Йехова знае как да избави своя народ

„Йехова знае как да избави от изпитание хората, проявяващи преданост към Бога.“ (2 ПЕТ. 2:9)

ЗАЩО МОЖЕМ ДА БЪДЕМ УВЕРЕНИ, ЧЕ ЙЕХОВА:

е наясно с фактора време във връзка със събитията, водещи до изпълнението на намерението му?

ще използва силата си в полза на своите служители?

знае как ще се развият събитията?

1. Какви ще бъдат условията по време на „голямото бедствие“?

ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Божията присъда над света на Сатана ще започне съвсем внезапно. (1 Сол. 5:2, 3) Когато „великият ден на Йехова“ дойде, сред обществото на земята ще настъпи хаос. (Соф. 1:14–17) Това ще бъде време на трудности и лишения, време на бедствие, „каквото не е ставало от началото на света досега“. (Прочети Матей 24:21, 22.)

2, 3. (а) С какво ще се сблъска Божият народ по време на „голямото бедствие“? (б) Какво може да ни подготви за предстоящите събития?

² Когато „голямото бедствие“ наближи своята кулминация, Божият народ ще бъде мишена на ожесточено нападение от страна на „Гог от земята Магог“. По време на това нападение „огромна войска“ ще дойде против Божия народ, „като облаци, които покриват земята“. (Езек. 38:2, 14–16) Никоя човешка организация няма да се притече на помощ на народа на Йехова. Неговото оцеляване ще зависи единствено от Бога. Как ще реагират Божиите служители, когато враговете им дойдат да ги унищожат?

³ Ако си един от служителите на Йехова, вярваш ли, че той може и ще спаси своя народ по време на „голямото бедствие“? Апостол Петър писал: „Йехова знае как да избави от изпитание хората, проявяващи преданост към Бога, но да запази неправедните за деня на съда, за да бъдат унищожени.“ (2 Пет. 2:9) Размисълът върху делата на избавление на Йехова в миналото може да ни подготви за предстоящите събития. Нека да разгледаме три примера, които ще ни вдъхнат увереност в способността на Йехова да избавя своя народ.

ЗАПАЗЕНИ ПРИ ВСЕМИРЕН ПОТОП

4. Защо факторът време бил важен във връзка с Потопа?

⁴ Първо, нека да разгледаме повествованието за Потопа в дните на Ной. За изпълнението на волята на Йехова факторът време бил много важен. Огромната задача да бъде построен ковчегът трябвало да бъде изпълнена и животните трябвало да бъдат вкарани вътре, преди водите на Потопа да се излеят на земята. Повествованието в Битие разкрива, че Йехова не изчакал да бъде построен ковчегът, за да реши кога да нанесе Потопа. Йехова можел да определи точното време за началото на Потопа, без да се тревожи дали строежът на ковчега ще бъде завършен навреме. Затова много преди да каже на Ной каквото и да било за строежа на ковчега, Бог определил времето за началото на Потопа. Откъде знаем това?

5. Какво заявил Йехова в Битие 6:3, и кога било издадено това постановление?

⁵ В Библията се казва, че Йехова направил постановление в небето. В Битие 6:3 са записани следните негови думи: „Духът ми няма да проявява безкрайно търпение към човека, защото всъщност той е плът. Затова дните му ще бъдат сто и двайсет години.“ Тук Йехова нямал предвид средната продължителност на човешкия живот. Това било съдебно постановление, с което Йехова заявил кога ще действа, за да изчисти земята от злото.a Тъй като Потопът започнал през 2370 г. пр.н.е., стигаме до заключението, че Бог издал това постановление през 2490 г. пр.н.е. По онова време Ной бил на 480 години. (Бит. 7:6) Около 20 години по–късно, през 2470 г. пр.н.е., на Ной започнали да му се раждат синове. (Бит. 5:32) Оставали около сто години до началото на Потопа, но Йехова все още не бил разкрил на Ной специалната роля, която щял да изиграе в запазването на човешкия род. Колко още щял да чака Бог, преди да каже това на Ной?

6. Кога Йехова наредил на Ной да построи ковчег?

⁶ Явно Йехова чакал десетилетия, преди да разкрие на Ной какво възнамерява да направи. Въз основа на какво стигаме до това заключение? От вдъхновеното от Бога повествование научаваме, че Ноевите синове вече били пораснали и били женени, когато Бог наредил на Ной да построи ковчег. Йехова му казал: „Своя договор установявам трайно с тебе. Влез в ковчега и заедно с тебе нека влязат и синовете ти, жена ти и жените на синовете ти.“ (Бит. 6:9–18) Следователно е възможно, когато Ной е получил задачата да построи ковчег, до Потопа да са оставали само 40 или 50 години.

