Трябва ли името Йехова да се намира в Новия завет?

ИМА ли значение дали Божието име се намира в Библията? За Бога явно има. Неговото име, изписано с четирите еврейски букви, известни като тетраграматаa, се появява почти 7000 пъти в оригиналния еврейски текст, познат като Стария завет.

Учени, които изследват Библията, потвърждават, че личното име на Бога се намира в Стария завет, или Еврейските писания. Но мнозина смятат, че то не се намирало в оригиналните ръкописи на гръцки, които са ни познати като Нов завет.

Тогава какво се случва, когато някой от писателите на Новия завет цитира откъс от Стария завет, в който се съдържа тетраграмата? В тези случаи повечето преводачи използват думата „Господар“ вместо личното име на Бога. В „Превод на новия свят на Свещеното писание“ не се следва тази общоприета практика. В него името Йехова се среща 237 пъти в Християнските гръцки писания, или Новият завет.

Пред какви проблеми са изправени преводачите на Библията, когато трябва да преценят дали да използват Божието име в Новия завет? Какви са основанията да се използва Божието име в тази част от Свещеното писание? И какво значение има за тебе употребата на Божието име в Библията?

Проблем на преводачите

Ръкописите на Новия завет, с които разполагаме днес, не са оригиналите. Оригиналните ръкописи, писани от Матей, Йоан, Павел и другите писатели, били често използвани и най–вероятно бързо се изхабили. Затова били направени преписи, но когато и те се изхабили, били направени допълнителни преписи. От хилядите преписи на Новия завет, с които разполагаме днес, повечето са направени поне два века, след като били написани оригиналите. Изглежда, че тогава онези, които преписвали ръкописите, или заменяли тетраграмата с „кѝриос“ („кю̀риос“), гръцката дума за „господар“, или преписвали от ръкописи, в които това вече е било направено.b

Знаейки това, един преводач трябва да прецени дали наистина има основателни доказателства, че тетраграмата е била използвана в оригиналните гръцки ръкописи. Има ли такива доказателства? Нека да разгледаме следните аргументи:

• Когато Исус цитирал от Стария завет или чел от него, той използвал Божието име. (Второзаконие 6:13, 16; 8:3; Псалм 110:1; Исаия 61:1, 2; Матей 4:4, 7, 10; 22:44; Лука 4:16–21) В дните на Исус и неговите ученици тетраграмата се намирала в преписите на Еврейските писания, които днес са познати като Стария завет, както се среща там и днес. Но векове наред учените смятаха, че тетраграмата не се намирала в ръкописите на гръцкия превод на Стария завет „Септуагинта“, а също и в ръкописите на Новия завет. В средата на XX век обаче нещо забележително привлече вниманието на учените — бяха открити някои много стари фрагменти от гръцкия превод „Септуагинта“, датиращи от времето на Исус. В тях се намира Божието име, изписано с еврейски букви.

• Исус използвал Божието име и го известявал на другите. (Йоан 17:6, 11, 12, 26) Исус казал ясно: „Аз дойдох от името на своя Баща.“ Той също подчертал, че всичко, което правел, било извършвано „в името на [неговия] Баща“. Всъщност самото име Исус означава „Йехова е спасение“. (Йоан 5:43; 10:25)

• Божието име се среща в съкратената си форма в Гръцките писания. В Откровение 19:1, 3, 4, 6 Божието име е съставна част от израза „Алилуя“, или „Алилуях“. Този израз буквално означава „Хвалете Ях!“. Ях е съкратена форма на името Йехова.

• От ранни юдейски писмени източници се разбира, че християните от юдейски произход използвали Божието име в своите писания. В Тосефта, писмен сборник от устни закони, завършен около 300 г., се казва относно християнските писания, които били изгаряни или случайно попадали в пожар на сабат: „Книгите на евангелистите и книгите на минимите [вероятно християни с юдейски произход] не бива да бъдат спасявани от огън. Нека си изгорят там, където са, ... те и споменатото в тях име на Бога.“ Според същия източник равинът Йоси от Галилея, живял в началото на втори век, казал, че през другите дни от седмицата ‘някой изрязвал местата, където се срещало Божието име [в Християнските писания], запазвал ги, а останалото изгарял’. Следователно намираме силни доказателства за това, че според юдеите през втори век християните използвали името Йехова в своите писания.

Как преводачите се справили с този проблем?

Дали „Превод на новия свят“ е единственият превод, който възстановява Божието име в Гръцките писания? Не. Въз основа на гореспоменатите доказателства много преводачи на Библията са сметнали за уместно да възстановят Божието име в Новия завет.

Например Божието име често се среща в много преводи на Новия завет на езици, които се говорят в Африка, Америка, Азия и островите в Тихия океан. (Виж списъка на 21 страница.) Някои от тези преводи бяха завършени неотдавна, като например Библията на ротумански (1999 г.), в която името Йехова се използва 51 пъти в 48 стиха от Новия завет. В превода на Новия завет на езика батак тоба (1989 г.), говорен в Индонезия, името Йехова се среща 110 пъти. Божието име се среща също във френски, немски и испански преводи. Например Пабло Бесон, който превел Новия завет на испански в началото на XX век, използва името Йехова в 14 стих на книгата Юда и почти 100 пъти в бележки под линия, в които посочва Божието име като друга възможност за превод.

