„Нека се стремим към онова, което допринася за мира“

НАСКОРО асфалтираният път изглежда здрав и стабилен. След време обаче могат да се появят пукнатини и дупки. За да бъде запазен пътят в добро състояние и за да се осигури безопасността на движението по него, е необходимо той да бъде ремонтиран.

По подобен начин нашите взаимоотношения с другите понякога може да се обтегнат и дори „да се пропукат“. Апостол Павел признал, че християните в Рим имали различни гледни точки за нещата. Той посъветвал събратята си: „Нека се стремим към онова, което допринася за мира и за взаимното изграждане.“ (Рим. 14:13, 19) Защо е необходимо да „се стремим към онова, което допринася за мира“? Как можем решително и резултатно да се стремим към мир?

Защо да се стремим към мир?

Ако не бъдат предприети действия, малките пукнатини в асфалта могат да се превърнат в опасни дупки. Подобно на това и оставянето на междуличностните разногласия неуредени може да бъде опасно. Апостол Йоан писал: „Ако някой каже: ‘Обичам Бога’, но мрази брат си, той е лъжец. Защото който не обича своя брат, когото вижда, не може да обича Бога, когото не вижда.“ (1 Йоан 4:20) Неразрешеното разногласие би могло да стане причина даден християнин да изпитва омраза към брат си.

Исус Христос показал, че поклонението ни няма да бъде приемливо за Йехова, ако не живеем в мир с другите. Исус дал на учениците си следното напътствие: „Така че ако донесеш своя дар при олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред олтара, и си иди. Първо се помири с брат си и след това, когато се върнеш, принеси своя дар.“ (Мат. 5:23, 24) Да, една основателна причина да се стремим към мир е нашето желание да бъдем угодни на Йехова Бог.a

Случилото се в сбора във Филипи подчертава друга причина да се стремим към мир. Макар че не е посочено какъв точно бил проблемът, който възникнал между две християнски сестри, Еводия и Синтихия, очевидно той застрашил мира на целия сбор. (Флп. 4:2, 3) Неразрешените междуличностни разногласия бързо могат да се разпространят. Желанието да запазим любовта и единството на сбора ни подтиква да се стремим към мир със събратята си по вяра.

Исус казал: „Щастливи са миротворците.“ (Мат. 5:9) Ако се стремим към мир, ще изпитваме радост и удовлетворение. Нещо повече, мирът допринася за доброто здраве, защото „тихото сърце е живот на тялото“. (Пр. 14:30) От друга страна, ако таим неприязън, това може да увеличи риска да се разболеем.

Сигурно и ти както повечето християни разбираш, че е необходимо да се стремиш към мир, но навярно се питаш какво можеш да направиш, за да разрешиш дадено разногласие. Нека да обсъдим някои библейски принципи, които могат да ни ръководят.

Спокойното обсъждане на проблема възстановява мира

Малките пукнатини в асфалта често могат да бъдат поправени като бъдат покрити. Възможно ли е да простим и да покрием малките недостатъци на нашите братя и сестри? Вероятно този подход би бил подходящ при повечето междуличностни разногласия, тъй като апостол Петър писал, че „любовта покрива множество грехове“. (1 Пет. 4:8)

Понякога обаче изглежда, че проблемът е толкова сериозен, че не можем просто да го отминем. Нека да разгледаме какво се случило с израилтяните скоро след като завладели Обетованата земя. Преди да преминат река Йордан, „синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе“ издигнали един „голям и внушителен олтар“. Останалите племена на Израил сметнали, че този олтар бил използван за фалшиво поклонение, и не можели просто да пренебрегнат проблема. Те се приготвили за война. (Ис. Н. 22:9–12, Ве)

Някои израилтяни може да са мислели, че вече са налице достатъчно доказателства за погрешно поведение и че ако предприемат неочаквано нападение, ще има по–малко жертви. Но вместо да действат прибързано, племената, които били на запад от Йордан, изпратили пратеници, които да обсъдят проблема със своите братя. Пратениците попитали: „Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, та се отвърнахте днес от да следвате Господа?“ Всъщност племената, които издигнали олтара, не били постъпили невярно. Но как щели да реагират на такова обвинение? Дали те избухнали гневно срещу обвинителите си, или отказали да разговарят с тях? Обвинените племена отговорили по мек начин, като ясно заявили, че действията им наистина били подбудени от желание да служат на Йехова. Техният мек отговор запазил взаимоотношенията им с Бога и спасил живота на много хора. Спокойното обсъждане на проблема изяснило нещата и възстановило мира. (Ис. Н. 22:13–34)

