Истинска свобода за маите

КОЙ не е чувал за маите? Всяка година хиляди туристи пътуват до мексиканския полуостров Юкатан, за да се любуват на внушителните пирамиди като тези в Чичѐн–Ица̀ и Коба̀. Маите се отличавали не само със своята изобретателност в инженерството, но и с постиженията си в областта на писмеността, математиката и астрономията. Те развили една сложна йероглифна система, въвели понятието за нулата и създали календара, състоящ се от 365 дни.

Когато става дума за религия обаче, виждаме нещо съвсем различно. Маите се покланяли на множество богове. Те имали бог на слънцето, на луната, на дъжда и на царевицата и се покланяли на още много други неща. Техните жреци внимателно наблюдавали звездите. Поклонението на маите включвало употребата на благоухания и изображения, самоосакатяване, ритуално проливане на кръв и принасяне на човешки жертви — затворници, роби и особено деца.

Идването на испанците

Това била сложно устроената цивилизация, която испанците заварили, когато дошли в началото на XVI век. Конквистадорите, както били наричани испанските завоеватели, искали да постигнат две цели: да придобият нови земи и богатства и да обърнат маите в католицизма, за да ги освободят от техните жестоки езически обичаи. Дали испанското нашествие донесло истинска свобода за маите, било то в религиозно или друго отношение?

Испанците, включително и духовенството на католическата църква, си присвоили общинските земи, които маите от край време обработвали според своя традиционен метод, при който били изсичани и изгаряни дървета и друга растителност, с цел после да бъдат засети на същото място зърнени култури. Това присвояване довело до много страдания и породило враждебност. Испанците завзели контрола над дълбоките кладенци, наречени сеноте, които на практика били единственият източник на вода на полуостров Юкатан. Положението станало още по–тежко, когато църквата наложила годишен данък на маите — по 12,5 реалаa за всеки мъж и по 9 реала за всяка жена — в добавка към вече обременяващия държавен данък. Испанските земевладелци се възползвали от ситуацията, като първо плащали църковния данък вместо маите, а после ги принуждавали да работят за тях, докато не им се издължат, правейки ги по този начин почти свои роби.

Свещениците също вземали пари за различните религиозни служби, като например при покръстване, сватба или погребение. С присвояването на земята, както и с годишния данък и таксите църквата натрупала голямо богатство за сметка на маите. На селяните се гледало като на суеверни и невежи хора по природа. Поради тази причина духовенството и останалите, които били на власт, смятали за оправдано това маите да бъдат бити, с цел да им бъде наложена дисциплина и да бъдат освободени от суеверията.

Войната срещу испанците

Маите отвърнали на наложените промени, като не плащали църковните данъци, отписвали децата си от църковните училища, не посещавали часовете по катехизис и отказвали да работят на хасиендите, или плантациите. Това довело обаче до още по–жестоко потисничество. Положението достигнало връхната си точка през 1847 г. — около 300 години след установяването на испанското господство, — когато маите се вдигнали на война срещу „белите“.

Предводителите на бунтовниците използвали един религиозен символ, наречен Говорещият кръст — кръст, посредством който един вантрилок подстрекавал маите да се бият до смърт. Тази война довела до техния погром. По времето, когато войната била официално прекратена през 1853 г., около 40 процента от маите на полуостров Юкатан били избити. Враждебността и проявите на насилие продължили още 55 години след това. Накрая маите успели да се освободят от испанското иго и били проведени реформи в разпределянето на земята. Какво да кажем обаче за религиозната свобода?

Извоюваната свобода не била истинска

Нито въвеждането на католицизма от испанците, нито войната срещу тях донесли истинска свобода за маите. Днес там съществува един вид синкретична, или смесена, религия, в която местните обичаи от времето преди идването на испанците се преплитат с католическите традиции.

