Направи напомнянията на Йехова радост за сърцето си

1. (а) Как реагират хората, когато получават напътствия, и защо? (б) Как гордостта може да засегне възгледа на човека за получаването на съвет?

ХОРАТА откликват по различни начини, когато получават напътствия. Напомняне от някого с власт може да бъде прието с готовност, докато съвет от някой връстник или подчинен може директно да бъде отхвърлен. Емоционалната реакция спрямо получаването на дисциплиниране и съвет също може много да се различава. Когато биват поправяни, някои изпитват болка, тъга или срам, докато други приемат това като предизвикателство и биват подбудени да действат, да напредват. Защо съществува подобна разлика? Един фактор е гордостта. Високомерният дух може да изкриви преценката на човека, карайки го да отхвърли дадения му съвет и така да пропусне възможността да получи ценно ръководство. (Пр. 16:18)

2. Защо истинските християни ценят съветите от Божието Слово?

² Истинските християни, от друга страна, ценят полезните съвети особено когато са основани на Божието Слово. Напомнянията на Йехова осигуряват ценно прозрение, като ни учат и ни помагат да избягваме капани като материализма, сексуалната неморалност и злоупотребата с наркотици и алкохол. (Пр. 20:1; 2 Кор. 7:1; 1 Сол. 4:3–5; 1 Тим. 6:6–11) Освен това ние ‘възклицаваме от радост в сърцето’, тъй като се вслушваме в Божиите напомняния. (Иса. 65:14)

3. На каква нагласа на псалмиста ще бъде добре да подражаваме?

³ За да запазим скъпоценните си взаимоотношения със своя небесен Баща, трябва да продължаваме да прилагаме мъдрите напътствия на Йехова в живота си. Би било добре да подражаваме на нагласата на псалмиста, който писал: „Приех твоите напомняния като наследство до безпределни времена, защото те са радост за сърцето ми.“ (Пс. 119:111) Дали и ние намираме радост в заповедите на Йехова, или понякога ги смятаме за твърде тежки? Дори ако се дразним от някои съвети, не бива да се отчайваме. Можем да развием непоклатимо доверие в превъзходната мъдрост на Бога! Нека разгледаме три начина да направим това.

ИЗГРАЖДАЙ ДОВЕРИЕ, КАТО СЕ МОЛИШ

4. Какво никога не се променило в живота на Давид?

⁴ Цар Давид имал както хубави, така и лоши моменти в живота си, но едно нещо никога не се променило — той винаги се уповавал на своя Създател. Давид казал: „О, Йехова, към тебе издигам душата си. Боже мой, на тебе се уповавам.“ (Пс. 25:1, 2) Какво му помогнало да развие такова доверие в небесния си Баща?

5, 6. Какво разкрива Божието Слово за взаимоотношенията на Давид с Йехова?

⁵ Много хора се молят на Бога само когато имат сериозни проблеми. Как би се почувствал, ако твой приятел или роднина ти се обажда само когато се нуждае от пари или услуга? След време може да започнеш да се съмняваш в подбудите му. Давид обаче не бил такъв. През целия му живот в добри и в лоши времена неговите молитви разкривали вярата му в Йехова и любовта му към него. (Пс. 40:8)

⁶ Обърни внимание какво казал Давид в израз на възхвала и благодарност към Йехова: „О, Йехова, Господарю наш, колко е славно твоето име по цялата земя! За твоето величие се разказва дори над небесата.“ (Пс. 8:1) Нима от тези думи не личат близките взаимоотношения на Давид с небесния му Баща? Давид разбирал колко величествен и славен е Йехова и това го подбуждало да го възвеличава „по цял ден“. (Пс. 35:28)

7. Каква полза извличаме, като се приближаваме до Бога в молитва?

⁷ И ние като Давид трябва редовно да общуваме с Йехова, за да изградим доверие в него. Библията казва: „Приближете се до Бога и той ще се приближи до вас.“ (Як. 4:8) Да се приближаваме до Бога в молитва, е важен начин да получим светия дух. (Прочети 1 Йоан 3:22.)

8. Защо не бива да повтаряме едно и също, когато се молим?

⁸ Имаш ли склонността, когато се молиш, да използваш едни и същи изрази? Ако е така, преди да се помолиш, защо не отделиш известно време да помислиш какво искаш да кажеш? Ако повтаряме едни и същи думи всеки път, когато разговаряме с някой приятел или роднина, дали това ще му бъде приятно? Той може да престане да ни слуша. Разбира се, Йехова никога няма да отхвърли искрената молитва на свой лоялен служител. Но е добре да не допускаме общуването с него да се превърне в рутина.

9, 10. (а) Какво можем да включваме в молитвите си? (б) Какво ще ни помага да отправяме искрени молитви?

