Дарове, достойни за цар

КАКЪВ подарък би избрал за един много важен човек? В библейски времена някои благоухания били скъпи колкото златото и толкова ценни, че били подходящи дарове за един цар. Затова два от даровете, които астролозите поднесли на „юдейския цар“, били благоуханни аромати. (Матей 2:1, 2, 11)

В Библията се разказва следното за посещението на савската царица при Соломон: „Тя даде на царя сто и двайсет таланта злато, огромно количество балсамово масло и скъпоценни камъни. Никога вече не беше донасяно толкова много балсамово масло, колкото савската царица подари на цар Соломон.“a (2 Летописи 9:9) Други владетели също изпращали на Соломон балсамово масло като израз на добра воля. (2 Летописи 9:23, 24)

Защо тези благоухания и продуктите от тях били толкова ценени и скъпи в библейски времена? Защото се употребявали по множество важни начини — за разкрасяване, религиозни служби и погребване на мъртвите. (Виж блока „Употребата на благоухания в библейски времена“.) Освен поради факта, че били много търсени, благоуханията били скъпи и заради транспорта и търговските разходи.

ПРЕКОСЯВАНЕ НА АРАБСКАТА ПУСТИНЯ

В библейски времена някои ароматни билки растели в долината на река Йордан. Други обаче трябвало да бъдат внасяни. В Библията се споменават различни благоухания. Сред по–познатите са шафран, алое, балсам, канела, ливан и смирна. Освен тях често се срещали и някои подправки като кимион, различни видове мента и копър.

Откъде идвали екзотичните благоухания? Алоето, касията и канелата се срещали в днешен Китай, Индия и Шри Ланка. Аромати като смирната и ливана се получавали от дървета и храсти, които растели в пустинни райони от южната част на Арабския полуостров до Сомалия в Африка. А нардът бил характерен само за Индия и се добивал в Хималаите.

За да стигнат до земята на израилтяните, много благоухания трябвало да бъдат пренесени през Арабския полуостров. Донякъде заради това през второто и първото хилядолетие пр.н.е. арабите станали „единствените превозвачи на стоки между Изтока и Запада“, се обяснява в „Книга за подправките“. Древни градове, крепости и спирки на кервани в пустинята Негев в южен Израел бележат пътищата на търговците на подправки. Тези селища също „разкриват много за изключително доходната търговия ... от южната част на Арабския полуостров до Средиземно море“, съобщават от Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО.

Кервани, натоварени с аромати, редовно изминавали разстояния от около 1800 км през Арабския полуостров. (Йов 6:19) Библията споменава един керван исмаилтяни, които превозвали „ароматна смола, балсам и кора от смолисто дърво“ от Галаад в Египет. (Битие 37:25) Синовете на Яков им продали брат си Йосиф като роб.

„НАЙ–ДОБРЕ ПАЗЕНАТА ТЪРГОВСКА ТАЙНА НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА“

Арабските търговци контролирали търговията с подправки в продължение на векове. Те станали основните доставчици на подправки от Азия като касия и канела. За да разубедят жителите на Средиземноморието да установят директни връзки с производители от Изтока, арабите разпространявали измислени истории за опасностите, свързани с добиването на подправки. В „Книга за подправките“ се обяснява, че истинският източник на ароматите бил „вероятно най–добре пазената търговска тайна на всички времена“.

Какви истории разпространявали арабите? Гръцкият историк от V век пр.н.е. Херодот описал истории за страшни птици, които си правели гнезда от канелена кора по недостъпни скали. Той пише, че за да се сдобият със скъпоценната подправка, хората слагали големи парчета месо в основата на скалата. Птиците алчно вземали толкова много месо в гнездата си, че те падали на земята. Мъжете бързо събирали канелата и я продавали на търговците. Подобни истории били широко разпространени. Така поради „измислените опасности при събирането ѝ, канелата се продавала на много висока цена“, се посочва в „Книга за подправките“.

В крайна сметка тайната на арабите била разкрита и те загубили монопола си. През I век пр.н.е. Александрия в Египет вече била голямо пристанище и център на търговията с подправки. Щом мореплавателите се научили как да се възползват от мусонните ветрове в Индийския океан, римски кораби започнали да пътуват от египетските пристанища до Индия. В резултат на това скъпите подправки се срещали все по–често и цените им паднали.

Днес стойността на благоуханията и подправките не може да се сравни с тази на златото. И вероятно не бихме ги сметнали за дарове, достойни за някой цар. Но милиони хора по света продължават да ги използват в парфюми и лекарства и разбира се, за да придадат вкус и пикантност на храната. Примамливите аромати на благоуханията и подправките ги правят също толкова желани днес, колкото били преди хиляди години.