Можеш да останеш скромен при изпитания

1–3. Какво не направил пророкът от Юда и какъв бил резултатът? (Виж илюстрацията в началото.)

ВЕДНЪЖ Йехова изпратил един пророк от Юда да произнесе строга присъда срещу израилския цар отстъпник Йеровоам. Смиреният пророк вярно предал Божието послание и Йехова го защитил от яростния гняв на царя. (3 Царе 13:1–10)

² На връщане пророкът неочаквано срещнал възрастен човек от близкия град Ветил, който се представил за пророк на Йехова. Той подмамил младия мъж да наруши изричната заповед на Йехова да не яде хляб, нито да пие вода в Израил и да не се връща по пътя, по който е дошъл. Йехова не бил доволен. По–късно, докато Божият пророк се прибирал към къщи, един лъв го нападнал и го убил. (3 Царе 13:11–24)

³ Защо този доскоро скромен пророк самонадеяно последвал възрастния мъж, който го излъгал? Библията не уточнява. Но е възможно той напълно да е забравил, че трябва „да ходи скромно“ с Бога. (Прочети Михей 6:8.) В Библията да ходиш с Йехова, означава да разчиташ на него, да подкрепяш върховенството му и да следваш ръководството му. Един скромен човек съзнава, че може и трябва постоянно да общува с любещия си всемогъщ Баща. Пророкът можел да помоли Йехова да му разясни напътствията си, но Библията не споменава, че го направил. Понякога и ние сме изправени пред трудни решения и може да не ни е ясно как е правилно да постъпим. Ако обаче скромно търсим ръководството на Йехова, ще се предпазим от сериозни грешки.

4. Какво ще научим от тази статия?

⁴ От предишната статия научихме защо скромността все още е важна за християните и как да я проявяваме. Но в какви ситуации скромността ни може да бъде подложена на изпитание? И как да развиваме това хубаво качество, така че да останем скромни дори когато сме под натиск? За да отговорим на тези въпроси, ще обсъдим три често срещани ситуации и как можем да постъпваме мъдро във всяка от тях. (Пр. 11:2)

КОГАТО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА НИ СЕ ПРОМЕНЯТ

5, 6. Как Верзелай проявил скромност?

⁵ Промените в личните ни обстоятелства или назначения могат да са изпитание за скромността ни. Когато Давид поканил 80–годишния Верзелай да живее в царския двор, това несъмнено било голяма чест за този мъж. Така щял да продължава да общува отблизо с царя. Но Верзелай отказал. Защо? Тъй като бил в напреднала възраст, той казал на Давид, че не иска да му е в тежест. Верзелай предложил Кимхам, вероятно един от синовете му, да отиде с царя вместо него. (2 Царе 19:31–37)

⁶ Скромността помогнала на Верзелай да вземе разумно решение. Той не отказал на Давид, защото се смятал за недостоен за тази отговорност или защото искал спокоен живот. Възрастният мъж просто съзнавал промените в обстоятелствата си и приемал своите ограничения. Той не искал да поема повече задачи, отколкото било разумно. (Прочети Галатяни 6:4, 5.) Ако се съсредоточаваме върху някаква позиция, известност или признание, само ще подхранваме в себе си егоизъм и съревнователен дух и в крайна сметка ще останем разочаровани. (Гал. 5:26) От друга страна, ако сме скромни, ще си сътрудничим с братята си, за да прославяме Бога и да вършим добро за другите. (1 Кор. 10:31)

7, 8. Как скромността ще ни предпази от самоувереност?

⁷ По–големите отговорности често означават повече власт, което също може да подложи скромността ни на изпитание. След като чул за тежкото положение на хората в Йерусалим, Неемия усърдно се молил на Йехова. (Неем. 1:4, 11) И молитвите му получили отговор — цар Артаксеркс го назначил за управител на областта. Но въпреки своята видна позиция, богатство и голяма власт Неемия не разчитал на собствения си опит или умения, а продължил да ходи с Бога. Той не спирал да търси ръководството на Йехова, допитвайки се до неговия Закон. (Неем. 8:1, 8, 9) Като управител, Неемия не потискал другите, а им служил на собствени разноски. (Неем. 5:14–19)

