Бъдете отстъпчиви, бъдете уравновесени

„Продължавай да им напомняш ... да бъдат отстъпчиви.“ (ТИТ 3:1, 2, „Библия с препратки“, бел. под линия)

1, 2. Какво казва Писанието относно отстъпчивостта, и защо тя е уместна?

ЙЕХОВА, нашият любещ небесен Баща, е безкрайно мъдър. Като негови творения ние търсим от него ръководство за своя живот. (Пс. 48:14) Ученикът Яков ни казва, че „мъдростта, идваща от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, разумна [отстъпчива — „Библия с препратки“, бел. под линия], готова да се подчини, пълна с милост и добри плодове, тя не е предубедена, не е лицемерна“. (Як. 3:17)

² „Нека вашата разумност [отстъпчивостa — „Подрѐден превод на Царството“] стане известна на всички“ — подканя апостол Павел. (Флп. 4:5) Христос Исус е господар и глава на християнския сбор. (Еф. 5:23) Колко е важно всеки един от нас да постъпва разумно, като се подчинява напълно на Христовото ръководство и проявява отстъпчивост в отношенията си с другите хора!

3, 4. (а) Дай примери, които показват ползата от това да сме отстъпчиви. (б) Какво ще обсъдим в тази статия?

³ Ще извлечем полза, ако сме склонни да проявяваме отстъпчивост по уравновесен начин. Нека онагледим това с два примера. След като във Великобритания беше разкрит план за терористично нападение, като цяло пасажерите на самолетните компании с готовност следваха указанията във връзка с повишените мерки за сигурност и не вземаха в самолета предмети, които преди можеха да вземат със себе си. Също така когато шофираме, понякога решаваме, че е необходимо да караме с по–ниска от максималната разрешена скорост, за да осигурим безопасността на всички участници в движението.

⁴ За много от нас не е лесно да проявяват отстъпчивост. Затова ще е добре да разгледаме три аспекта на това да бъдем отстъпчиви: нашите подбуди, нагласата ни към установената власт и степента, до която трябва да сме отстъпчиви.

Защо да сме отстъпчиви?

5. По времето на Моисеевия закон какво можело да накара един роб да остане заедно с господаря си?

⁵ Един пример от предхристиянски времена насочва вниманието ни към правилните подбуди за това да сме отстъпчиви. Според Моисеевия закон евреите, които били станали роби, трябвало да бъдат освободени или през седмата година от службата им като роби, или през юбилейната година, в зависимост от това коя настъпвала първа. Но един роб можел да реши да остане роб. (Прочети Изход 21:5, 6.) Какво можело да го накара да направи това? Любовта подтиквала роба да остане в положението, в което бил, под властта на своя милостив господар.

6. Каква е ролята на любовта в това да бъдем отстъпчиви?

⁶ Подобно на това, любовта ни към Йехова ни подтиква да му отдадем живота си и след това да живеем в хармония със своето отдаване. (Рим. 14:7, 8) Апостол Йоан писал: „Това означава любовта към Бога — да спазваме неговите заповеди, а заповедите му не са тежки.“ (1 Йоан 5:3) Такава любов не търси изгода за себе си. (1 Кор. 13:4, 5) Когато имаме някакви отношения с други хора, любовта към ближния ще ни подтикне да отстъпим и да поставим техните интереси пред своите. Вместо да позволим на егоизма да ни владее, ние ще търсим доброто на другите. (Флп. 2:2, 3)

7. Как това да бъдем отстъпчиви е свързано със службата ни?

⁷ Ние не бива да поставяме препятствие пред другите нито чрез своята реч, нито чрез действията си. (Еф. 4:29) Да, любовта ще ни подтикне да не правим неща, които биха попречили на хора от различен произход и имащи различни обичаи да напредват към това да служат на Йехова. Често за тази цел ще се изисква отстъпчивост, тоест да се откажем от някои свои предпочитания. Например мисионерките, които са свикнали да използват по–силен грим, не настояват на това в общности, където то би се смятало за морално неприемливо и би било пречка за другите. (1 Кор. 10:31–33)

8. Как любовта към Бога може да ни помогне да се държим като ‘по–маловажни’?

