Подражавай на Финеес, когато се сблъскваш с трудности!

ЗА ЕДИН брат е голяма чест да служи като старейшина в сбора. Но в същото време Божието Слово признава, че старейшините се сблъскват с различни трудности. Понякога се налага да разглеждат случаи на извършен грях, при които трябва да ‘съдят за Йехова’. (2 Лет. 19:6) Освен това един надзорник може да получи назначение, за което мисли, че не е готов, точно както било с Моисей, който смирено попитал: „Кой съм аз, че да отида при фараона?“ (Из. 3:11)

Библията е писана под ръководството на светия дух, същата действена сила, под влиянието на която са назначени старейшините в сбора. Следователно библейските примери на надзорници, преодолели успешно различни трудности, могат да са от голяма полза за старейшините днес. На Финеес, който бил син на Елеазар и внук на Аарон, му предстояло да стане първосвещеник. Нека разгледаме три събития от живота му, които показват как смелостта, прозрението и упованието в Йехова могат да помогнат на старейшините, когато се сблъскват с трудности.

„Веднага излезе“

Финеес бил млад, когато израилтяните били на стан в моавските равнини. Библията казва: „Там хората започнаха да блудстват с дъщерите на Моав. ... И те започнаха да ядат жертвите им и да се покланят на боговете им.“ (Чис. 25:1, 2) Йехова поразил грешниците със смъртоносно бедствие. Можеш ли да си представиш как се чувствал Финеес заради случилото се и последвалото бедствие?

Разказът продължава: „Ето, един мъж измежду синовете на Израил дойде и доведе една мадиамка при братята си пред очите на Моисей и пред очите на цялото множество на израилтяните, които плачеха при входа на шатъра на събранието.“ (Чис. 25:6) Как щял да реагира свещеникът Финеес? Той бил сравнително млад, а нарушаващият закона израилтянин бил предводител и поемал ръководството в чистото поклонение сред народа. (Чис. 25:14)

Финеес обаче се страхувал от Йехова, а не от хората. Когато видял израилтянина и мадиамката, той веднага взел копие, влязъл в шатъра и пробол и двамата. Какво мислел Йехова за смелостта и решителността на Финеес? Йехова веднага прекратил бедствието върху израилтяните и възнаградил Финеес, като сключил с него договор, според който свещенството щяло да се запази в рода му „до безпределни времена“. (Чис. 25:7–13)

Разбира се, това не означава, че християнските старейшини днес прибягват до насилие. Но те могат да подражават на Финеес, като са решителни и смели. Например Гилермо служел като старейшина само от няколко месеца, когато бил помолен да участва в съдебен комитет. Случаят засягал един старейшина, който помагал на Гилермо в младежките му години. Гилермо споделя: „Чувствах се много неловко в тази ситуация. Не можех да спя нощем. Постоянно мислех как да се справя с този случай, без да позволява на чувствата да замъглят духовното ми зрение. Молех се дни наред и изследвах издания, основани на Библията.“ Това помогнало на Гилермо да събере необходимата смелост, за да се справи с тази трудна ситуация и да осигури духовна помощ на своя съгрешил брат. (1 Тим. 4:11, 12)

Действайки смело и решително, когато е необходимо, старейшините дават хубав пример на вяра и лоялност. Ако разберат за извършването на сериозен грях, другите християни също трябва да действат смело, като съобщят за него. По подобен начин лоялността ще подтикне някого да престане да общува със свой роднина или приятел, който е изключен. (1 Кор. 5:11–13)

Прозрението е изключително важно

Смелостта на Финеес не била в резултат на необмислени действия, присъщи за един младеж. Обърни внимание как той показал, че е прозорлив, проявявайки благоразумие и добра преценка, когато научил за един друг случай. Племената на Рувим и Гад, както и половината от племето на Манасия построили олтар край река Йордан. Другите израилтяни си помислили, че този олтар щял да бъде използван за фалшиво поклонение, и се подготвили да тръгнат на война срещу тях. (Ис. Н. 22:11, 12)

Как постъпил Финеес? Заедно с предводителите на племената на Израил той обсъдил проблема с онези, които били построили олтара. Тогава станало ясно, че обвинените племена искали да използват олтара, за да ‘принасят служба пред Йехова’. Така войната била предотвратена. (Ис. Н. 22:13–34)

Ако чуем някакви обвинения срещу свой събрат, ще бъде мъдро да подражаваме на Финеес. Прозрението ще ни помогне да не се обиждаме и да не разпространяваме отрицателна информация за своите братя. (Пр. 19:11)

