Подражавай на Исус — покланяй се на Бога по приемлив за него начин

Бог любещо кани хора „от всички народи, племена, родове и езици“ да му се покланят. (Откр. 7:9, 10; 15:3, 4) Онези, които приемат тази покана, ‘гледат привлекателността на Господа’. (Пс. 27:4; 90:17) Подобно на псалмиста те издигат гласовете си във възхвала на Бога, като казват: „Дойдете да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашият Създател.“ (Пс. 95:6)

Поклонение, което Йехова ценял изключително много

Като единороден син на Бога, Исус имал възможност години наред да опознава мисленето на своя Баща и да учи за неговите принципи и стандарти. Затова той могъл с пълна увереност да посочи кой е правилният начин да се покланяме на Йехова. Той казал: „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Бащата освен чрез мене.“ (Йоан 1:14; 14:6)

Исус оставил съвършен пример на смирено подчинение спрямо своя Баща. Той казал: „Не върша нищо от себе си, но каквото ме е научил Бащата, това говоря.“ После добавил: „Винаги върша онова, което му е угодно.“ (Йоан 8:28, 29) Как Исус вършел онова, което е угодно на Баща му?

Едно от нещата е, че Исус бил напълно отдаден на своя Баща, и това стои в основата на поклонението към Бога. Исус показал, че обича Баща си, като му бил послушен и вършел Неговата воля дори когато трябвало да страда за това. (Флп. 2:7, 8) Един важен аспект от поклонението на Исус е било редовното му участие в дейността по правене на ученици, което било до такава степен, че бил наричан Учителя както от вярващи, така и от невярващи. (Мат. 22:23, 24; Йоан 3:2) Освен това Исус не пестял времето и силите си за другите. Поради самопожертвувателния си дух той почти нямал време за себе си, но бил щастлив да служи на другите. (Мат. 14:13, 14; 20:28) Но въпреки че бил много зает, Исус винаги отделял време да разговаря с небесния си Баща в молитва. (Лука 6:12) Колко ценно за Бога било поклонението на Исус!

За да бъдем угодни на Бога, се изискват усилия

Йехова забелязал поведението на сина си и изразил своето одобрение. (Мат. 17:5) Сатана Дяволът обаче също забелязал вярното поведение на Исус. Затова Исус станал специална мишена на Сатана. Защо? Защото никой човек дотогава не бил успял да бъде напълно послушен на Бога. Затова Дяволът се опитал да накара Исус да престане да принася на Йехова поклонението, което той с право заслужавал. (Откр. 4:11)

Веднъж опитвайки се да поквари Исус, Сатана му предложил нещо изкушаващо. Той отвел Исус на ‘една извънредно висока планина и му показал всички царства на света и тяхната слава’. След това казал: „Всичко това ще ти дам, ако паднеш на колене и ми се поклониш.“ Как реагирал Исус? Той отговорил: „Махни се, Сатана! Защото е записано: ‘На своя Бог, Йехова, трябва да се покланяш и само на него да принасяш свята служба.’“ (Мат. 4:8–10) Разбира се, Исус осъзнавал, че да се поклони на Сатана, би било идолопоклонство, независимо от привидната полза, която щял да има. Той не искал да допусне дори само веднъж да се поклони на някого другиго освен на Йехова.

На нас Сатана може да не ни предлага всички царства на света и тяхната слава в замяна на поклонението ни към Бога. Но той продължава да се опитва да направи така, че истинските християни да престанат да се покланят на Бога. Дяволът иска да се покланяме на някой друг или на нещо друго. (2 Кор. 4:4)

Исус Христос доказал верността си до смърт. Като запазил лоялността си към Бога, Исус прославил Йехова по начин, по който никой преди това не бил правил. Като истински християни днес, ние се стремим да следваме вярната линия на поведение на Исус, като поставяме поклонението към Създателя над всичко друго. Ние правим това, защото добрите взаимоотношения с Бога са най–ценното ни притежание.

Да се покланяме на Бога по приемлив начин, носи благословии

Да подкрепяме „поклонението, което е чисто и неопетнено“ от Божия гледна точка, носи много благословии. (Як. 1:27) Например живеем във време, в което все повече хора ‘обичат само себе си, обичат парите, са самонадеяни’ и нямат „любов към добротата“. (2 Тим. 3:1–5) В Божия дом, или сборът, обаче имаме привилегията да общуваме с чистосърдечни хора, които се стремят да се придържат към стандартите на Бога за поклонение. (1 Тим. 3:15) Нима това не е освежаващо за нас?

Като оставаме неопетнени от света, имаме допълнителна благословия — чиста съвест. Ние искаме да запазваме съвестта си чиста, като се придържаме към праведните принципи на Бога и като се подчиняваме на законите на „императора“, които не са в противоречие с Божиите закони. (Мар. 12:17; Деян. 5:27–29)

Всеотдайното поклонение носи и други благословии. Когато се съсредоточаваме да вършим Божията воля вместо своята, животът ни придобива смисъл и се чувстваме удовлетворени. Вместо да казваме „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“, ние имаме сигурна надежда за вечен живот в рай на земята. (1 Кор. 15:32)

Книгата Откровение говори за време, когато онези, които запазят чиста позиция пред Йехова, ще са „преминали през голямото бедствие“. В повествованието се казва, че „Онзи, който седи на престола, ще разпростре шатъра си над тях“. (Откр. 7:13–15) Този, който седи на трона е самият Йехова Бог, най–славната личност във вселената. Представи си радостта, която ще изпиташ, когато той те приветства като гост в своя шатър и ти осигури защита, така че нищо да не може да ти навреди! Ние имаме до известна степен неговата защита и грижа дори още сега.

Освен това за всички, които се покланят на Бога по приемлив за него начин, се казва, че са заведени при „извори с води на живот“. Тези освежителни извори представят всички мерки, които Йехова е взел, за да получим вечен живот. Например чрез откупа на Христос „Бог ще изтрие всяка сълза от очите“ на хората. (Откр. 7:17) Човечеството ще бъде върнато към съвършенството, което ще е допълнителна причина за радост на онези, които имат перспективата да живеят завинаги на земята. Дори още сега щастливите служители на Бога с радост изразяват своята сърдечна признателност към Йехова и му се покланят заедно със служителите му в небето, които пеят: „Велики и прекрасни са твоите дела, Йехова, Боже Всемогъщи. Праведни и истинни са твоите пътища, Царю на вечността. Йехова, кой е този, който няма да се страхува от тебе и да прославя името ти? Защото ти, единствено ти си лоялен! Да, всичките народи ще дойдат пред тебе и ще ти се поклонят, защото стана явна праведността на твоите постановления.“ (Откр. 15:3, 4)

[Снимка на страница 27]

Какво ни предлага Сатана в замяна на поклонението ни към Бога?