⁸ Любовта ни към Йехова ни помага да избягваме проявата на гордост. След един спор между Исусовите ученици за това кой от тях е най–велик, Исус поставил сред тях едно малко дете и обяснил: „Който приеме това дете в мое име, приема и мене, а който приема мене, приема и онзи, който ме изпрати. Защото който измежду вас се държи като по–маловажен, именно той е велик.“ (Лука 9:48; Мар. 9:36) Но за нас лично може да е истинско предизвикателство да се държим като ‘по–маловажни’. Наследеното несъвършенство и склонността да проявяваме гордост може да ни подтикват да се стремим към известност, но смирението ще ни помогне да бъдем отстъпчиви и да оказваме почит на другите. (Рим. 12:10)

9. Какво трябва да зачитаме, за да бъдем отстъпчиви и разумни?

⁹ За да бъдем отстъпчиви и разумни, трябва да зачитаме установената от Бога власт. Всички истински християни трябва да признават важния принцип на главенството. Апостол Павел ясно посочил това с думите си до коринтяните: „Искам да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, глава на жената е мъжът, а глава на Христос е Бог.“ (1 Кор. 11:3)

10. Какво показва нашето подчинение на властта на Йехова?

¹⁰ Като се подчиняваме на властта на Бога, ние показваме, че разчитаме на него и му имаме доверие като на свой любещ Баща. Той знае всичко, което се случва, и може да ни възнагради съответно. Ще бъде добре да помним това, когато другите не се отнасят към нас с уважение или когато се ядосват и ни нападат гневно. Павел писал: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички хора.“ Той добавил към този съвет следното напътствие: „Не си отмъщавайте, любими мои, но оставете място за Божия гняв, защото е записано: ‘„Отмъщението е мое, аз ще дам възмездие за злото“ — казва Йехова.’“ (Рим. 12:18, 19)

11. Как показваме, че се подчиняваме на главенството на Христос?

¹¹ Ние трябва да зачитаме също и установената от Бога власт в християнския сбор. Първа глава на книгата Откровение показва, че Христос Исус държи „звездите“ на сбора в дясната си ръка. (Откр. 1:16, 20) По принцип тези „звезди“ представят старейшинските тела, или надзорниците, в сборовете. Тези назначени надзорници се подчиняват на водачеството на Христос и подражават на любещия начин, по който той се отнася към другите. Всички членове на сбора се подчиняват на уредбата, която Исус установил — „верният и разумен роб“ да осигурява духовна храна навреме. (Мат. 24:45–47) Днес готовността ни да изучаваме и да прилагаме този материал показва, че ние лично се подчиняваме на главенството на Христос, и това допринася за мира и единството. (Рим. 14:13, 19)

До каква степен трябва да се подчиняваме и да сме отстъпчиви?

12. Защо можем да кажем, че отстъпчивостта си има граници?

¹² Но това, че се подчиняваме и отстъпваме, не означава, че ще направим компромис с вярата си или с постановените от Бога принципи. Как постъпили първите християни, когато религиозните водачи им наредили да престанат да поучават въз основа на името на Исус? Петър и другите апостоли казали смело: „Трябва да се подчиняваме на Бога като на свой владетел, а не на хората.“ (Деян. 4:18–20; 5:28, 29) Затова и днес, когато правителствените власти се опитват да ни принудят да престанем да проповядваме добрата новина, ние не отстъпваме, макар че приспособяваме методите си, за да подходим по тактичен начин към ситуацията. Ако на службата ни от къща на къща биват наложени ограничения, ние можем да потърсим други възможности, за да разговаряме с хората и да продължим да се подчиняваме на възложената ни от Бога задача. Подобно на това, когато „висшестоящите власти“ забраняват провеждането на нашите събрания, ние се събираме на малки групи, без да привличаме излишно вниманието. (Рим. 13:1; Евр. 10:24, 25)

13. Какво казал Исус относно подчинението на онези, които имат власт?

¹³ В своята Проповед на планината Исус посочил необходимостта да се подчиняваме на онези, които имат власт: „Ако някой иска да се съди с тебе и да ти вземе долната дреха, дай му и горната си дреха, и ако някой, който има власт, ти възложи да извървиш една миля, върви с него две.“b (Мат. 5:40, 41) Загрижеността ни за другите и желанието да им помогнем също ни подтикват да направим дори повече отколкото се изисква от нас. (1 Кор. 13:5; Тит 3:1, 2)

14. Защо никога не бива да проявяваме отстъпчивост спрямо отстъпниците?

¹⁴ Нашето желание да се подчиняваме обаче никога не бива да ни кара да допуснем компромис във връзка с отстъпниците. Нашата ясна и твърда позиция в това отношение е важна, за да запазим чистотата на истината и единството на сбора. Павел писал относно „лъжливите братя“: „На тях ние не отстъпихме и не се покорихме, не, дори и за миг, за да може истината, принадлежаща на добрата новина, да продължава да бъде с вас.“ (Гал. 2:4, 5) В онези редки случаи когато се появи отстъпничество, отдадените християни застават твърдо на страната на онова, което е правилно.

