Дали обетът за безбрачие е изискване за християнските служители?

В НЯКОИ религии по света, като например Римокатолическата църква, различните православни църкви, будизма и други, целибатът, или обетът за безбрачие, е изискване за религиозните водачи и духовниците. Но мнозина смятат, че тази практика е в основата на скорошната вълна от сексуални скандали, в които са замесени духовници от различни религии.

Възниква въпросът дали безбрачието трябва да е изискване за християнските служители. За да си отговорим, ще разгледаме произхода и развитието на този обичай, както и какъв е Божият възглед по въпроса.

БЕЗБРАЧИЕТО В ИСТОРИЯТА НА РЕЛИГИЯТА

През 2006 г. в обръщение към папската курия папа Бенедикт XVI свърза задължителното безбрачие с „традиция, която датира от епоха, близка до тази на Апостолите“.

Първите християни обаче нямали обичай да дават обет за безбрачие. Всъщност апостол Павел, който живял през първи век, предупредил вярващите относно мъже, които щели да правят „заблуждаващи вдъхновени изказвания“ и „да забраняват да се встъпва в брак“. (1 Тимотей 4:1–3)

Чак през втори век даването на обет за безбрачие започнало да навлиза в западните „християнски“ църкви. Според книгата „Целибатът и религиозните традиции“ това било „в съответствие с новото течение за сексуално въздържание, което възникнало в Римската империя“.

През следващите векове църковните събори и т.нар. отци на църквата прокарали даването на обет за безбрачие сред духовниците. Те смятали, че сексуалните действия са омърсяващи и несъвместими със задълженията на духовниците. Въпреки това в „Британска енциклопедия“ се посочва, че „до десети век много свещеници и дори някои епископи имали съпруги“.

Даването на обет за безбрачие от църковните служители било наложено на латеранските събори през 1123 и 1139 г., проведени в Рим, и продължава да е в сила в Римокатолическата църква и до днес. Църквата използвала тази мярка, за да предотврати загубата на власт и средства, която възниквала, когато женени свещеници завещавали църковна собственост на децата си.

БОЖИЯТ ВЪЗГЛЕД ОТНОСНО ОБЕТА ЗА БЕЗБРАЧИЕ

В своето Слово Бог ясно изразил възгледа си относно обета за безбрачие. В Библията четем думите на Исус относно онези, които останали неженени като него „заради небесното царство“. (Матей 19:12) Апостол Павел също говорил за християни, които последвали примера му и не се женели „заради добрата новина“. (1 Коринтяни 7:37, 38; 9:23)

Но нито Исус, нито Павел заповядали на Божиите служители да дават обет за безбрачие. Исус заявил, че безбрачието е „дар“, който не всички негови последователи притежават. Когато писал за „онези, които са неженени“, апостол Павел честно признал: „Нямам заповед от Господаря, но изразявам своето мнение.“ (Матей 19:11; 1 Коринтяни 7:25)

Освен това от Библията разбираме, че много християнски служители през първи век, включително апостол Петър, били женени. (Матей 8:14; Марко 1:29–31; 1 Коринтяни 9:5) Всъщност заради ширещата се сексуална неморалност в Римската империя по онова време Павел писал, че ако е женен, християнският надзорник трябва да е „мъж на една жена“ и „неговите деца да му се подчиняват“. (1 Тимотей 3:2, 4)

Това не били бракове без сексуални отношения, тъй като Библията ясно посочва, че мъжът трябва „да отдава дължимото на жена си“ и че женените двойки не бива „да се лишават един другиго“ от интимна близост. (1 Коринтяни 7:3–5) Ясно е, че обетът за безбрачие не е изискване от Бога, нито е задължителен за християнските служители.

ЗАРАДИ ДОБРАТА НОВИНА

Щом безбрачието не е задължително, защо Исус и Павел говорили положително за него? Защото то може да предостави на човек повече възможности да споделя добрата новина с другите. Неженените могат да дават повече от себе си, тъй като не изпитват безпокойствата на семейните хора. (1 Коринтяни 7:32–35)

Например Дейвид решил да напусне добре платената си работа в Мексико и да се премести в провинциален район в Коста Рика, за да учи другите за Библията. Дали според Дейвид безбрачието му е помогнало? „Определено“, казва той. „Не беше лесно да се приспособя към нова култура и различни условия на живот, но тъй като трябваше да се грижа само за себе си, процесът на адаптация не беше толкова труден.“

Клаудия, една неженена християнка, която се местела, за да служи там, където има нужда от проповедници, казва: „Радвам се на службата си за Бога. Вярата ми и отношенията ми с Бога биват укрепени, като виждам как той се грижи за мене.“

Не е нужно безбрачието да е бреме. Клаудия добавя: „Няма значение дали си женен, или не. Ще си щастлив, ако даваш най–доброто от себе си на Йехова Бог.“ (Псалм 119:1, 2)