„Изравни пътеката за краката си“, за да напредваш

КОГАТО Божият народ излязъл от Вавилон през 537 г. пр.н.е., Йехова бил загрижен за пътуването на служителите си до Йерусалим. Той казал: „Разчистете пътя за народа! Направете насип, направете насип за пътя! Отстранете камъните от него!“ (Иса. 62:10) Представи си как някои юдеи изпълнили тази заповед. Те може да са вървели пред другите, за да запълват ямите и да изравняват каменистите места по пътя. Така помагали на братята си, които вървели след тях, да стигнат по–лесно до родината си.

По подобен начин, като си поставяме духовни цели в службата за Йехова, сякаш вървим по един път. Йехова не иска никой от неговите служители да се сблъсква с ненужни пречки по пътя си. В Словото си той ни подканя: „Изравни пътеката за краката си и нека пътищата ти бъдат утвърдени.“ (Пр. 4:26) Независимо дали си млад, или по–възрастен, несъмнено разбираш колко мъдър е този съвет от Бога.

ВЗЕМАЙ МЪДРИ РЕШЕНИЯ

Може би си чувал как хората казват за някой младеж, че е много способен и ще успее в живота. Младите обикновено имат добро здраве, бърз ум и желание за успех. Библията правилно казва: „Красотата на младежите е силата им.“ (Пр. 20:29) Ако един младеж използва способностите и силите си, за да служи на Йехова, може да постигне духовни цели и да се радва на истинско щастие.

Както знаеш обаче, способностите на нашите младежи са високо ценени в света. Когато един млад Свидетел се справя добре в училище, някой учител или съученик може да му оказва натиск да се стреми към висше образование, за да постигне успех в тази система. Или ако млад брат или сестра се отличава с атлетични способности, може да получава предложения за професионално развитие в спорта. Възможно е да си попадал в подобна ситуация или да познаваш някого, който се сблъсква с такъв натиск. Какво ще помогне на един християнин да вземе мъдро решение?

Библейските принципи могат да ни помогнат да изберем най–добрия път в живота. В Еклисиаст 12:1 се казва: „Помни своя Велик създател в дните на младостта си.“ Как ти или някой младеж, когото познаваш, можете ‘да помните своя Велик създател’?

Обърни внимание какво се случило с Ерикa от Западна Африка. Той обичал да играе футбол. На 15–годишна възраст вече бил включен в национален отбор. Това означавало, че скоро можел да получи професионално обучение в Европа и вероятно да постигне кариера във футбола. Но как щял да „помни своя Велик създател“? Какво можем да научим от примера му?

Докато бил в училище, Ерик започнал да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. Така научил, че Създателят му ще разреши веднъж завинаги проблемите на човечеството. Ерик разбрал колко е важно да използва времето и силите си да върши Божията воля. Заради това взел мъдро решение да не се стреми към кариера в спорта. Той се покръстил и се съсредоточил върху духовния си напредък. След време станал помощник–служител и по–късно бил поканен да посети Библейското училище за неженени братя.

Като професионален футболист Ерик можел да спечели слава и богатство. Но той осъзнал истинността на библейския принцип: „Ценните притежания на богатия са неговият укрепен град, те са като защитна стена във въображението му.“ (Пр. 18:11) Сигурността, която изглежда, че носят парите, е просто илюзия. Освен това онези, които алчно се стремят към богатство, обикновено ‘си причиняват много страдания’. (1 Тим. 6:9, 10)

За щастие голям брой млади хора намират радост и истинска сигурност в целодневната служба. Ерик казва: „Присъединих се към голям ‘отбор’ от целодневни служители на Йехова. Това е най–добрият отбор, в който бих могъл да бъда, и съм благодарен на Йехова, че ми показа пътя, водещ към истинско щастие и успех в живота.“

А ти? Вместо да се стремиш към успех в света, защо не ‘утвърдиш пътищата си’ пред Йехова, като започнеш пионерска служба? (Виж блока „Научих много повече отколкото в университета“.)

ПРЕМАХНИ ПРЕЧКИТЕ ПО ПЪТЯ СИ

Докато посещавали клона в САЩ, съпруг и съпруга усетили щастието на братята и сестрите, служещи на Йехова там. След време сестрата писала: „Бяхме свикнали твърде много с рутината си.“ Затова семейството решило да отделя повече време и сили за службата на Йехова.

В определен момент промените, които искали да направят, изглеждали твърде трудни. Веднъж обаче помислили по–сериозно върху стиха за деня, който бил от Йоан 8:31. Там са записани думите на Исус: „Ако останете в моето учение, наистина сте мои ученици.“ Двамата си казали: „По какъвто и начин да опростим живота си, жертвите ще си струват.“ Те продали голямата си къща, освободили се от непотребните неща и се преместили в сбор, нуждаещ се от помощ. Сега служат като пионери и понякога като доброволци на строежи на Зали на Царството и областни конгреси. Как се чувстват? „Изумени сме каква радост изпитваме, като водим по–прост живот и вършим каквото ни насърчава организацията на Йехова.“

ОСТАНИ НА ПЪТЯ

Соломон писал: „Нека очите ти гледат право напред и лъчистият ти поглед бъде насочен право пред тебе.“ (Пр. 4:25) Като един шофьор, който е съсредоточен върху пътя пред себе си, трябва да избягваме отвличащи вниманието неща, които може да ни пречат да си поставяме духовни цели и да ги постигаме.

Какви духовни цели можеш да си поставиш? Една хубава цел е да започнеш целодневна служба. Друга може да е да служиш в близък сбор, нуждаещ се от опитни проповедници за покриването на района. Възможно е в някой сбор да има много добри вестители, но да липсват достатъчно старейшини и помощник–служители. Можеш ли да помогнеш по някой от тези начини? Защо не говориш с окръжния надзорник, за да разбереш къде ще си по–полезен? Ако желаеш да се преместиш в друга страна, поискай информация кои сборове в чужбина се нуждаят от подкрепа.b

Нека се върнем към заповедта в Исаия 62:10. Някои юдеи вероятно работили усилено да изравнят и изчистят пътя до родината си, за да могат събратята им да стигнат до Йерусалим. Ако полагаш усилия, за да постигнеш целите си в святата служба, не се отказвай. С помощта на Бога можеш да ги постигнеш. Продължавай да молиш Йехова за мъдрост, като премахваш пречките пред себе си. В резултат на това ще видиш как Бог може да ти помогне ‘да изравниш пътеката за краката си’. (Пр. 4:26)