Елиас Хутер и неговите издания на Библията
МОЖЕШ ли да четеш на еврейски език? Вероятно не. Навярно дори не си виждал Библия на еврейски. Но сигурно ще си още по–признателен за своя екземпляр от Библията, като научиш повече за учения от XVI век Елиас Хутер и неговите две издания на Библията на еврейски.
Елиас Хутер е роден през 1553 г. в Гьорлиц, малко градче близо до днешната граница на Германия с Полша и Чехия. Той изучавал ориенталски езици в Лутеранския университет в Йена. Когато бил едва 24–годишен, станал професор по еврейски в Лайпциг. Хутер бил напредничав по отношение на образованието и по–късно основал училище в Нюрнберг, където за четири години учениците можели да научат еврейски, гръцки, латински и немски. Тогава това било невъзможно в което и да е друго училище или университет.
„ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ТОВА ИЗДАНИЕ“
Заглавна страница на еврейската Библия на Хутер от 1587 г.
През 1587 г. Хутер съставил издание на еврейски на т.нар. Стар завет. То било озаглавено „Дерекх хакодеш“, което е взето от Исаия 35:8 и означава „Път на светостта“. Относно красивия шрифт един източник казва: „Всеки детайл разкрива великолепието на това издание.“ Но тази Библия била особено ценна, защото можело да се използва като резултатно помагало за учене на еврейски.
За да разберем защо изданието на Хутер било толкова полезно, нека обсъдим две предизвикателства, свързани с четенето на Библията на еврейски. Първо, азбуката била различна и непозната. И второ, заради представките и наставките разпознаването на корена на думата ставало по–трудно. Да вземем за пример еврейската дума נפשׁ (нѐфеш), която означава „душа“. В Езекиил 18:4 пред нея се намира представката ה (ха), която е определителен член, и така се образува думата הנפשׁ (ханнѐфеш), тоест „душата“. За човек, който няма много опит с езика, הנפשׁ (ханнѐфеш) и נפשׁ (нѐфеш) може да изглеждат като напълно различни думи.
В помощ на учениците си Хутер използвал интересна техника за печатане — еврейските букви били с различен шрифт. Коренът на думите бил в получерен шрифт, а представките и наставките в контурен. Тази проста техника помагала на учениците да разпознават корена на еврейската дума и ги улеснявала в ученето на езика. В „Превод на новия свят на Свещеното писание (с препратки)“ (англ.) е използван същият подход в бележките под линия.a Там транслитерираният корен е в получерен шрифт, а представките и наставките в нормален. Посочените снимки показват оформлението в еврейската Библия на Хутер в Езекиил 18:4 и бележката под линия към същия стих в „Библията с препратки“.
ЕВРЕЙСКО ИЗДАНИЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ
Хутер издал също Гръцките писания, познати като Новия завет, с текст на 12 езика. Изданието му било отпечатано в Нюрнберг през 1599 г. и често е наричано Нюрнбергска многоезична Библия. Хутер искал да включи и еврейски превод на Християнските гръцки писания. Но според него „дори да плати цяло състояние“, за да намери такъв превод, усилията му биха били напразни.b Затова той решил сам да преведе Новия завет от гръцки на еврейски. Хутер оставил всичко друго настрана и само за една година завършил целия превод.
Колко добър бил преводът на Хутер? През 1891 г. видният специалист по еврейски език Франц Делицш писал: „Неговият еврейски превод разкрива, че е имал такова разбиране за езика, каквото рядко се срещало сред християните, и до ден днешен [този превод] заслужава вниманието ни, тъй като в много случаи [Хутер] е използвал изключително точни изрази.“
ЗНАЧИМ ПРЕВОД
Хутер не забогатял от преводите си. Явно неговите издания не били много търсени. Въпреки това трудът му е много значим. Например еврейският му превод на Новия завет бил ревизиран и отпечатан отново през 1661 г. от Уилям Робъртсън и през 1798 г. от Ричард Кадик. Превеждайки от оригиналния текст на гръцки, Хутер предавал титлите „Кѝриос“ (Господар) и „Тео̀с“ (Бог) като „Йехова“ (יהוה, ЙХВХ), когато цитатът бил от Еврейските писания или когато разбирал, че се отнася за Йехова. Това е важно, защото макар че много преводи на Новия завет не използват личното име на Бога, Хутер го използва и така доказва, че то има място в Християнските гръцки писания.
Следващия път, когато видиш Божието име Йехова в Християнските гръцки писания, си спомни за работата на Елиас Хутер и неговите издания на Библията.
a Подобен подход е използван и в „Превод на новия свят“ на български, както се вижда в бележката под линия към Второзаконие 1:1.
b Очевидно преди това различни учени също са превеждали Новия завет на еврейски. Сред тях са византийският монах Симон Атуманос (ок. 1360 г.) и немският учен Освалд Шрекенфухс (ок. 1565 г.). Но преводите им не били издадени и днес са изгубени.