⁹ Очевидно, ако искаме да се приближим до Бога, молитвите ни не бива да са повърхностни. Колкото повече изливаме сърцето си пред Йехова, толкова по–близки ще ставаме с него и ще му оказваме по–голямо доверие. Какво обаче трябва да включваме в молитвите си? Божието Слово отговаря: „Във всичко чрез молитви и усърдни молби, заедно с изрази на благодарност, разкривайте исканията си пред Бога.“ (Флп. 4:6) В молитвите си можем да включваме всичко, което оказва влияние върху взаимоотношенията ни с Бога и върху живота ни като негови служители.

¹⁰ Ще бъде от полза да разгледаме думите на верни мъже и жени, чиито молитви са записани в Библията. (1 Царе 1:10, 11; Деян. 4:24–31) Псалмите съдържат множество искрени молитви и песни към Йехова. В тях откриваме всяка човешка емоция — от дълбоко страдание до искрена радост. Размисълът върху думите на тези лоялни Божии служители може да ни помогне да направим собствените си молитви към Йехова по–смислени.

РАЗМИШЛЯВАЙ ВЪРХУ БОЖИИТЕ НАПОМНЯНИЯ

11. Защо трябва да размишляваме върху Божиите напътствия?

¹¹ Давид заявил: „Напомнянията на Йехова са надеждни и дават мъдрост на неопитния.“ (Пс. 19:7) Да, дори ако сме неопитни, можем да станем мъдри, като се подчиняваме на Божиите заповеди. Но за да извлечем пълна полза от някои библейски напътствия, е нужен размисъл. Например размисълът върху библейските принципи може да ни помогне да запазим неопетнеността си, когато сме подложени на натиск в училище или на работа, да спазваме Божия закон за кръвта, да запазим християнския си неутралитет и да се придържаме към библейските стандарти за облеклото и външния вид. Като възприемем възгледа на Йехова по такива въпроси, ще сме подготвени за възможни трудности. Така можем да решим в сърцето си как да постъпим, ако възникне дадена ситуация. Подобна предварителна подготовка може да ни спести много болка. (Пр. 15:28)

12. Размисълът върху какво може да ни помага да пазим Божиите напомняния?

¹² Докато очакваме изпълнението на Божиите обещания, дали показваме с живота си, че оставаме духовно будни? Например наистина ли вярваме, че Вавилон Велики ще бъде унищожен скоро? Дали бъдещите благословии, сред които е вечният живот на райска земя, са толкова реални за нас, колкото когато за пръв път научихме за тях? Запазили ли сме пламенността си в службата, без да позволяваме личните ни дела да имат предимство в живота ни? А какво да кажем за надеждата за възкресението, освещаването на името на Йехова и реабилитирането на върховенството му? Дали тези неща все още са важни за нас? Размисълът върху подобни въпроси може да ни помага, както казал псалмистът, да пазим Божиите „напомняния като наследство до безпределни времена“. (Пс. 119:111)

13. Защо на християните през първи век им било трудно да разберат някои неща? Дай пример.

¹³ Някои неща в Библията все още не могат да бъдат разбрани напълно, тъй като още не е настъпило времето Йехова да ги разкрие. Исус многократно казвал на учениците си, че ще е нужно да понесе страдания и да бъде убит. (Прочети Матей 12:40; 16:21.) Апостолите обаче не проумявали какво има предвид. Те разбрали думите му едва след смъртта и възкресението му, когато се материализирал в човешко тяло, появил се пред някои от учениците и ‘отворил умовете им, за да разберат значението на Писанието’. (Лука 24:44–46; Деян. 1:3) Също така последователите на Христос не осъзнавали, че Божието Царство ще бъде установено в небето, докато светият дух не бил излят върху тях на Петдесетница през 33 г. (Деян. 1:6–8)

14. Какъв хубав пример оставили много братя в началото на XX век въпреки някои погрешни разбирания относно последните дни?

¹⁴ По подобен начин в началото на XX век сред истинските християни имало погрешни очаквания относно „последните дни“. (2 Тим. 3:1) Например през 1914 г. някои смятали, че съвсем скоро предстои да бъдат взети в небето, но надеждите им не се осъществили. Те продължили искрено да изследват Библията и установили, че първо трябва да бъде извършена мащабна проповедна кампания. (Мар. 13:10) Затова през 1922 г. брат Ръдърфорд, който бил начело на проповедната дейност, казал следното на събралите се на международния конгрес в Сидър Пойнт (Охайо, САЩ): „Ето, Царят владее! Вие сте неговите глашатаи. Затова известявайте, известявайте, известявайте Царя и неговото Царство.“ Оттогава насам известяването на „добрата новина за царството“ се е превърнало в отличителен белег на съвременните служители на Йехова. (Мат. 4:23; 24:14)

15. Каква полза извличаме от размисъла върху отношенията на Бога с неговите служители?