Относно маите в наши дни в книгата „Маите — 3000 години цивилизация“ се казва: „Маите почитат своите стари богове на природата и своите предци, когато са на полето, в пещерите и по планините ..., и в същото време се покланят на светците в църквата.“ Затова бог Кецалкуатл, или Кукулкан, е приравнен с Исус, а богинята на луната — с Дева Мария. Нещо повече, поклонението пред свещеното дърво цеиба било заменено с почитането на кръста, който хората все още поливат, сякаш е живо дърво. Вместо по кръстовете да има изображения на Исус, те биват украсявани с цветове на цеиба.

Най–накрая истинска свобода!

През последните години Свидетелите на Йехова в Мексико предприеха една мащабна кампания за библейско образование сред маите. Свидетелите предлагат на маите библейска литература, като например това списание, на техния роден език, за да им помогнат да придобият по–добро разбиране за Божията цел за човечеството. Какво беше постигнато? По времето на написване на тази статия имаше 6600 възвестители на добрата новина за Царството, говорещи майски език, които се събират заедно с 241 местни сбора на Свидетелите на Йехова. Дали за маите е лесно да се освободят от своите традиционни вярвания и да приемат истината от Библията?

За много маи с искрена нагласа това не е никак лесно. Марселино и съпругата му Маргарита се смятали за ревностни католици. Всяка година те отдавали почит на кръста, като го носели от църквата в дома си и там принасяли животински жертви, които изяждали заедно със своите роднини и приятели. След време Свидетелите на Йехова ги посетили и започнали да изучават Библията с тях. Марселино и Маргарита разказват какво си спомнят: „Разбрахме, че онова, което научаваме, е истината, но си мислехме, че ако оставим предишните си вярвания, ще бъдем тормозени от духовете.“ Все пак те продължили да изучават Библията. Марселино казва: „Малко по малко библейската истина проникна в сърцата ни. Това ни даде смелостта да разговаряме със своите роднини и приятели относно нещата, които бяхме научили от Библията. Сега сме щастливи, че се освободихме от суеверните вярвания, на които преди бяхме роби. Съжаляваме само, че не започнахме по–рано. Искаме да наваксаме загубеното време, като полагаме усилия да кажем и на другите за чудесните истини, намиращи се в Библията.“

Алфонсо, който е на 73 години, бил отдаден католик. В своя град той организирал религиозните празненства, които включвали литургии, танци и храна и напитки за всички присъстващи. Имало и борба с бикове. „Беше нормално тези празненства да завършват с пиянски кавги — казва Алфонсо. — Макар че харесвах празненствата, чувствах, че в моята религия нещо липсва.“ Когато Свидетелите на Йехова заговорили Алфонсо, той приел библейско изучаване. Въпреки лошото си здраве, той започнал да посещава събранията в Залата на Царството. Сега той е изоставил всички свои предишни религиозни обичаи и се възползва от всяка възможност да споделя онова, което е научил за Йехова, с онези, които идват в дома му да го видят.

Това са само някои от примерите на многото искрени маи, които са намерили истинска религиозна свобода. Да, потомците на строителите на внушителните пирамиди на полуостров Юкатан, са още тук. Те все още говорят същия език. Мнозина от тях живеят като своите предци в направени от плет и измазани с глина домове с покрив от палмови листа. Маите отглеждат царевица и памук, използвайки същия метод на изсичане и изгаряне на дървета. Но сега истината от Божието Слово е освободила много от тях от робството на суеверията и фалшивите религиозни вярвания. Маите напълно разбират и ценят силните думи на Исус: „Ще знаете истината и истината ще ви освободи.“ (Йоан 8:32)

[Бележка под линия]

[Карта на страница 13]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Владенията на древните маи

Мексикански залив

МЕКСИКО

полуостров Юкатан

Чичѐн–Ица̀

Коба̀

БЕЛИЗ

ГВАТЕМАЛА

ХОНДУРАС

САЛВАДОР

[Снимка на страница 13]

Останки (Чичѐн–Ица̀)

[Снимка на страница 15]

Марселино и съпругата му Маргарита, докато споделят добрата новина на полуостров Юкатан