7. (а) Как Ной и семейството му проявили вяра? (б) Кога Бог казал на Ной, че ще започне Потопът?

⁷ С напредването на строежа на ковчега Ной и семейството му трябва да са се питали как Бог ще изпълни намерението си и кога ще започне Потопът. Но фактът, че не знаели тези подробности, не ги възпрял да довършат строежа. В Писанието се казва: „Ной направи всичко така, както му заповяда Бог. Точно така направи.“ (Бит. 6:22) Седем дни преди началото на Потопа — напълно достатъчно време за Ной и семейството му да вкарат животните в ковчега — Йехова най–накрая казал на Ной точно кога ще започне да вали. Когато „през шестстотната година от живота на Ной, през втория месец, на седемнайсетия ден от месеца“, небесните врати били отворени, всичко било готово. (Бит. 7:1–5, 11)

8. Как повествованието за Потопа ни вдъхва увереност, че Йехова знае кога да избави своя народ?

⁸ Повествованието за Потопа свидетелства, че Йехова знае не само кое е най–доброто време, но и кой е най–добрият начин да избави своя народ. Докато той отброява времето, оставащо до края на настоящата система, ние можем да бъдем уверени, че всичко, което Йехова е замислил, ще стане в определеното от него време, в точния „ден и час“. (Мат. 24:36; прочети Авакум 2:3.)

ИЗБАВЕНИ ПРИ ЧЕРВЕНО МОРЕ

9, 10. Как Йехова използвал народа си като примамка, за да вкара египетската войска в капан?

⁹ Дотук разбрахме, че Йехова упражнява пълен контрол върху времето и събитията, водещи до изпълнението на неговото намерение. Вторият пример, който ще разгледаме, изтъква още една причина, поради която можем да вярваме, че Йехова избавя своя народ: Той ще използва своята неограничена сила, за да се погрижи волята му да бъде изпълнена. Способността на Йехова да избавя своите служители е толкова сигурна, че понякога той ги използва като примамка, за да вкара враговете си в капан. Именно такъв бил случаят, когато освободил израилтяните от египетско робство.

¹⁰ Израилтяните, които излезли от Египет, може би наброявали около три милиона души. Йехова наредил на Моисей да ги води по такъв начин, че фараонът си помислил, че те се лутат в пустинята. (Прочети Изход 14:1–4.) Фараонът не могъл да устои на примамката и повел своята войска след бившите си роби, притискайки ги при Червено море. Изглеждало така, сякаш за тях няма изход. (Из. 14:5–10) Всъщност обаче израилтяните изобщо не били в опасност. Защо можем да кажем това? Защото Йехова щял да се намеси в тяхна полза.

11, 12. (а) Как Йехова се намесил в полза на своя народ? (б) Какъв бил резултатът от Божията намеса, и какво научаваме за Йехова от това повествование?

¹¹ „Облачният стълб“, който водел израилтяните, застанал зад тях, като препречил пътя на фараоновата войска, оставяйки я в тъмнина. Но на израилтяните стълбът чудодейно давал светлина през нощта. (Прочети Изход 14:19, 20.) След това Йехова разделил водите на морето с помощта на силен източен вятър и ‘превърнал морското дъно в суха земя’. За преминаването на народа несъмнено се изисквало значително време, тъй като от повествованието разбираме, че вятърът духал „цялата нощ“ и чак след това ‘синовете на Израил минали през морето по сухо’. В сравнение с воините на фараона и техните бойни колесници израилтяните се придвижвали тромаво. И все пак нямало ни най–малка възможност египтяните да ги настигнат, тъй като Йехова воювал за тях. В Библията пише: „[Йехова] вся смут сред египтяните. И той извади колелата от колесниците им, така че се движеха трудно.“ (Из. 14:21–25)

¹² Щом израилтяните преминали безопасно на отсрещната страна, Йехова наредил на Моисей: „Насочи ръката си към морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху бойните им колесници и върху конницата им!“ Когато воините се опитали да избягат от прииждащите води, ‘Йехова ги хвърлил в морето’. Те нямало къде да избягат. В повествованието четем: „Не остана нищо от тях.“ (Из. 14:26–28) Така Йехова показал, че има силата да избави своя народ от всяка ситуация.

СПАСЕНИ ПРИ УНИЩОЖЕНИЕТО НА ЙЕРУСАЛИМ

13. Какви напътствия дал Исус, и какво може да са се питали последователите му?

