Вярата ми помогна да преодолея тежки моменти в живота си

Разказано от Соледад Кастильо

Няколко пъти в живота си изпитвах непоносима самота, но това чувство не успя да ме съкруши. Когато бях на 34 години, почина скъпият ми съпруг. Шест години по–късно почина и моят баща. Осем месеца след смъртта на татко научих, че единственият ми син страда от неизлечима болест.

КАЗВАМ се Соледад, което означава „самота“. Колкото и странно да звучи, никога не съм се чувствала напълно самотна. В тежките моменти в живота си бях убедена, че Йехова Бог е близо до мене, като ‘подкрепя десницата ми и ми помага, за да не се боя’. (Исаия 41:13) Нека разкажа как преодолях нещастията, които ме сполетяха, и как това ме приближи до Йехова.

Щастлив и спокоен живот

Родена съм на 3 май 1961 г. в Барселона и съм единственото дете на родителите си Хосе и Соледад. Когато бях на девет години, майка ми се запозна с библейската истина. Тя си задаваше някои въпроси относно религията, но не беше намерила удовлетворяващи отговори в своята църква. Един ден две Свидетелки на Йехова я посетиха у дома и отговориха на всичките ѝ въпроси от Писанието. Майка ми веднага се съгласи да изучава Библията с тях.

Не след дълго тя се покръсти като Свидетелка на Йехова, а няколко години по–късно и баща ми последва примера ѝ. Елиана, сестрата, която изучаваше с майка ми, бързо забеляза моя искрен интерес към Божието Слово. Въпреки че бях още малка, Елиана предложи да имам собствено изучаване. Благодарение на нейната помощ и на насърчението от страна на майка ми се покръстих, когато бях на тринайсет години.

През юношеските си години често се обръщах към Йехова в молитва, особено когато трябваше да взема някакво решение. Откровено казано, през младежките си години не съм се сблъсквала с много проблеми. Имах доста приятели в сбора и бях много близка с родителите си. През 1982 г. се омъжих за Фелипе, един Свидетел, с когото имахме едни и същи духовни цели.

Учим детето си да обича Йехова

Пет години по–късно родих красиво момченце, което нарекохме Саул. С Фелипе много се радвахме, че си имаме дете. Надявахме се, че Саул ще расте като едно здраво и разумно момче, което обича Бога. Двамата със съпруга ми прекарвахме много време със Саул — говорехме му за Йехова, хранехме се заедно, водехме го в парка и играехме на различни игри. Саул обичаше да ходи с баща си на проповедна служба, за да споделят библейските истини с другите. Фелипе му помагаше да участва в тази дейност още от малък, като го учеше да звъни на звънците и да предлага трактати.

Саул откликваше много добре на любовта и възпитанието ни. На шестгодишна възраст той вече редовно проповядваше заедно с нас. Синът ни обичаше да слуша библейски разкази и с нетърпение очакваше семейното ни изучаване на Библията. Скоро след като тръгна на училище, той започна сам да взема малки решения въз основа на познанието си от Библията.

Но когато Саул навърши седем години, животът ни коренно се промени. Фелипе разви белодробна вирусна инфекция. Той се бори с болестта в продължение на 11 месеца, през които не можеше да работи и често беше на легло. Съпругът ми почина на 36–годишна възраст.

Все още плача, когато си спомня преживяното през тази мъчителна година. Гледах безпомощно как малко по малко съпругът ми губи борбата срещу вируса. През цялото това време се опитвах да не спирам да насърчавам Фелипе, макар че в собственото ми сърце вече нямаше никакви надежди и планове за бъдещето. Четях му основани на Библията статии и това ни даваше сили, когато не можехме да присъстваме на християнските събрания. След като съпругът ми почина, почувствах огромна празнота.

Но Йехова ме подкрепи. Постоянно молех Бога да ми дава от светия си дух. Благодарях му за щастливите години, които прекарах със съпруга си, и за надеждата да видя Фелипе отново при възкресението. Молех Бога да ми помага да изпитвам радост, като си спомням нещата, които бяхме преживели заедно, както и да ми дава необходимата мъдрост, за да възпитам Саул и да му помогна да стане истински християнин. Въпреки силната мъка имах утеха.

