Погрешно ли е да скърбиш?

Бил ли си някога болен за кратко? Вероятно си се възстановил толкова бързо, че вече дори си забравил. Със скръбта обаче не е така. „Не е възможно да преодолееш мъката“, пише психологът Алън Уолфелт в своя книгаa. Той обаче добавя: „С течение на времето и с подкрепата на другите болката ти ще стане по–поносима.“

Например помисли как реагирал патриархът Авраам, когато съпругата му починала. Библията казва, че той ‘оплаквал Сара и жалеел за нея’. Изглежда, че му отнело известно време да се справи със загубата.b Друг пример е Яков, който бил излъган, че синът му Йосиф е бил убит от див звяр. Той скърбял „много дни“ и членовете на семейството му не можели да го утешат. Няколко години по–късно смъртта на Йосиф още измъчвала Яков. (Битие 23:2; 37:34, 35; 42:36; 45:28)

Същото се отнася и за мнозина днес, които скърбят за свой починал близък. Обърни внимание на следните два примера.

• „Съпругът ми Робърт загина на 9 юли 2008 г. Сутринта преди ужасния инцидент беше като всяка друга. Както правехме обикновено след закуска, преди той да тръгне за работа, се целунахме, прегърнахме се и си казахме ‘Обичам те!’. Шест години по–късно все още изпитвам болка. Не мисля, че някога ще преодолея смъртта на Роб.“ (Гейл, на 60 години)

• „Въпреки че вече повече от 18 години съм без скъпата си съпруга, тя все още ми липсва и жалея за нея. Когато видя нещо красиво в природата, се сещам за нея и си мисля колко ли щеше да ѝ хареса това, което виждам аз.“ (Етиен, на 84 години)

Ясно е, че такива болезнени и продължителни чувства са съвсем нормални. Всеки човек скърби по свой начин и затова би било неразумно да съдим някого заради начина, по който реагира на дадена трагедия. В същото време не трябва да обвиняваме себе си, ако ни се струва, че приемаме загубата прекалено тежко. Как можем да се справим с мъката?