„Историята не лъже“

„ИСТОРИЯТА не лъже.“ Това е известна естонска пословица и подобни пословици съществуват и в други страни. Наистина, не можем да променим миналото, но несъмнено можем да си извадим поуки от него. Мъдрият цар Соломон, който управлявал древния Израил, казал: „Видях всичко това и насочих сърцето си към всяко дело, което се върши под слънцето — през цялото време човек владее над човека за негова вреда.“ (Еклисиаст 8:9)

Силно доказателство за истинността на тези библейски думи беше видяно преди десетилетия в Естония, както и в много други части на Източна Европа. Човешкото управление причини страдания на безброй невинни хора, които бяха насилствено депортирани на далечни места, за да живеят там или да работят в трудови лагери.

Според естонските историци над 46 000 цивилни граждани са били изселени от тази малка страна в периода от 1941 до 1951 г. Повечето са били депортирани поради политическите си възгледи, други поради националността си или социалното си положение. Но в случая на Свидетелите на Йехова причината била религиозните им вярвания.

Атака срещу боящи се от Бога хора

В проучване, публикувано от Тартуския университет през 2004 г., се съдържат думите на историчката Айги Рахи–Там: „От 1948 до 1951 г. били арестувани 72–ма Свидетели на Йехова, в това число хора, които общували с тях. Но изселване в много по–голям мащаб било планирано и осъществено в нощта на 1 април 1951 г. не само в Балтийските страни, но и в Молдова, западна Украйна и Беларус.“

Още преди 1951 г. Свидетелите на Йехова в Естония били арестувани, подлагани на психологически тормоз и разпити и били хвърляни в затвора. Тази нова атака явно била замислена, за да бъдат премахнати завинаги от пределите на Естония.

Датата 1 април 1951 г. е изписана на марката, спомената по–горе. Цифрата 382 съответства на броя на Свидетелите на Йехова и техните деца, депортирани на този ден. В това число се включват някои роднини и съседи, които не били Свидетели. На този ден били извършени арести из цялата страна. Арестуваните — млади и стари — били натоварени на влакове, пътуващи за Сибир, във вагони за превозването на животни.

Една Свидетелка на Йехова на име Ела Тумa, която тогава била на 25 години, разказва как обикновено протичал разпитът: „Офицерът се опитваше да ме сплаши и да ми забрани да проповядвам. Веднъж ме попита: ‘Искаш ли да живееш? Или искаш да умреш с твоя Бог в сибирската пустош?’“ Ела обаче безстрашно продължила да проповядва добрата новина. Тя била изпратена в Сибир и била премествана от един трудов лагер в друг в продължение на почти шест години.

Сред стотиците, депортирани без съдебен процес, била друга млада Свидетелка на Йехова, Хийси Лембер. Припомняйки си събитията от 1 април 1951 г., тя разказва: „Дойдоха напълно неочаквано през нощта и ни заповядаха: ‘Имате половин час. Съберете си багажа!’“ Под прикритието на нощта Хийси и шестгодишната ѝ дъщеря били отведени до железопътната гара. Скърцащият влак спирал на всяка гара и на него били качвани още Свидетели. Хийси добавя: „Натовариха ни във вагони, използвани за превозването на животни. За щастие животинските изпражнения бяха замръзнали, в противен случай щеше да ни е много трудно да издържим. Бяхме натъпкани вътре като животни.“

Ужасното двуседмично пътуване оказало травмиращо въздействие на всички. Вагоните били претъпкани и мръсни. Млади и стари били унижавани по всевъзможни начини. Някои от тях плачели и отказвали да ядат. Но Свидетелите на Йехова се насърчавали помежду си и си помагали един на друг, като пеели християнски песни и си делели храната, която имали. Било им казано, че отиват на своето „постоянно местожителство“ и че това е „еднопосочно пътуване“.

Хийси си припомня любещата подкрепа, която получила от събратята си по време на това мъчително преживяване: „На една гара влакът спря до друг влак, дошъл от Молдова. През стената на вагона чухме един мъж да пита кои сме и накъде пътуваме. Обяснихме му, че не знаем къде отиваме и че сме Свидетели на Йехова от Естония. Събратята ни във влака от Молдова дочуха разговора. През дупка във вагона ни хвърлиха един хляб и малко сливи.“ Хийси добавя: „Тогава разбрахме колко голям беше мащабът на арестите на Свидетели на Йехова — всички републики на Съветския съюз!“

Две момичета Свидетелки на Йехова, Корина и сестра ѝ Ене, били разделени с майка си в продължение на повече от шест години. Майка им, която също била Свидетелка на Йехова, била арестувана и изпратена в трудов лагер. След това в онази известна априлска нощ двете момичета били отведени от дома си и били качени в един влак. Корина си спомня с благодарност: „Във влака една Свидетелка с две деца ни предложи да се грижи за нас и ни увери, че можем да живеем като семейство с нея и децата ѝ.“

Какво се случило на последната гара? На следващия ден, след като депортираните пристигнали в студената сибирска пустош, започнал унизителен „пазар на роби“. Мъже от близките колхози дошли да изберат работници за своите стопанства. Корина си спомня: „Чувахме ги как се карат помежду си, казвайки ‘Вече имаш шофьор за своя трактор. Този е за мене’ или ‘Вече взех двама по–стари. Ти също трябва да вземеш някои от тях’.“

Корина и Ене били смели момичета. Те по–късно казали: „Майка много ни липсваше и само колко копнеехме да сме отново в прегръдката ѝ!“ Въпреки това те запазили силната си вяра в Йехова и чувството си за хумор. Корина добавя: „В известен смисъл беше добре, че майка ни не ни виждаше, тъй като понякога трябваше да работим навън в смразяващия студ без подходящи дрехи.“

Несъмнено много невинни хора в Естония и в други страни са били жертва на огромна несправедливост и Свидетелите на Йехова като група са сред тях. (Виж блока „Терор в невиждан мащаб“.) Въпреки жестокото отношение към тях и страданията, които понесоха в миналото, Свидетелите на Йехова в Естония са дейна и радостна група хора.

Чудесно бъдеще

Библията ни уверява, че Йехова Бог мрази несправедливостта. В нея четем: „Всеки, който върши такива неща, всеки, който постъпва несправедливо, е отвратителен за Йехова, твоят Бог.“ (Второзаконие 25:16) Въпреки че Бог е позволявал да се случват зли неща в миналото, скоро ще дойде времето, когато той ще премахне несправедливостта и злото. Псалмистът писал: „Още малко и неправедния вече няма да го има, ще го потърсиш на мястото му, но него няма да го има. А кротките ще наследят земята и ще се наслаждават на изобилие от мир.“ (Псалм 37:10, 11)

Очаква ни чудесно бъдеще! Въпреки че не можем да променим миналото, можем да направим нещо за бъдещето си. Приближи се до Бога и виж как можеш да се радваш на чудесен живот в бъдеще, когато ще цари истинска справедливост. (Исаия 11:9)