Майчината любов отразява любовта на Бога
„Може ли жена да забрави сучещото си дете, та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.“ (ИСАИЯ 49:15)
НОВОРОДЕНОТО бебе се сгушва в прегръдките на майка си, докато тя го кърми. Тази картина излъчва толкова нежност и любов. Една майка на име Пам казва: „Когато за пръв път поех детето си, изпитах много силно чувство на любов и отговорност към този новопоявил се живот.“
Изследванията потвърждават очевидната истина, че любовта на майката към бебето оказва огромно влияние върху неговото развитие. В един документ относно психическото здраве, публикуван от Световната здравна организация, се казва: „Изследванията показват, че децата, които биват изоставени и отделени от майките си, стават нещастни и депресирани, като понякога дори изпадат в паника.“ В същия документ се цитира едно изследване, което посочва, че за децата, които от малки получават любов и внимание, е по–вероятно да имат значително по–висок коефициент на интелигентност от децата, които са пренебрегвани.
Алан Шор, който е професор по психиатрия към Калифорнийския университет по медицина в САЩ, казва относно важността на майчината любов: „Първите взаимоотношения на детето — тези с майка му — служат като образец, защото те трайно оформят неговите способности впоследствие да създава други взаимоотношения, свързани с емоции.“
За съжаление депресия, някаква болест или други трудности, с които може да се сблъска майката, е възможно да ѝ попречат да се грижи за детето си или дори да я накарат да „забрави сучещото си дете“. (Исаия 49:15) Разбира се, обикновено една майка не би постъпила по такъв начин. Всъщност изглежда, че любовта на майката към детето сякаш е заложена в нея. Учените са открили, че по време на раждане нивото на хормона окситоцин в организма на майката се повишава, което стимулира контракциите и впоследствие играе важна роля за образуването на кърма. Смята се, че същият хормон, който се отделя и при мъжете, и при жените, оказва влияние на подтика на майката да се грижи любещо и неегоистично за детето си.
Какъв е произходът на любовта?
Хората, които защитават вярата в еволюцията, твърдят, че неегоистичната любов, например като тази между майката и детето, се е появила по случайност и е била запазена от естествения подбор, тъй като е от полза за видовете. В електронното издание „Списание за майката“ се твърди: „Първата част от нашия мозък, която се е появила в резултат на еволюцията ни от влечугите, е лимбичната система, в която се образуват емоциите. Тази част от мозъка позволява на майките и техните бебета да имат близка връзка помежду си.“
Разбира се, изследванията действително потвърждават, че лимбичната система участва в образуването на емоции. Но дали ти звучи разумно това, че майчината любов е резултат от случайното развитие на мозъка на едно влечуго?
Помисли за другото възможно обяснение. Библията казва, че хората били създадени по Божия образ, тоест със способността да отразяват качествата на Бога. (Битие 1:27) Основното качество на Бога е любовта. „Който не проявява любов, не познава Бога“ — писал апостол Йоан. Защо? „Защото Бог е любов.“ (1 Йоан 4:8) Забележи, че в този библейски стих не се казва, че Бог проявява любов, а по–скоро, че Бог е любов. Той е Източникът на любовта.
Библията описва любовта по следния начин: „Любовта е дълготърпелива и добра. Любовта не завижда, не се хвали, не се възгордява, не се държи неприлично, не търси изгода за себе си, не се ядосва, не е злопаметна, не се радва на неправедността, но се радва на истината, понася всичко, вярва на всичко, надява се на всичко, издържа всичко. Любовта никога не престава.“ (1 Коринтяни 13:4–8) Дали според тебе е разумно да вярваш, че най–скъпоценното от всички качества, любовта, е плод на сляпа случайност?
Как ти въздейства това?
Докато четеше описанието на любовта в предишния абзац, нима и твоето сърце не пожела някой да прояви този вид любов към тебе? Съвсем естествено е да изпитваш подобно желание. Защо? Защото ние „сме Божие потомство“. (Деяния 17:29) Ние сме създадени така, че да получаваме и да проявяваме такава любов. И можем да бъдем уверени, че Бог изпитва дълбока любов към нас. (Йоан 3:16; 1 Петър 5:6, 7) В стиха, цитиран в началото на тази статия, се обясняваше, че любовта на Бога към нас е по–силна и по–трайна дори от майчината любов!
Но ти може би се питаш: „Ако Бог е мъдър, силен и любещ, защо не сложи край на страданията? Защо позволява да умират деца, да съществува потисничеството и земята да бъде разрушавана поради лошото ѝ стопанисване и алчността на хората?“ Това са логични въпроси, които заслужават разумни отговори.
Въпреки твърденията на агностиците могат да бъдат намерени удовлетворяващи отговори на тези въпроси. Милиони хора в стотици страни по света са намерили такива отговори, като са изучавали Библията със Свидетелите на Йехова. Издателите на това списание те канят да направиш същото. С увеличаването на твоето познание за Бога чрез изучаване на неговото Слово и на неговото творение ще забележиш, че той не е далечен и непознаваем. Ти ще се убедиш, че Бог наистина „не е далече от всеки един от нас“. (Деяния 17:27)
[Текст в блока на страница 8]
Любовта на Бога към нас е по–трайна от майчината любов