Мълчаливото свидетелство на Тел Арад

Изгубен град с тайнствен храм и множество древни надписи. Нима това не ти напомня за сюжета на някой приключенски филм? Всъщност тези неща са само част от историческото съкровище, което векове наред лежало скрито под пясъците на пустинята в Тел Арад (Израел), преди да започнат да се правят разкопки на това място.

МНОГО от посетителите на съвременния Арад го намират за типичен израелски град. С население от 27 000 души той е разположен в юдейската пустиня западно от Мъртво море, но древният Арад се намирал на около 8 километра западно от него. Именно това място археолозите постепенно разчистили от тонове пясък, под който открили множество древни постройки и надписи.

Надписите били върху чирепи, или парчета от глинени съдове, използвани за писане. В библейски времена било нещо обичайно да се пише върху такива глинени парчета. Разкопките при Тел Арад разкрили онова, което бива описвано като най–богатата колекция от чирепи, откривана някога в Израел. И все пак какво е значението на археологическите разкопки при Тел Арад?

Находките от този град датират от различни периоди на библейската история — от дните на съдиите в Израил чак до нахлуването на вавилонците в Юда през 607 г. пр.н.е. Така че тези открития потвърждават достоверността на Библията. Те също ни разкриват начина, по който хората от древния Израил гледали на личното име на Бога.

Арад и Библията

Вярно е, че в Библията сравнително малко се говори за Арад. Но в миналото този град със стратегическо местоположение владеел един от главните търговски пътища. Не е изненадващо тогава, че според историческите сведения и археологическите открития този древен град бил многократно превземан, унищожаван и изграждан отново през динамичната си история. Поради това, че той бил не веднъж възстановяван, на мястото, където се намирал, се е образувал внушителен „тел“, или селищна могила.

В Библията Арад е споменат за първи път във връзка с последната част на четирийсетгодишното пътуване на израилтяните в пустинята. Скоро след смъртта на брата на Моисей, Аарон, Божият народ минал близо до южната граница на Обетованата земя. Царят на ханаанския град Арад сметнал тези скитащи из пустинята хора за твърде лесна плячка и затова ги нападнал. Но с помощта на Йехова Бог израилтяните безстрашно се изправили срещу противниците си и постигнали пълна победа, като изравнили Арад със земята. Някои от жителите на града обаче изглежда оцелели. (Числа 21:1–3)

Ханаанците бързо възстановили този град със стратегическо разположение. Когато няколко години по–късно Исус Навиев стигнал до тази местност, докато завладявал земите на север от Арад и убивал по пътя си всички ханаанци от ‘планинската област и от Негев’, един от враговете му бил „царят на Арад“. (Исус Навиев 10:40; 12:14, НС) След време в тази част на областта Негев се установили някои потомци на кенееца Овав, който се бил присъединил към израилтяните, за да им помага по време на пътуването им през пустинята. (Съдии 1:16)

Археологически открития

Руините, открити при Тел Арад, ни предоставят интересни доказателства в подкрепа и на някои по–късни събития от библейското повествование. Например археолозите са открили система от укрепления, някои от които вероятно датират от управлението на цар Соломон, известен с обширната си строителна дейност. (3 Царе 9:15–19) Един от разкопаните пластове свидетелства за голям пожар, за който се смята, че е избухнал в началото на десети век пр.н.е. Тези открития датират приблизително от времето на нападението на египетския владетел Сисак, което било само пет години след смъртта на Соломон. Един стенен релеф в Карнак (южен Египет) пази спомена за това нашествие и посочва Арад като един от многото покорени градове. (2 Летописи 12:1–4)

Интересен е фактът, че голяма част от текстовете върху около 200 възстановени глинени парчета съдържат еврейски имена, които се намират и в Библията, като например Пасхор, Меримот и синовете на Корей. Някои от тези светски документи са от по–голям интерес за нас, защото в тях се споменава личното име на Бога. То се състои от четирите еврейски букви יהוה (ЙХВХ), често наричани тетраграма, и единствено Всемогъщият Бог може да носи това уникално име. По–късно през историята поради едно суеверие мнозина започнали да вярват, че биха проявили неуважение към светостта на Божието име, ако го произнасят или изписват. Находките при Тел Арад обаче, подобно на много други, потвърждават, че в библейски времена хората често използвали Божието име във всекидневния си живот, например когато се поздравявали или изричали благословии. Един надпис гласи: „До моя господар Елиасив. Нека Яхве [Йехова] да се погрижи за тебе.“

А тайнственият храм, който беше споменат в началото на тази статия? Постройката, открита при Тел Арад, която поражда множество догадки, е храмов комплекс с олтар от юдейския период. Макар че този храм е доста по–малък от Соломоновия храм в Йерусалим, между двете сгради съществуват много сходства. Защо и кога бил построен храмът в древния Арад? Как бил използван той? Археолозите и историците могат само да предполагат.

Йехова ясно заявил, че храмът в Йерусалим е единственото място, на което той одобрява да се честват годишните празници и да се принасят жертви. (Второзаконие 12:5; 2 Летописи 7:12) Следователно храмът в Арад бил построен и използван в противоречие със Закона на Бога, вероятно по времето, когато израилтяните използвали множество олтари и въвели различни обичаи, вместо да се покланят на Йехова по правилния начин. (Езекиил 6:13) Ако действително било така, този център на фалшивото поклонение навярно бил премахнат по време на всеобхватните реформи на цар Езекия или цар Йосия през осми и седми век пр.н.е. (2 Летописи 31:1; 34:3–5, 33)

Съвсем ясно е, че можем да научим много и от малката част от древната история на Арад, която е оцеляла до днес. След много векове под пясъците биват откривани предмети, които подкрепят достоверността на Библията, доказват появата и унищожението на една изопачена имитация на истинското поклонение на Йехова и осигуряват примери за почтителния начин, по който хората от древността използвали Божието име във всекидневния си живот.

[Карта/Снимка на страница 23]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ЙЕРУСАЛИМ

Мъртво море

Арад

Тел Арад

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Снимка на страница 24]

Част от стенния релеф в Карнак (Египет)

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Снимка на страница 25]

Този надпис отчасти гласи: „Нека Яхве [Йехова] да се погрижи за тебе“

[Източник]

Photograph © Israel Museum Jerusalem; courtesy of Israel Antiquities Authority

[Снимка на страница 25]

Част от храмовия комплекс при Тел Арад

[Снимка на страница 25]

Източната страна на крепост при Тел Арад

[Информация за източника на снимката на страница 25]

Todd Bolen/Bible Places.com