Има ли значение кой забелязва работата ти?

СТРОИТЕЛСТВОТО не било нещо непознато за Веселеил и Ахолиав. Когато били роби в Египет, те вероятно трябвало да направят стотици тухли. Но тези години вече били зад гърба им. Сега им предстояло да станат изкусни майстори, тъй като получили задачата да са начело в изработването на светия шатър. (Из. 31:1–11) Малцина обаче щели да видят някои от техните великолепни произведения. Дали Веселеил и Ахолиав щели да се огорчат поради липсата на признание? Имало ли значение кой забелязва тяхната работа? От значение ли е кой забелязва твоята?

ИЗЯЩНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, ВИДЕНИ САМО ОТ МАЛЦИНА

Някои от принадлежностите на шатъра били същински шедьоври. Помисли например за златните херувими върху капака на ковчега на договора. Апостол Павел ги нарича „славни“. (Евр. 9:5) Представи си поразителната красота на тези фигури от ковано злато! (Из. 37:7–9)

Ако бъдат намерени днес, изделията на Веселеил и Ахолиав ще бъдат достойни за най–престижните музеи, където могат да им се любуват много хора. Но колко души в действителност видели тяхното великолепие по времето, когато били направени? Херувимите се намирали в Най–святото отделение, така че щял да ги вижда само първосвещеникът, когато влизал там веднъж годишно на Деня на изкуплението. (Евр. 9:6, 7) Следователно те били видени от много малък брой хора.

ДА ИЗПИТВАМЕ ЗАДОВОЛСТВО ДОРИ БЕЗ ВСЕОБЩО ПРИЗНАНИЕ

Как щеше да се чувстваш на мястото на Веселеил и Ахолиав, ако знаеше, че само малцина ще видят изящните произведения, за които си се трудил усърдно? В днешно време хората смятат, че са постигнали нещо единствено когато другите ги хвалят и им се възхищават. Това е критерият, по който определят стойността на работата си. Служителите на Йехова обаче са различни. Подобно на Веселеил и Ахолиав ние изпитваме задоволство да вършим волята на Йехова и да имаме неговото одобрение.

В дните на Исус религиозните водачи често парадирали с молитвите си. Исус обаче препоръчал нещо друго: моли се искрено, без да търсиш похвала от останалите. Какъв ще е резултатът? „Твоят Баща, който наблюдава от скришно място, ще те възнагради.“ (Мат. 6:5, 6) Ясно е, че е важно не какво мислят другите за молитвите ни, а какво мисли Йехова. Неговото мнение определя дали молитвите ни са ценни. Същото се отнася за всичко, което правим в святата си служба. Стойността на труда ни не зависи от всеобщото признание — той е ценен, защото радва Йехова, „който наблюдава от скришно място“.

В Библията четем какво станало, когато светият шатър бил завършен: „Облакът покри шатъра на събранието и славата на Йехова изпълни шатъра.“ (Из. 40:34) Само колко ясно Йехова показал своето одобрение! Как мислиш, че се чувствали Веселеил и Ахолиав в този момент? Макар техните имена да не били гравирани върху изделията им, те несъмнено изпитали удовлетворение да научат, че Бог е благословил усилията им. (Пр. 10:22) През следващите години вероятно се радвали да виждат как направеното от тях се използва в службата на Йехова. Когато възкръснат в новия свят, Веселеил и Ахолиав със сигурност ще бъдат развълнувани да разберат, че шатърът бил използван в истинското поклонение около 500 години!

В организацията на Йехова днес всички аниматори, художници, музиканти, фотографи, преводачи и писатели работят анонимно. В този смисъл никой не „вижда“ какво правят те. Същото може да се каже и за голяма част от работата в над 110 000 сбора по света. Кой вижда как счетоводителят попълва съответните формуляри в края на месеца? Кой гледа, когато секретарят подготвя отчета за проповедна служба на сбора? Кой наблюдава брата или сестрата, които правят нужните ремонти в Залата на Царството?

В края на живота си Веселеил и Ахолиав нямали награди или медали, с които да се похвалят за блестящата си работа. Но те имали нещо много по–ценно — одобрението на Йехова. Можем да сме сигурни, че Йехова забелязвал работата им. Нека подражаваме на тяхната смирена и всеотдайна служба!