Възходът и падението на „тарсийските кораби“

„Тарсийските кораби кръстосваха моретата заради твоята търговия.“ (ЕЗЕКИИЛ 27:25, „ЙЕРУСАЛИМСКА БИБЛИЯ“)

ТАРСИЙСКИТЕ кораби допринесли за забогатяването на цар Соломон. Хората, които ги построили, оказали влияние върху развитието на гръцката и латинската азбука. Освен това името на един от техните градове, Библос, станало основа за названието на Библията на много езици.

Кой построил и използвал тарсийските кораби? Как корабите получили това наименование? И как събитията, свързани с тези хора и техните кораби, потвърждават точността на Библията?

Господари на Средиземноморието

Корабите, които станали известни като „тарсийските кораби“, били построени от финикийците. Около хиляда години преди времето на Христос тези хора вече били станали опитни мореплаватели. Техните земи били разположени на една тясна брегова ивица, която днес съответства приблизително на днешен Ливан. Земята на север, на изток и на юг от тях била завладяна от други народи. На запад било просторното Средиземно море. За да придобият богатство, финикийците насочили вниманието си към него.

Финикийските моряци постепенно изградили успешна търговска флота. С увеличаването на печалбите и напредъка им в корабостроенето те направили по–големи кораби, с които можели да предприемат по–дълги пътувания. След като достигнали Кипър, Сардиния и Балеарските острови, финикийците тръгнали покрай северноафриканската брегова линия в западна посока, докато накрая стигнали до Испания. (Виж картата.)

Финикийските корабостроители направили кораби с дължина от около 30 метра. Очевидно именно тези презокеански плавателни съдове били наречени „тарсийските кораби“, тъй като с тях можело да се изминава разстоянието от 4000 километра от Финикия до южната част на Испания, където вероятно се намирал Тарсис.a

Финикийците вероятно не се стремели да завладеят света, а по–скоро да спечелят пари от него. Те правели това, като установявали търговски средища. Като търговци обаче, те станали господари на Средиземноморието.

Отвъд Средиземно море

В стремежа си към забогатяване финикийските изследователи предприели пътувания в Атлантическия океан. Корабите им продължавали да се движат покрай южния бряг на Испания, докато накрая стигнали до областта, наречена Тартесус. Около 1100 г. пр.н.е. финикийците основали град Гадир. Това пристанище, известно днес като Кадис (Испания), се превърнало в един от първите големи градове в Западна Европа.

Финикийците търгували със сол, вино, сушена риба, кедър, бор, метални предмети, стъкло, бродерия, фино ленено платно и известния лилав плат от Тир. Какво можели да предложат испанците в замяна?

Южна Испания се оказала най–богатият средиземноморски източник на сребро и други ценни метали. Относно Тир, главното пристанище на финикийците, пророк Езекиил казал: „Ти търгуваше в Испания и вземаше сребро, желязо, калай и олово в замяна на своите изобилни блага.“ (Езекиил 27:12, „Превод на днешен английски“)

Финикийците открили привидно неизчерпаем запас от тези минерали близо до река Гуадалкивир, недалеч от Кадис. Подобни минерали се извличат и днес от същата област, която сега е наречена Рио Тинто. От тези мини бива добивана висококачествена руда вече около три хиляди години.

Със здравото установяване на морското направление от Испания към Финикия финикийците придобили пълен контрол над търговията с испанското сребро. В резултат на това във Финикия били внесени огромни количества сребро, което стигнало дори до наблизо намиращия се Израил. Израилският цар Соломон поддържал близки търговски отношения с финикийския цар Хирам. Затова в дните на Соломон ‘среброто се считало за нищо’.b (3 Царе 10:21)

Макар че станали успешни търговци, финикийците били безмилостни. Според сведенията те понякога прилъгвали хората да се качат на кораба им, уж за да им покажат стоките си, но всъщност ги правели свои роби. След време те започнали да постъпват така дори и със своите бивши търговски партньори, израилтяните, като ги продавали в робство. Затова еврейските пророци предсказали унищожението на финикийския град Тир. Накрая тези пророчества били изпълнени посредством Александър Велики през 332 г. пр.н.е. (Йоил 3:6; Амос 1:9, 10) Това унищожение отбелязало края на финикийската епоха.

Финикийското наследство

Подобно на всички добри бизнесмени, финикийските търговци съставяли писмени договори. Тяхната азбука приличала много на древноеврейската. Някои от другите народи забелязали предимствата на финикийската азбука. С малки различия тя станала основата за гръцката азбука, която на свой ред била предшественик на латинската — една от най–широко използваните азбуки днес.

В допълнение на това важният финикийски град Библос станал център за разпространението на папируса, предшественикът на съвременната хартия. Употребата на папируса за писане допринесла за развитието на книгите. Всъщност на много езици думата, която се отнася за най–разпространената книга в света — Библията, — произлиза от името Библос. Наистина, историческите сведения за финикийците и техните кораби изграждат доверие, че Библията е здраво основана на факти.

[Бележки под линия]

[Карта на страница 27]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ТЪРГОВСКИТЕ МАРШРУТИ НА ФИНИКИЙЦИТЕ

ИСПАНИЯ

ТАРТЕСУС

река Гуадалкивир

Гадир

Корсика

Балеарски острови

Сардиния

Сицилия

Крит

Кипър

Библос

Тир

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

Есион–гавер

Червено море

АФРИКА

[Снимка на страница 27]

Монета, на която е изобразен финикийски кораб, от периода между трети и четвърти век пр.н.е.

[Снимка на страница 27]

Останки от финикийско селище (Кадис, Испания)

[Информация за източника на снимката на страница 26]

Museo Naval Madrid

[Информация за източници на снимките на страница 27]

Монета: Museo Arqueológico Municipal. Puerto de Sta. María Cádiz; останки: Yacimiento Arqueológico de Doña Blanca Pto. de Sta. María Cádiz España