¹³ Йехова знае точно как ще се развият събитията в изпълнение на неговото намерение. Важността на това ясно личи от третия пример, който ще разгледаме — обсадата на Йерусалим през първи век. Чрез своя Син Йехова осигурил напътствия за оцеляване на християните, които живеели в Йерусалим и Юдея преди унищожението на града през 70 г. Исус казал: „Щом видите отвратителното нещо, което причинява опустошение — за което говори пророк Даниил, — застанало на свято място ..., тогава онези в Юдея нека бягат към планините.“ (Мат. 24:15, 16) Но как последователите на Исус щели да разберат кога се изпълнява това пророчество?

14. Как значението на Исусовите думи станало ясно с развитието на събитията?

¹⁴ С развитието на събитията значението на Исусовите думи станало ясно. През 66 г. римските войски под командването на Цестий Гал дошли в Йерусалим да потушат бунта на юдеите. Когато юдейските бунтовници, познати като зилоти, потърсили убежище в крепостта на храма, римските воини започнали да подкопават стената на храма. За онези от християните, които били бдителни, посланието било ясно: Езическа войска със своите идолопоклоннически знамена („отвратителното нещо“) стигнала до стената на храма („святото място“). Било време Исусовите последователи да „бягат към планините“. Но как щели да излязат от обсадения град? Събитията щели да претърпят неочакван обрат.

15, 16. (а) Какви конкретни напътствия дал Исус, и защо било важно последователите му да се вслушат в тях? (б) От какво ще зависи избавлението ни?

¹⁵ Без видима причина Цестий Гал и воините му се оттеглили от Йерусалим и започнали отстъпление. Зилотите се втурнали да ги преследват. Така, когато двете враждуващи страни били далече от града, последователите на Исус получили възможност да избягат. Исус изрично им бил казал да оставят материалните си притежания и да тръгнат без забавяне. (Прочети Матей 24:17, 18.) Наистина ли били необходими незабавни действия? Отговорът на този въпрос скоро станал ясен. Само след броени дни зилотите се върнали и започнали да принуждават жителите на Йерусалим и Юдея да се присъединят към бунта. Условията в града бързо се влошили, тъй като враждуващи юдейски групи се борели за влияние. Бягството ставало все по–трудно. А когато римляните се върнали през 70 г., бягството станало невъзможно. (Лука 19:43) Всички, които се били забавили, били хванати в капан! От друга страна, за християните, които избягали в планините, спазването на напътствията на Исус означавало спасение. Те разбрали от личен опит, че Йехова знае как да избавя служителите си. Каква поука можем да извлечем от това повествование?

¹⁶ По време на „голямото бедствие“ християните ще трябва да се придържат към напътствията от Словото на Бога и неговата организация. Например заповедта на Исус последователите му ‘да бягат към планините’ има съвременно приложение. Какво точно ще представлява това бягство все още предстои да разберем.b Но можем да бъдем уверени, че Йехова ще изясни значението на тези напътствия, когато дойде времето да ги спазим. Тъй като нашето избавление ще зависи от послушанието ни, би било добре да се запитаме: „Как откликвам на напътствията, които Йехова осигурява на своя народ днес? Дали откликвам бързо, или се колебая да се подчиня?“ (Як. 3:17)

УКРЕПЕНИ ЗА СЪБИТИЯТА, КОИТО ПРЕДСТОЯТ

17. Какво разкрива пророчеството на Авакум относно предстоящото нападение срещу Божия народ?

¹⁷ Нека се върнем на ожесточеното нападение от страна на Гог, споменато в началото. Във връзка с това време пророк Авакум записал: „Чух това и стомахът ми се сви от страх. Устните ми се разтрепериха при този шум, костите ми започнаха да гният и всичко това ме изплаши. Но ще чакам спокойно деня на бедствието, който ще дойде [от Бога] да нападне народа [войските, застрашаващи Божиите служители].“ (Авак. 3:16) Когато пророкът чул известието за предстоящото нападение срещу Божия народ, стомахът му се свил, устните му се разтреперили и силите му отслабнали. Реакцията на Авакум показва в какво ужасяващо положение ще се намираме, когато пълчищата на Гог дойдат срещу нас. Въпреки това пророкът бил решен да чака търпеливо „великия ден на Йехова“, уверен, че Бог ще избави народа си. Ние можем да имаме същата увереност. (Авак. 3:18, 19)

18. (а) Защо няма причина да се страхуваме от предстоящото нападение? (б) Какво ще бъде обсъдено в следващата статия?

¹⁸ Трите примера, които разгледахме, без всякакво съмнение показват, че Йехова знае как да избави своя народ. Намерението му не може да се провали. Победата е сигурна. Но за да участваме в този славен триумф, трябва да останем верни до края. Как Йехова ни помага да запазим неопетнеността си днес? Това ще бъде обсъдено в следващата статия.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 24]

Дали наистина войската на фараона представлявала опасност за израилтяните?