Родителите ми, а също и братята и сестрите от сбора ми оказваха изключителна подкрепа. Но все пак сега аз трябваше да поема задължението да изучавам Библията със Саул и да го уча как да служи на Йехова. Един мой бивш работодател ми предложи хубава работа в офис, но предпочетох да работя като чистачка, за да мога да прекарвам повече време със сина си и да съм с него след училище.

Следният библейски стих ми помогна да осъзная колко е важно духовното обучение на сина ми: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее.“ (Притчи 22:6) Тези думи ми вдъхнаха увереност, че ако направя всичко възможно да предам духовните ценности на Саул, Йехова ще благослови усилията ми. Вярно е, че се наложи да направя някои жертви в материално отношение, но трябваше да отделям време за сина си, а това означаваше много повече за мене, отколкото материалните придобивки.

Когато Саул беше на четиринайсет години, почина моят баща. Синът ми понесе това доста тежко, понеже със смъртта на дядо му се върна и цялата болка, която беше изпитал при загубата на собствения си баща. Баща ми ни остави чудесен пример, той силно обичаше Йехова. След тази загуба Саул реши, че като единственият „мъж“ в семейството ще трябва да се грижи за своята майка и баба.

Борбата с левкемията

Осем месеца след смъртта на баща ми, тъй като Саул постоянно се чувстваше много уморен, семейният ни лекар ми каза да го заведа в местната болница. След поредица от изследвания лекарите ми съобщиха, че Саул има левкемияa.

През следващите две и половина години Саул се бореше с рака, като трябваше често да влиза в болница и да се подлага на химиотерапия, с която лекарите се опитваха да го лекуват. След първия шестмесечен курс на лечение настъпи ремисия, която продължи около 18 месеца. Но ракът се появи отново и Саул беше подложен на още един по–кратък курс на химиотерапия, който отне голяма част от силите му. Беше постигната ремисия, но само за кратко. Саул не можа да издържи на третия курс на химиотерапията. Той беше отдал живота си на Бога и беше изразил желанието си да бъде покръстен като Свидетел на Йехова, но почина точно след като навърши седемнайсет години.

Лекарите често ни препоръчваха кръвопреливане, за да се неутрализират вредните последици от химиотерапията. Разбира се, болестта не може да се излекува чрез преливане на кръв. Когато лекарите поставиха диагнозата на Саул, двамата с него трябваше ясно да покажем, че няма да приемем този вид лечение, понеже искаме да се подчиним на заповедта на Йехова ‘да се въздържаме от кръв’. (Деяния 15:19, 20) Няколко пъти в мое отсъствие Саул трябваше да убеждава лекарите, че това е негово собствено решение. (Виж блока на 31 страница.)

Накрая лекарите стигнаха до заключението, че макар и непълнолетен Саул е в състояние да взема зрели решения и е напълно наясно с последствията от своята болест. Те проявиха уважение към нашата позиция и ни предложиха безкръвно лечение. Но бяхме под постоянен натиск да променим решението си. Много се гордеех със Саул, когато го слушах как обяснява на лекарите своето становище относно кръвта. Беше съвсем ясно, че той имаше близки взаимоотношения с Йехова.

През лятото, когато научихме за болестта на Саул, на областния конгрес в Барселона беше обявена книгата „Приближавай се до Йехова“. Тази безценна книга ни помогна да останем твърди въпреки мрачните и несигурни перспективи. Четяхме заедно от тази книга през часовете, които прекарвахме в болницата. И след това в многото тежки моменти, които преживяхме, често си припомняхме мислите от нея. Именно тогава стихът от Исаия 41:13, цитиран в предговора на тази книга, придоби специално значение за нас. Там се казва: „Аз, Господ твоят Бог, съм, Който подкрепям десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.“

