Уповавай се на Йехова и той наистина ще ти помогне

Разказано от Едмънт Шмит

Този съвет си припомних малко преди да се изправя пред съда в Ню Йорк през октомври 1943 г. Бях само на 25 години, а вече бях прекарал почти четири години в затвора поради християнския си неутралитет. Подобно на първите последователи на Исус бях решен да се ‘подчинявам преди всичко на Бога, а не на хората’. (Деяния 5:29) Но преди да разкажа за този период, нека обясня как започнах да вярвам в Бога толкова силно.

РОДЕН съм на 23 април 1922 г. в град Кливланд (щата Охайо, САЩ) в жилището на моите родители, което се намираше над пекарната на баща ми Едмънд. Четири месеца по–късно той посетил конгрес на Изследователите на Библията (както били известни Свидетелите на Йехова тогава) в Сидър Пойнт, близо до Съндъски, на около 160 километра от дома ни.

На този конгрес към присъстващите бил отправен следният призив: „Известявайте, известявайте, известявайте Царя и неговото царство!“ Още следващата неделя баща ми започнал да участва в тази дейност. Той продължи да прави това през следващите 66 години, до смъртта си на 4 юли 1988 г. Майка ми Мери почина вярна на Бога през 1981 г.

Участвам в поклонението заедно с родителите си

Семейството ни посещаваше полския сбор в Кливланд. Всяка събота следобед ние по–младите, придружени от възрастните, проповядвахме добрата новина от къща на къща. А неделя докато родителите ни слушаха библейски доклад в главната зала, един опитен служител изучаваше Библията с нас, около 30 младежи, с помощта на книгата „Арфата на Бога“a. Скоро сам водех библейски изучавания и то с добър резултат.

През юли 1931 г. семейството ни, което вече включваше и по–малкия ми брат Франк, присъства на един друг конгрес на Изследователите на Библията, този път в Кълъмбъс, на около 160 километра на юг. Именно тогава Изследователите на Библията приеха основаното на Божието Слово име Свидетели на Йехова. (Исаия 43:10–12) Във връзка с това участвах в публичната служба, като канех хората да чуят основния доклад, който щеше да бъде изнесен от Джоузеф Ръдърфорд, ръководещ дейността на Свидетелите по онова време. Оттогава са изминали повече от 79 години и животът ми продължава да е съсредоточен върху службата за Йехова Бог заедно с неговия народ.

Възнаграждаваща служба въпреки трудните времена

През 1933 г. Голямата депресия беше обхванала целия свят. В САЩ над 15 милиона души, или една четвърт от работоспособните хора, бяха безработни. Цели градове бяха фалирали и нямаше социални помощи за възрастните и бедните. Въпреки това нашите братя и сестри си помагаха с каквото можеха. Всяка неделя семейството ми носеше хляб и сладкиши от нашата пекарна на мястото за събрание и ги раздаваше на другите. А след плащането на сметките в края на месеца, баща ми изпращаше парите, които му оставаха, в централата на Свидетелите на Йехова в Бруклин, Ню Йорк. Той знаеше, че тези пари щяха да бъдат използвани за печатането на библейска литература.

През тези години радиопредаванията бяха важна част от нашата служба. Над 400 станции предаваха библейските доклади, изнасяни на нашите конгреси. През 30–те години на миналия век Свидетелите произвеждаха грамофони и записи в печатницата в Бруклин. Използвахме ги в службата, като водехме отчет колко пъти пускаме библейските доклади на хора, които не са свидетели, и колко души ги слушат.

През 1933 г. Адолф Хитлер и нацистката партия дойдоха на власт в Германия. Свидетелите на Йехова там бяха подложени на жестоко преследване поради християнския си неутралитет. (Йоан 15:19; 17:14) Тъй като отказваха да участват в политическите дейности и да казват „Хайл Хитлер“, голяма част от тях бяха хвърлени в затвори или концентрационни лагери. Мнозина бяха екзекутирани, а други бяха подложени на непосилен труд, който отне живота им. Поради зверското отношение много умряха скоро след като бяха освободени. Макар че това не е толкова известно, Свидетелите на Йехова в други страни, включително и САЩ, също станаха жертва на жестокости.

През 1940 г. присъствахме на един конгрес в Детройт (щата Мичиган). На 28 юли по време на този конгрес бях покръстен в символ на отдаването си на Йехова Бог. Един месец преди това Върховният съд на САЩ беше отсъдил, че отказът да се отдаде чест на знамето е престъпление срещу държавата, което се наказва с изключване от училище. Как постъпиха Свидетелите? Много от тях отвориха собствени училища, за да осигурят обучение за своите деца. Тези училища станаха известни като Училища на Царството.

През септември 1939 г. в Европа избухна Втората световна война и в САЩ се надигна вълна на национализъм. Младите Свидетели бяха тормозени и бити от зле настроени хора — както млади, така и възрастни. Според сведенията само от 1940 до 1944 г. в САЩ имаше повече от 2500 случая на нападение над Свидетели на Йехова. Преследването се засили, когато японците атакуваха Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. От няколко седмици служех като пионер, или целодневен проповедник. Бях си спестил пари, с които си купих една 7–метрова каравана, и заедно с някои други Свидетели се преместихме да проповядваме в щата Луизиана.

