Записан ли си в Божията „възпоменателна книга“?

ЗАБЕЛЯЗВА ли Йехова усилията, които полагат неговите служители, за да са му угодни? Да! Но той не обръща внимание само на добрите им дела и думите им на възхвала. Той забелязва дори когато мислят с признателност за него. Нещо повече, Йехова никога няма да забрави своите служители и онова, което са направили. Откъде можем да сме сигурни? Отговора намираме в думите, записани от пророк Малахия. (Прочети Малахия 3:16.)

През V век пр.н.е., когато пророкувал пророк Малахия, моралната и религиозната обстановка в Израил била ужасяваща. Свещениците пренебрегвали своите задължения, а хората като цяло вършели позорящи Бога дела, като магьосничество, прелюбодейство и измама. (Малахия 2:8; 3:5) Но сред това покварено общество имало група израилтяни, които останали лоялни на Йехова. Какво правели те?

Малахия обяснява: „Онези, които се боят от Йехова, разговаряха един с друг.“ Страхът от Бога е положително качество. Малахия тук описва израилтяни, които имали дълбоко уважение към Бога, съчетано със страх от това да не го огорчат. Обърни внимание, че тези боящи се от Бога личности ‘разговаряли един с друг’. Явно те се събирали заедно, за да говорят за Йехова и да се насърчават един другиго, така че да не се обезсърчат и да не се опетнят от покварата край себе си.

Верните израилтяни проявявали своето уважение към Йехова и по друг важен начин — те ‘размишлявали за името му’. В друг превод се казва, че ‘почитали името му’. Тези хора, които се боели от Бога, почитали Йехова дори в мислите си. В сърцата си те мислели с признателност, или размишлявали, за Йехова и неговото велико име. Дали Йехова знаел какво правели?

Малахия казва: „Йехова внимателно слушаше.“ От своето извисено място в небето Йехова приклонил ухото си и слушал всяка дума на възхвала, която неговите служители изричали в разговорите помежду си. Освен това той обръщал внимание на всички техни мисли. (Псалм 94:11) Но той правел нещо повече, освен да забелязва добрите им думи и мислите им.

„Пред него започна да се пише възпоменателна книга“ — добавя Малахия. В тази книга са записани всички, които са служили неопетнено на Йехова. Обърни внимание, че тя е наречена „възпоменателна книга“.a Това показва, че Йехова никога няма да забрави верните си служители и всичко, което са направили за негова възхвала — всяко добро дело, дума или мисъл. Бог има основателна причина да ги помни. Той обещава да възнагради с вечен живот онези, чиито имена са записани в неговата „възпоменателна книга“.b (Псалм 37:29)

Колко насърчително е да знаем, че Йехова цени всичко, което правим, за да му се покланяме по приемлив за него начин! Думите в Малахия 3:16 трябва да ни подтикнат към размисъл. Ще бъде добре да се запитаме: „Дали моето име е в Божията ‘възпоменателна книга’?“ Имената ни ще бъдат в нея, ако полагаме усилия всеки ден да постъпваме, говорим и мислим по начин, който Йехова ще иска да помни.