Как прозрението може да помогне на старейшините да постъпват като Финеес? Хайме, който е старейшина повече от 10 години, казва: „Когато един вестител започне да говори за разногласия, които има с друг човек, веднага се моля на Йехова да ми помогне да не вземам страна в спора, а да покажа какви са библейските напътствия. Веднъж една сестра сподели с мене личен проблем, касаещ начина, по който се отнесъл към нея отговорен брат от друг сбор. Тъй като този брат беше мой близък приятел, щеше да ми бъде много лесно да говоря с него. Вместо това със сестрата обсъдихме няколко принципа от Библията. Тя се съгласи, че първо трябва да говори лично с брата. (Мат. 5:23, 24) Но мирът не беше възстановен веднага. Затова я насърчих да обърне внимание на други принципи от Писанието. Тя реши, че ще продължи да се моли и ще се опита да прости.“

Какъв бил резултатът? Хайме си спомня: „Няколко месеца по–късно сестрата дойде при мене и ми каза, че не след дълго братът изразил съжаление за думите си. Той я поканил да излязат на служба и я похвалил. Проблемът бил решен. Нима резултатът щеше да е по–добър, ако бях взел страна в спора и бях проявил пристрастие?“ Библията ни дава следния съвет: „Не започвай съдебно дело прибързано.“ (Пр. 25:8) Прозорливите старейшини насърчават християните, които имат разногласие с някого, да прилагат библейските принципи, за да се постигне мир.

Той се молел на Йехова за съвет

Финеес имал честта да служи като свещеник на избрания от Бога народ. Както беше споменато, той се отличавал със забележителна смелост и прозрение, въпреки че бил сравнително млад. Но упованието му в Йехова било главната причина да се справи с трудностите.

След ужасното изнасилване и убийство на наложницата на един левит, извършено от мъжете в Гавая, която принадлежала на Вениамин, другите Израилеви племена тръгнали на война срещу Вениамин. (Съд. 20:1–11) Преди да влязат в бой, те се молили за помощта на Йехова, но въпреки това два пъти претърпели поражение с много жертви. (Съд. 20:14–25) Дали стигнали до заключението, че от молитвите им няма полза? Наистина ли Йехова искал те да отвърнат на злото, което било извършено?

Финеес, който вече бил първосвещеник в Израил, отново действал непоколебимо. Той се помолил на Йехова: „Да тръгнем ли отново на бой против синовете на брат си Вениамин, или да се откажем?“ В отговор Йехова предал Вениамин в ръцете им, а Гавая била опожарена. (Съд. 20:27–48)

Каква поука можем да извлечем от това? Някои проблеми в сбора може да продължават въпреки неуморните усилия на старейшините и молитвите им към Бога. Ако това се случи, е важно те да си припомнят следните думи на Исус: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, чукайте и ще ви се отвори.“ (Лука 11:9) Дори и да изглежда, че отговорът на молитвите им се бави, надзорниците могат да са сигурни, че Йехова ще отговори в определеното от него време.

Например един сбор в Ирландия имал голяма нужда от Зала на Царството, но местният архитект не бил настроен добре спрямо братята. Той отхвърлил всички планове за парцела, на който братята искали да строят. Единствената възможност плановете да бъдат одобрени била братята да се обърнат към главния архитект на страната. Дали молитвата щяла да им помогне, както помогнала на Финеес?

Един местен старейшина си спомня: „След като се помолихме усърдно, отпътувахме за офиса на главния архитект. Казаха ни, че вероятно ще минат седмици, преди да можем да се срещнем с него. Въпреки това успяхме да говорим с него за пет минути. След като видя скиците, той веднага ни даде разрешение и оттогава нататък местният архитект правеше всичко, за да ни помага. Този случай ни показа каква сила има молитвата.“ Наистина, Йехова ще отговори на искрените молитви на старейшините, които разчитат на него.

Финеес имал много отговорности в древния Израил, но благодарение на своята смелост, прозрение и упование в Йехова той преодолявал успешно трудностите, с които се сблъсквал. Тъй като полагал старателни грижи за сбора на Бога, Йехова го благославял. Около 1000 години по–късно Ездра бил вдъхновен от Бога да напише следното: „Техен водач преди беше Финеес, синът на Елеазар. И Йехова беше с него.“ (1 Лет. 9:20) Нека тези думи се окажат верни за надзорниците, които ръководят народа на Йехова днес, както и за всички християни, които Му служат лоялно!