Вярата на Саул докосва сърцата на другите

Зрелият начин на мислене и оптимизмът на Саул направиха силно впечатление на лекарите и медицинските сестри в болницата „Вал д‘Хеброн“. Той стана любимец на целия медицински екип, който се грижеше за него. Оттогава главният хематолог на болницата, който се занимава със случаите на рак, лекува и други деца на Свидетели на Йехова, болни от левкемия. Той се отнася към тях с голямо уважение и зачита достойнството им. Хематологът помни твърдата решителност на Саул да се придържа към своите вярвания, неговата смелост пред смъртта и положителната му нагласа. Медицинските сестри казаха на Саул, че е най–добрият пациент, когото някога са имали в отделението. Те споделиха, че той не се е оплаквал, нито е загубил чувството си за хумор дори когато смъртта му наближавала.

Една психоложка ми каза, че много неизлечимо болни деца на такава възраст са склонни да се бунтуват срещу лекарите и родителите поради тревогата и чувството на безпомощност, които изпитват. Тя забеляза, че това не беше така със Саул. За нея беше изумително да види, че той е толкова спокоен и положителен. Това ни предостави възможност да ѝ свидетелстваме за вярата си.

Помня също как Саул косвено помогна на един Свидетел от сбора. Този брат страдаше от депресия от около шест години и лечението не беше подобрило състоянието му. Той прекара няколко нощи в болницата при Саул, за да се грижи за него. След това ми каза колко силно впечатление му е направила нагласата на Саул въпреки левкемията. Той забеляза, че макар да се чувстваше уморен, Саул се опитваше да насърчи всекиго, който го посещава. Този Свидетел каза: „Примерът на Саул ми даде сили да се боря с депресията си.“

От смъртта на Саул изминаха три години. Разбира се, все още изпитвам мъка. Не съм силна, но Бог ми дава „силата, надхвърляща нормалното“. (2 Коринтяни 4:7) Разбрах, че може да има нещо положително дори и в най–трудните и болезнени преживявания. Това, че се научих да се справям с мъката след смъртта на своя съпруг, баща и син, ми помогна да не мисля само за себе си, а да проявявам повече разбиране към другите, които страдат. Преди всичко, станах по–близка с Йехова. Мога да гледам без страх към бъдещето, защото моят небесен Баща все още ми помага. Той все още ‘подкрепя десницата ми’.

[Бележка под линия]

[Блок/Снимка на страница 31]

ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...

Вероятно си чувал, че Свидетелите на Йехова не приемат кръвопреливане. Дали някога си се питал защо това е така?

Често тази основана на Библията позиция се тълкува погрешно. Някои хора са на мнение, че Свидетелите на Йехова отказват всякакво медицинско лечение или че просто не ценят живота. Но това съвсем не е така. Свидетелите на Йехова искат най–добрите медицински грижи както за себе си, така и за членовете на своето семейство. Но те предпочитат безкръвно лечение. Защо?

Тяхната позиция се основава на един основен закон, който Бог дал на хората. След Потопа в Ноевите дни Бог позволил на Ной и на семейството му да убиват животни за храна. Но Бог наложил една забрана — те не бивало да ядат кръв. (Битие 9:3, 4) Всички човешки раси са произлезли от Ной, затова този закон важи за всички хора. Той не е бил отменян. Повече от осем века след Потопа Бог потвърдил този закон пред израилския народ, като обяснил, че кръвта е свята, понеже представя самия живот. (Левит 17:14) След повече от 1500 години апостолите на Христос заповядали на всички християни ‘да се въздържат от кръв’. (Деяния 15:29)

За Свидетелите на Йехова е съвсем ясно, че е невъзможно да се въздържат от кръв, ако я приемат в тялото си чрез кръвопреливане. Затова те настояват да бъдат лекувани чрез алтернативни методи на лечение. Често в резултат на тази основана на Писанието позиция пациентите получат още по–качествени медицински грижи. Без съмнение именно поради тази причина много хора, които не са Свидетели на Йехова, също желаят безкръвно лечение.

[Снимка на страница 29]

Със съпруга ми Фелипе и сина ни Саул

[Снимка на страница 29]

Родителите ми Хосе и Соледад

[Снимка на страница 30]

Саул един месец преди да почине