Сблъсквам се с преследване на юг

Местните жители ни разрешиха да паркираме караваната в една орехова градина край град Дженърет. Една събота решихме да проповядваме на улицата, но началникът на полицията извика служителите си и те ни отведоха в общината, където бяхме задържани. Навън се събра тълпа от около 200 души и полицаите ни пуснаха да си вървим, без да ни осигурят каквато и да било защита. За щастие, тълпата ни направи път и ние можахме да минем невредими. На другия ден отидохме в Батън Руж, голям град наблизо, за да разкажем на братята там за случилото се.

Когато се върнахме в Дженърет, на вратата на караваната намерихме бележка, на която пишеше: „Моля, потърсете ме в лагера при нефтения кладенец. Е. Вон.“ Намерихме господин Вон и той и съпругата му ни поканиха на обяд. Тогава той ни разказа, че в събота заедно с хората си бил сред тълпата и бил готов да ни защити, ако се наложело. Благодарихме му за насърчението и подкрепата.

На следващия ден въоръжени шерифи ни арестуваха и конфискуваха литературата ни. Взеха ключа за караваната и 17 дни ме държаха в единична килия, като не ми даваха почти никаква храна. Господин Вон се опита да ни помогне, но без резултат. През това време тълпата нахлула в караваната и изгорила всичките ни притежания, включително и караваната. Тогава още не съзнавах, че Йехова ме подготвя за изпитанията, които ми предстояха.

Хвърлен в затвор на север

Месец след като се върнах на север, бях назначен за специален пионер в Олиан (щата Ню Йорк) заедно с други Свидетели. Там получих призовка за военна служба и бях записан като отказващ да служи в армията поради съвестта си. След като ми бяха направени нужните медицински прегледи, на документите ми беше написано: „Кандидат за Академията за офицери“.

Продължих с пионерската служба още около една година. През 1943 г., тъй като отказах да прекъсна службата си и да се явя за военно обучение, бях арестуван от ФБР и на следващата седмица трябваше да отида във федералния съд в Сиракюс (щата Ню Йорк). Бях подведен под отговорност и делото ми беше насрочено за два дни по–късно.

По време на делото се защитавах сам. На християнските събрания ние младите Свидетели бяхме получили напътствия как да защитаваме законните си права и как да се държим в съда. Тогава си припомних съвета, споменат в началото. Някои прокурори дори недоволстваха, че Свидетелите познават закона по–добре от тях самите! Въпреки това съдебните заседатели ме намериха за виновен. Когато съдията ме попита дали искам да кажа още нещо, аз просто отговорих: „Днес нашият народ е на съд пред Бога за отношението си към неговите служители.“

Бях осъден на четири години затвор във федералния затвор в Чиликот (щата Охайо). Там ме назначиха да работя като секретар на един офицер. След няколко седмици в нашия офис дойде един следовател от Вашингтон (окръг Колумбия) и каза, че се води разследване срещу Хейдън Ковингтън, който беше адвокат на Свидетелите на Йехова и беше признат за един от най–добрите адвокати по конституционно право в Америка.

Следователят поиска да види пълните досиета на двама затворници — Дани Хъртадо и Едмънд Шмит. „Какво съвпадение — каза моят началник. — Това е господин Шмит.“ Следователят беше дошъл с тайна мисия, но се беше издал. Скоро ме преместиха да работя в кухнята.

Пионерска служба, Бетел и брак

На 26 септември 1946 г. бях пуснат на свобода и поднових пионерската си служба, този път в сбор „Хайланд Парк“ в Калифорния. Скоро след това, през септември 1948 г. се сбъдна една моя мечта. Бях поканен да служа като хлебар в централата (Бетел) в Бруклин, където се печаташе библейска литература за световната проповедна дейност. Веднага напуснах работата си като сладкар в един ресторант в Глендейл и се преместих в Бетел.

Седем години по–късно, през 1955 г. в Европа се проведоха няколко международни конгреса. Благодарение на моето семейство посетих някои от тях. Радвах се да присъствам на конгресите в Лондон, Париж, Рим, и най–вече на конгреса в Нюрнберг (Германия), на който повече от 107 000 души се събраха на огромния стадион, където Хитлер някога провеждаше своите военни паради. На този конгрес бяха и Свидетели, които Хитлер се беше зарекъл да изтреби. Само какво вълнуващо преживяване беше това за мене!

На конгреса в Нюрнберг се запознах с Бригите Гервин, една млада Свидетелка от Германия, и се влюбих в нея. Оженихме се след по–малко от една година и се върнахме в Глендейл, за да живеем близо до моите родители. Първият ни син Том се роди през 1957 г., вторият ни син Дон — през 1958 г., а дъщеря ни Сабина — през 1960 г.

Пълноценен и удовлетворяващ живот

Някои хора ме питат дали не съм съжалявал за страданията, които съм понесъл в службата за Бога. Напротив, благодарен съм на Йехова, че имах честта да му служа заедно с толкова много верни братя и сестри. И се надявам преживяното от мене да насърчи другите да се приближат до Бога и никога да не го изоставят.

Много християни понасят ужасни страдания в службата за Бога. Но нима не трябва да очакваме точно това? В Библията се казва: „Всички, които искат да живеят с преданост към Бога, обединени с Христос Исус, ще бъдат преследвани.“ (2 Тимотей 3:12) Само колко верни са думите, записани в Псалм 34:19, „Много са бедствията на праведния, но Йехова го избавя от всички тях“!

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 27]

Проповядвам в Луизиана в началото на 40–години на миналия век

[Снимка на страница 29]

Като хлебар в централата в Бруклин

[Снимка на страница 29]

Със съпругата ми Бригите