението си!“

НАЙ–ГОЛЯМАТА ИМ РАДОСТ

През 2015 г. заради някои промени в организацията Даниел и Мириам били помолени отново да служат като редовни пионери. Какво щели да правят сега? Семейството имало доверие в обещанието от Псалм 37:5: „Повери пътя си на Йехова, разчитай на него и той ще действа!“ Те си намерили работа, за да се издържат като пионери, и днес служат в един сбор в панамската провинция Верагуас.

Даниел разказва: „Преди да напуснем Испания, не бяхме сигурни дали ще можем да живеем скромно. Сега водим скромен живот и имаме всичко, от което наистина се нуждаем.“ Какво им носи най–голяма радост? Те казват: „Да помагаме на смирените хора да учат за Йехова.“