Следва списък с преводи на Новия завет на английски, в които се съдържа Божието име:

• „Буквален превод на Новия завет ... от текста на Ватиканския ръкопис“ от Херман Хайнфетер (1863 г.)

• „Емфатичен двуезичен превод“ от Бенджамин Уилсън (1864 г.)

• „Посланията на Павел на съвременен английски“ от Джордж Баркър Стивънс (1898 г.)

• „Посланието на свети Павел до римляните“ от У. Дж. Ръдърфорд (1900 г.)

• „Християнската Библия — Новият завет“ от Жорж Н. Льофевр (1928 г.)

• „Писмата в Новия завет“ от Дж. У. К. Уанд, епископ на Лондон (1946 г.)

Неотдавна в популярното издание „Нов жив превод“ от 2004 г. в предговора, в подзаглавието „Преводът на Божието име“, беше отбелязано: „Тетраграмата (ЙХВХ) последователно сме предавали като ‘ГОСПОДАРЯТ’, използвайки по–малки главни букви, както е обичайно в английските преводи. По този начин ще се отличава от думата ‘адонай’, която превеждаме като ‘Господар’.“ В изданието се казва относно Новия завет: „Гръцката дума ‘кю̀риос’ е последователно преведена като ‘Господар’, освен в случаите, когато е ясно, че в текста на Новия завет се цитира откъс от Стария завет. Тогава думата е преведена като ‘ГОСПОДАР’ с по–малки главни букви.“ (Курсивът наш.) Следователно преводачите на тази Библия признават, че тетраграмата (ЙХВХ) трябва да бъде предадена в тези цитати в Новия завет.

Интересно, че в подзаглавието „Тетраграмата в Новия завет“ в изданието „Анкър Байбъл Дикшънъри“ се казва следното: „Съществуват някои доказателства, че тетраграмата, Божието име Яхве, се е срещала в някои или в почти всички цитати от С[тария] З[авет], когато ръкописите на Н[овия] З[авет] били за първи път написани.“ Ученият Джордж Хауард казва: „Тъй като тетраграмата продължавала да бъде писана в преписи от гръцката Библия [„Септуагинта“], които съставяли Писанието на ранната църква, логично е да се вярва, че когато цитирали писанията, писателите на Н[овия] З[авет] запазвали тетраграмата в библейския текст.“

Две основателни причини

Ясно е, че „Превод на новия свят“ не е първата Библия, която съдържа Божието име в Новия завет. Като съдия, който трябва да отсъди в съдебно дело, в което няма живи очевидци, Комитетът за „Превод на новия свят“ внимателно проучи всички свързани с въпроса доказателства. Въз основа на фактите той реши да включи името Йехова в своя превод на Християнските гръцки писания. Обърни внимание на двете основателни причини, поради които той направи това.

(1) Преводачите смятаха, че щом Християнските гръцки писания са боговдъхновено допълнение към свещените Еврейски писания, внезапното изчезване на името Йехова от текста би било противоречиво.

Защо това е разумно заключение? Към средата на първи век ученикът Яков казал на старейшините в Йерусалим: „Симеон разказа подробно как отначало Бог насочи вниманието си към другите народи, за да изведе от тях народ за своето име.“ (Деяния 15:14) Мислиш ли, че Яков би направил такова изказване, ако никой от първи век не знаел или не използвал Божието име?

(2) Когато бяха открити преписи на „Септуагинта“, в които се използваше Божието име вместо „кѝриос“ (Господар), стана ясно за преводачите, че в дните на Исус преписите на по–ранните писания на гръцки и, разбира се, тези на еврейски съдържали Божието име.

Явно тази непочитаща Бога традиция да бъде премахвано неговото име от ръкописите на гръцки била възприета по–късно. Според тебе дали Исус и неговите апостоли биха подкрепяли такава традиция? (Матей 15:6–9)

‘Призови името на Йехова’

Наистина, самото Писание служи като убедително свидетелско показание на „очевидец“ в подкрепа на това, че първите християни са използвали името Йехова в своите ръкописи, особено когато са цитирали откъси от Стария завет, в които се съдържа името. Без съмнение тогава с основание в „Превод на новия свят“ е възстановено Божието име Йехова в Християнските гръцки писания.

Как тази информация те засяга? Цитирайки Еврейските писания, апостол Павел напомнил на християните в Рим: „Всеки, който призове името на Йехова, ще бъде спасен.“ След това попитал: „Но как ще призоват те онзи, в когото не са повярвали? Как обаче ще повярват в онзи, за когото не са чули?“ (Рим. 10:13, 14; Йоил 2:32) Преводите на Библията, които използват Божието име, когато това е подходящо, ти помагат да се приближиш до Бога. (Яков 4:8) Каква чест е за нас, че ни е позволено да знаем и да призоваваме личното име на Бога, Йехова!