„Няма твърде неравен или твърде дълъг път“

НА 26 март 1937 г. двама изтощени от път мъже бавно влизали с прашния си камион в град Сидни (Австралия). Откакто тръгнали оттам преди година, те били пътували повече от 19 000 км през най–отдалечените и сурови местности на континента. Мъжете не били изследователи или авантюристи. Артър Уилис и Бил Нюландс били просто двама пламенни пионери, решени да занесат добрата новина за Божието Царство до обширната централна част на Австралия.

До края на 20–те години на XX в. малобройните Изследователи на Библиятаa в Австралия били проповядвали най–вече във и около крайбрежните градове. Централната част на континента представлява обширна, рядко населена пустош, приблизително с размерите на половин Европа. Братята обаче били напълно наясно, че Исусовите последователи трябва да свидетелстват за него „до най–отдалечените краища на земята“, включително във вътрешността на Австралия. (Деян. 1:8) Но как щели да изпълнят тази голяма задача? Те били решени да дадат най–доброто от себе си с пълна вяра, че Йехова ще благослови усилията им.

ПИОНЕРИТЕ ПОСТАВЯТ НАЧАЛОТО

През 1929 г. сборовете в Куинсланд и Западна Австралия оборудвали с фургони няколко коли, в които да живеят и с които да се придвижват. Шофирали ги издръжливи пионери, които можели да понесат трудните условия и да ги поправят, когато се развалят. Тези пионери стигнали до много места, където никога не било проповядвано.

Пионерите, които не можели да си позволят такова превозно средство, потеглили с велосипеди. Например през 1932 г. 23–годишният Бенет Брикъл тръгнал от Рокхамптън (Куинсланд) на петмесечна проповедна обиколка из далечната северна част на този щат. Велосипедът му бил натоварен с одеяла, дрехи, храна и много книги. Когато гумите се износили, той продължил напред, уверен, че Йехова ще го води. Братът изминал последните 320 км, бутайки велосипеда си през места, където преди това хора били умирали от жажда. През следващите 30 години той пропътувал хиляди километри в Австралия с велосипед, мотор и кола. Тъй като поставил началото на проповедната дейност сред аборигените и подпомогнал сформирането на нови сборове, брат Брикъл бил известен и уважаван в централните области.

СПРАВЯНЕ С ТРУДНОСТИТЕ

Австралия е на едно от последните места по гъстота на населението в света, като особено слабо населена е централната част. Така че служителите на Йехова проявяват решителност в намирането на хората в отдалечените части на континента.

Пионерите Стюарт Келти и Уилям Торингтън показали такава решителност. През 1933 г. те прекосили огромната пустиня Симпсън, осеяна с пясъчни дюни, за да проповядват в град Алис Спрингс в центъра на континента. Когато малката им кола се развалила и трябвало да я оставят, брат Келти, който имал дървен крак, продължил пътуването с камила. Усилията на двамата пионери били възнаградени при запознанството им със собственик на хотел на далечната гара Уилям Крийк. Хотелиерът на име Чарлс Бърнхарт по–късно приел истината, продал хотела си и пионерствал 15 години сам в някои от най–сухите и затънтени части на Австралия.

Такива пионери несъмнено трябвало да са смели и упорити, за да преодоляват множеството трудности, с които се сблъсквали. Веднъж по време на пътуването си Артър Уилис и Бил Нюландс, споменати в началото, с мъка изминали 32 км за две седмици, понеже проливни дъждове били превърнали пустинята в море от кал. Понякога, облени в пот, едва–едва бутали камиона си през огромни дюни в изгарящата горещина или пък пресичали каменисти долини и пясъчни речни корита. Когато камионът им се развалял, което се случвало често, те дни наред вървели пеша или карали колело до най–близкия град и после чакали със седмици да дойдат новите части. Въпреки тези трудности братята останали положителни. По–късно със свои думи Артър Уилис изразил записаното в един брой на списание „Златният век“: „За Неговите свидетели няма твърде неравен или твърде дълъг път.“

Дългогодишният пионер Чарлс Харис обяснил, че физическите трудности и самотата в тези отдалечени райони всъщност го приближили до Йехова. Той добавил: „Житейският път е много по–лек с възможно най–малко багаж. Щом Исус бил готов да спи под открито небе, и ние трябва с радост да правим същото, ако назначението ни го изисква.“ Много пионери направили именно това. Благодарение на неуморните им усилия добрата новина достигнала до всяко кътче на континента и помогнала на безброй хора да застанат на страната на Божието Царство.