¹⁵ Като размишляваме върху чудесния начин, по който Йехова се е отнасял към своите служители, както в миналото, така и днес, засилваме увереността си в способността му в бъдеще да изпълни намерението си. Същевременно Божиите напомняния поддържат живи в умовете и сърцата ни пророчествата, които предстои да бъдат изпълнени. Размисълът върху тези напомняния ще ни помага да изграждаме доверие в обещанията на Йехова.

ИЗГРАЖДАЙ ДОВЕРИЕ В ЙЕХОВА, КАТО МУ СЕ ПОКЛАНЯШ

16. Какви благословии ни носи дейното участие в службата?

¹⁶ Нашият Бог, Йехова, работи активно, той е Бог на действието. Псалмистът попитал „Кой е силен колкото тебе, о, Ях?“ и добавил „Ръката ти е силна, десницата ти е издигната“. (Пс. 89:8, 13) Поради тази причина Йехова цени и благославя усилията, които полагаме за напредъка на интересите на Царството. Той вижда, че служителите му — мъже и жени, млади и стари — не просто седят и ‘ядат хляб на мързел’. (Пр. 31:27) В подражание на своя Създател ние сме заети с теократични дейности. Всеотдайната служба на Бога е възнаграждаваща и самият Йехова се радва да ни благославя. (Прочети Псалм 62:12.)

17, 18. Защо можем да кажем, че делата, подбуждани от вяра, ни помагат да изграждаме доверие в съветите на Йехова? Дай пример.

¹⁷ Как делата, подбуждани от вяра, ни помагат да изграждаме доверие в Йехова? Да разгледаме библейския разказ за влизането на израилтяните в Обетованата земя. Йехова казал на свещениците, носещи ковчега на договора, директно да влязат в река Йордан. Но когато наближили реката, хората видели, че поради пролетните дъждове тя е толкова пълноводна, че е започнала да прелива. Какво щели да направят израилтяните? Дали щели да останат на стан в продължение на седмици или по–дълго, за да изчакат нивото на водата да спадне? Не, те проявили пълно доверие в Йехова и следвали напътствията му. Какво се случило? В Библията четем, че ‘щом свещениците потопили краката си, водата застанала неподвижно и свещениците стоели неподвижно на сухо в средата на Йордан, докато целият народ не преминал’. (Ис. Н. 3:12–17) Представи си колко насърчително трябва да е било за хората да видят как бушуващите води спират! Вярата на израилтяните в Йехова била укрепена, тъй като имали доверие в напътствията му.

¹⁸ Вярно е, че Йехова не извършва подобни чудеса за хората от народа си днес, но благославя делата им, подбуждани от вяра. Божията действена сила им вдъхва смелост да извършват възложената им задача да проповядват посланието за Царството по целия свят. Главният Свидетел на Йехова, възкресеният Христос Исус, също уверил учениците си, че ще ги подкрепя в тази важна дейност: „Затова отидете и правете ученици сред всички народи. ... Аз съм с вас през всичките дни до завършека на тази система.“ (Мат. 28:19, 20) Много Свидетели, които са срамежливи или стеснителни, могат лично да потвърдят, че Божият свети дух им дава смелост да говорят с непознати в проповедната служба. (Прочети Псалм 119:46; 2 Коринтяни 4:7.)

19. В какво сме уверени въпреки ограниченията си?

¹⁹ Някои братя и сестри имат сериозни физически ограничения поради болест или напреднала възраст. Но те могат да бъдат уверени, че „Бащата на нежното състрадание и Богът на всяка утеха“ разбира обстоятелствата на всеки истински християнин. (2 Кор. 1:3) Той цени всичко, което вършим за напредъка на интересите на Царството. Всеки един от нас трябва да помни, че спасението ни зависи основно от вярата, която проявяваме в Исусовата изкупителна жертва, като правим всичко възможно според обстоятелствата си. (Евр. 10:39)

20, 21. По какви начини показваме доверието си в Йехова?

²⁰ Поклонението ни изисква да използваме своето време, сили и материални средства във възможно най–пълна степен. Да, ние с цялото си сърце искаме да ‘вършим работата на проповедници на добрата новина’. (2 Тим. 4:5) Радваме се да правим това, защото така помагаме на другите „да достигнат до точно познание за истината“. (1 Тим. 2:4) Ясно е, че отдаването на чест и възхвала на Йехова ни обогатява духовно. (Пр. 10:22) Освен това ни помага да изграждаме непоклатимо доверие в своя Създател. (Рим. 8:35–39)

²¹ Както обсъдихме, доверието в мъдрото ръководство на Йехова не идва автоматично, а трябва да действаме, за да го развием. Затова винаги разчитай на Йехова в молитва. Размишлявай как е извършвал волята си в миналото и как ще го направи в бъдеще. Продължавай да изграждаш доверие в него, като му се покланяш. Напомнянията на Йехова ще останат до безпределни времена. Ако се вслушваш в тях, и ти ще живееш вечно!