⁸ Примерът на Неемия показва как скромността ще ни предпази да не станем самоуверени, когато получим ново назначение или допълнителни отговорности. Разчитайки единствено на собствения си опит, един старейшина може да се грижи за делата на сбора, без предварително да се моли. Други може първо да вземат решение и после да се молят на Йехова да го благослови. Но проява на скромност ли е това? Скромният човек никога не забравя колко незначителен е в сравнение с Бога и какво е мястото му в неговия сбор. Способностите ни не са най–важното нещо. Особено когато сме изправени пред ситуация или проблем, с които сме се справяли и преди, трябва да внимаваме да не разчитаме на себе си. (Прочети Притчи 3:5, 6.) Като Божии служители, ние се стремим да изпълняваме своята роля в семейството и в сбора, а не да се издигаме на някаква позиция или да правим кариера. (1 Тим. 3:15)

КОГАТО НИ КРИТИКУВАТ ИЛИ НИ ХВАЛЯТ

9, 10. Как скромността ни помага да се справяме с несправедливата критика?

⁹ Може да е трудно да овладеем чувствата си, когато някой ни критикува несправедливо. Анна често плачела, защото съперницата ѝ Фенина постоянно я дразнела. Съпругът на Анна я обичал, но тя била безплодна. По–късно, когато се молела в светия шатър, първосвещеникът Илий погрешно я обвинил, че е пияна. Въпреки всичко скромната Анна запазила спокойствие и отговорила уважително на Илий. Трогателната ѝ молитва, изпълнена с изрази на вяра, възхвала и признателност, е запазена в Библията. (1 Царе 1:5–7, 12–16; 2:1–10)

¹⁰ Скромността ще ни помага също „да побеждаваме злото с добро“. (Рим. 12:21) В системата на Сатана често се сблъскваме с несправедливости и трябва да се борим със склонността да се ядосваме заради постъпките на злите. (Пс. 37:1) Когато възникнат проблеми между духовни братя и сестри, болката може да е много по–голяма. Но скромният човек ще подражава на Исус, за когото четем: „Когато го ругаеха, не отвръщаше със същото, ... но се оставяше в ръцете на онзи, който съди праведно.“ (1 Пет. 2:23) Исус знаел, че отмъщението принадлежи на Йехова. (Рим. 12:19) Християните също са подканени да са смирени и да „не връщат зло за зло“. (1 Пет. 3:8, 9)

11, 12. а) Как ще реагираме на прекалените похвали и ласкателства, ако сме скромни? б) Как скромността влияе на начина, по който се обличаме и държим?

¹¹ Прекалените ласкателства и похвали също могат да поставят на изпитание скромността ни. Да обърнем внимание какъв чудесен пример оставила Естир, когато в живота ѝ настъпил изненадващ обрат. Тя била удивително красива и в продължение на година била подложена на скъпи процедури за разкрасяване. Всеки ден общувала с много млади жени от всички краища на Персийската империя, които си съперничили за вниманието на царя. Но Естир продължила да проявява уважение към другите и останала уравновесена. Тя не се възгордяла дори след като царят я избрал за своя царица. (Ест. 2:9, 12, 15, 17)

¹² Скромността ни помага винаги да се обличаме и държим прилично и по начин, който показва уважение към другите. Съзнаваме, че печелим сърцата на хората не като се хвалим или привличаме ненужно внимание към себе си, а като проявяваме „тих и мек дух“. (Прочети 1 Петър 3:3, 4; Йер. 9:23, 24) Високомерното мислене след време ще си проличи в действията ни. Например може да загатваме, че имаме специални привилегии, знаем поверителна информация или сме близки с отговорни братя. Или пък може да обясняваме нещата така, сякаш само ние имаме заслуги за определени идеи или постижения, за които са допринесли и други. Исус ни е оставил чудесен пример и в това отношение. Голяма част от онова, което казал, или било цитат от Еврейските писания, или било основано на тях. Той скромно се изразявал така, за да може слушателите му да разберат, че думите му идват от Йехова, а не са плод на собствения му интелект или мъдрост. (Йоан 8:28)

КОГАТО ИЗПИТВАМЕ НЕСИГУРНОСТ

13, 14. Как скромността ще ни помага да вземаме добри решения?