Преди да предприемат сериозни действия, останалите израилтяни мъдро обсъдили въпроса с племето на Рувим, племето на Гад и половината от племето на Манасия. Божието Слово казва: „Не бързай да се обиждаш в духа си, защото обидата почива в пазвата на безразсъдните.“ (Екл. 7:9, НС) Библейският начин за разрешаване на сериозни междуличностни разногласия е да говориш с другия човек по спокоен и открит начин за проблема. Дали наистина можем да очакваме Йехова да ни благославя, ако таим неприязън или отказваме да разговаряме с онзи, който смятаме, че ни е обидил?

От друга страна, как да реагираме, ако събрат християнин се обърне към нас, защото смята, че сме го засегнали, като дори може би ни обвини несправедливо? Библията казва: „Мек отговор отклонява от ярост.“ (Пр. 15:1) Израилтяните, които били обвинени, обяснили по мек, но ясен начин своята позиция, като така успокоили напрегнатата ситуация при срещата със своите братя. Независимо от това дали ние поемаме инициативата да разговаряме с някой наш брат или сестра, или той или тя се обръща към нас относно някакъв проблем, ще бъде добре да се запитаме: „С какви думи, тон на гласа и отношение към другия мога да допринеса за запазването на мира?“

Използвай езика си по мъдър начин

Йехова е наясно с това, че ние имаме нужда да изразяваме притесненията си. Ако обаче не успеем да разрешим възникналото разногласие, най–вероятно ще се изкушим да говорим за него с някого другиго. Неприязънта, която таим в себе си, лесно може да доведе до критични думи. Относно неправилната употреба на езика в Притчи 11:11 се казва: „Чрез устата на нечестивите [градът] се съсипва.“ По същия начин, ако говорим необмислено за някой събрат християнин, това може да наруши мира в подобния на град сбор.

Но да се стремим към мир не означава да избягваме да казваме каквото и да било за нашите братя и сестри. Апостол Павел посъветвал събратята си по вяра: „Никога не позволявайте лоши думи да излизат от устните ви.“ Но той добавил: „Говорете само добрите неща, от които хората имат нужда, нещата, които наистина ще им помогнат. ... Бъдете мили един към друг, състрадателни, като си прощавате взаимно.“ (Еф. 4:29–32, „Нова американска Библия“) Ако при тебе дойде някой брат, който се е обидил от твоите думи или поведение, нима няма да ти е по–лесно да му се извиниш и да запазиш мира, ако той винаги преди това е говорил положителни неща за тебе на другите? Съответно, ако за нас се знае, че използваме изграждаща реч, когато говорим за събратята си християни, ще ни бъде по–лесно да възстановим мира, когато се появи разногласие. (Лука 6:31)

Да служим на Бога „в единство“

Нашата грешна човешка склонност е да се отдръпваме от онези, които са ни засегнали, и да се изолираме. Но това не е мъдра линия на поведение. (Пр. 18:1) Като обединен народ, който призовава името на Йехова, ние сме решени да му служим „в единство“. (Соф. 3:9, НС)

Неподходящата реч или поведение на другите никога не бива да намаляват пламенността ни за чистото поклонение. Само няколко дни преди неговата жертва да замени приносите в храма и малко след като смело бил осъдил книжниците там, Исус забелязал, че една бедна вдовица пуска ‘всичко, каквото има, цялото си препитание’ в съкровищницата на храма. Дали Исус се опитал да я спре? Напротив, той похвалил нейната постъпка, с която тя лоялно подкрепила сбора на Йехова по онова време. (Лука 21:1–4) Неправедните дела на другите не освобождавали вдовицата от задължението ѝ да подкрепя поклонението на Йехова.

Как тогава ще реагираме, ако смятаме, че даден брат или сестра са постъпили неправилно, или дори несправедливо, спрямо нас? Дали ще позволим на това да ни попречи да служим всеотдайно на Йехова? Или ще действаме решително, за да разрешим всяко разногласие, което може да възникне, с цел да запазим скъпоценния мир на днешния сбор на Бога?

Библията ни съветва: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички хора.“ (Рим. 12:18) Нека бъдем решени да постъпваме по такъв начин и така да останем на пътя към живота.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 17]

Еводия и Синтихия трябвало да се стремят към мир

[Снимка на страница 18]

С какви думи, тон на гласа и отношение към другия мога да допринеса за запазването на мира?