¹³ Скромността ни може да бъде изпитана и при вземането на решения. Докато апостол Павел бил в Кесария, пророк Агав му казал, че ако отиде в Йерусалим, ще бъде заловен. Можело дори да бъде убит. Страхувайки се от най–лошото, братята умолявали Павел да не отива. Те обаче не успели да го разубедят. Апостолът не бил самоуверен, нито бил скован от страх. Той разчитал напълно на Йехова и бил готов да изпълни назначението си докрай, независимо какво Бог щял да допусне да се случи. Като видели това, братята скромно спрели да възразяват. (Деян. 21:10–14)

¹⁴ Ако сме скромни, ще вземаме добри решения дори когато не знаем точно как ще се развият събитията или нямаме пълен контрол над тях. Например може да обмисляме дали да започнем някакъв вид целодневна служба. Но какво ще стане, ако се разболеем? А ако възрастните ни родители се нуждаят от помощта ни? Как ще се справяме, когато остареем? Колкото и да се молим или да проучваме тези въпроси, няма да можем да си отговорим напълно. (Екл. 8:16, 17) Като разчитаме на Йехова, не само ще виждаме ограниченията си, но и ще ги приемаме. След като направим изследване, посъветваме се с другите и се молим на Йехова за помощ, трябва да действаме според ръководството на Божия дух. (Прочети Еклисиаст 11:4–6.) Така Йехова ще може да ни благослови или внимателно ще насочи целите ни в друга посока. (Пр. 16:3, 9)

ДА РАЗВИВАМЕ СКРОМНОСТ

15. Как ни смирява размисълът за Йехова?

¹⁵ Щом има толкова много предимства да сме скромни, как можем да развиваме това качество? Нека разгледаме четири начина. Първо, ще проявяваме скромност и по–голямо уважение към Йехова, като размишляваме с признателност за позицията и качествата му, които далеч превъзхождат нашите. (Иса. 8:13) Трябва да помним, че ходим с Всемогъщия Бог, а не с някой ангел или човек. Това ще ни подбуди да „се смирим под могъщата ръка на Бога“. (1 Пет. 5:6)

16. Как размисълът върху Божията любов ни подбужда да сме скромни?

¹⁶ Второ, за да развиваме скромност, трябва да размишляваме върху любовта на Йехова. Апостол Павел писал, че Йехова дарява по–малко почтените части на тялото „с повече почит“. (1 Кор. 12:23, 24) По подобен начин Бог се грижи за всеки от нас въпреки ограниченията ни. Той не ни сравнява с другите, нито спира да ни обича, когато грешим. Благодарение на любовта му се чувстваме сигурни, независимо как му служим.

17. Каква полза ще имаме, ако се научим да търсим доброто в другите?

¹⁷ Трето, ще ценим още повече ролята си в сбора на Йехова, ако подобно на него търсим доброто в другите. Така вместо да се стремим да бъдем в центъра на вниманието или винаги да доминираме, скромно ще търсим съвет от другите и ще приемаме техните предложения. (Пр. 13:10) Ще се радваме, когато те получават специални назначения, и ще възхваляваме Йехова, като виждаме как благославя „цялото ни братство по света“. (1 Пет. 5:9)

18. Как можем да обучаваме съвестта си?

¹⁸ Четвърто, ще ставаме по–скромни, като обучаваме съвестта си според библейските принципи. Ще развиваме добра преценка, ако се учим да гледаме на нещата както Йехова. Чрез редовно изучаване, молитва и прилагане на наученото можем постепенно да укрепваме съвестта си. (1 Тим. 1:5) Искаме да се научим да мислим първо за другите, а не за себе си. Ако правим всичко това, Йехова обещава да „завърши обучението ни“, като ни помогне да развием скромност и други хубави качества. (1 Пет. 5:10)

19. Какво ще ни помогне да останем скромни завинаги?

¹⁹ Поради една–единствена самонадеяна постъпка неназованият пророк от Юда загубил живота си и Божието одобрение. Възможно е обаче човек да остане скромен при изпитания. Доказателство за това са верните и скромни служители на Бога от миналото и днес. Колкото по–дълго ходим с Йехова, толкова по–скромни трябва да ставаме. (Пр. 8:13) Независимо от мястото ни в сбора в момента, да ходим с Йехова, само по себе си е несравнима чест. Цени я и прави всичко по силите си да продължаваш да ходиш скромно с Йехова завинаги.