Надзорниците трябва да бъдат отстъпчиви

15. Как християнските надзорници могат да проявят отстъпчивост, когато се събират, за да обсъждат въпроси, свързани със сбора?

¹⁵ Едно от качествата, нужни на онези, които са назначени да служат като надзорници, е готовността да отстъпват. Павел писал: „Но надзорникът трябва да бъде ... разумен [отстъпчив — „Библия с препратки“, бел. под линия].“ (1 Тим. 3:2, 3) Това е важно особено когато назначените мъже се събират, за да обсъждат въпроси, свързани със сбора. Преди да се стигне до окончателното решение, всеки присъстващ може свободно да изрази мнението си, макар че не е задължително всеки старейшина да се изкаже. По време на обсъждането гледната точка на някой може да се промени, след като другите посочат конкретни библейски принципи, свързани с въпроса. Вместо да отхвърля мнението на другите и да настоява на своето, един зрял старейшина отстъпва. В началото на обсъждането може да има различни гледни точки, но молитвеният размисъл спомага за единството сред скромните и отстъпчиви старейшини. (1 Кор. 1:10; прочети Ефесяни 4:1–3)

16. Каква нагласа трябва да проявява един християнски надзорник?

¹⁶ Във всички аспекти на своята дейност християнският старейшина трябва да се стреми да поддържа теократичния ред. Той има задължението да пренесе отстъпчивата нагласа дори и в пастирските си грижи за „стадото“, като това ще му помага да проявява загриженост и нежност към другите. Апостол Петър писал: „Грижете се за Божието стадо, което ви е поверено, не по принуда, а охотно, нито от любов към нечестната печалба, а с усърдие.“ (1 Пет. 5:2)

17. Как всички в сбора могат да проявяват отстъпчива нагласа към другите?

¹⁷ Възрастните членове на сбора са благодарни за ценната помощ на по–младите и зачитат достойнството им. От своя страна, младежите уважават възрастните, които имат дългогодишен опит в службата на Йехова. (1 Тим. 5:1, 2) Християнските старейшини търсят отговарящи на изискванията мъже, на които могат да поверят определени отговорности, и ги обучават, за да им помагат в грижите за Божието стадо. (2 Тим. 2:1, 2) Всеки отделен християнин трябва да цени вдъхновения от Бога съвет на Павел: „Бъдете послушни на онези, които ви ръководят, и им се подчинявайте [отстъпвайте под властта им — „Библия с препратки“, бел. под линия], понеже те бдят над душите ви като хора, които ще отговарят за това, за да могат те да бдят с радост, а не като въздишат, защото това би ви навредило.“ (Евр. 13:17)

Да се подчиняваме и да сме отстъпчиви в семейството

18. Защо проявяването на отстъпчива нагласа е уместно в семейството?

¹⁸ Отстъпчивата нагласа играе важна роля и в семейната уредба. (Прочети Колосяни 3:18–21.) Библията посочва съответните роли на различните членове на християнското семейство. Бащата е глава на съпругата си и носи основната отговорност за възпитанието на децата. Съпругата трябва да признава властта на своя партньор, а децата трябва да се стремят да са послушни, което е „угодно на Господаря“. Всеки член на семейството може да допринесе за единството и мира в дома, като проявява отстъпчивост по уместен и уравновесен начин. Библията съдържа някои примери, които помагат за изясняването на тази мисъл.

19, 20. (а) Покажи каква е разликата между примера на Илий и примера на Йехова по отношение на отстъпчивостта. (б) Какво могат да научат родителите от тези примери?

¹⁹ Когато Самуил бил малко момче, първосвещеник в Израил бил Илий. Но синовете на Илий, Офний и Финеес, били ‘негодници, които не зачитали Йехова’ (НС). Илий чул лоши сведения за тях, които включвали факта, че синовете му блудствали с жените, служещи при входа на шатъра за срещане. Какво направил той? Илий им казал, че ако грехът им е срещу Йехова, няма кой да се моли за тях. Но той не ги поправил и не ги наказал. В резултат на това синовете на Илий продължили да вършат грешните си дела. В крайна сметка Йехова справедливо решил, че те заслужават да бъдат наказани със смърт. Като чул новината за смъртта им, и самият Илий умрял. Какъв трагичен завършек! Ясно е, че неуместната отстъпчивост, която Илий проявил спрямо злите им дела, като позволил те да продължават, не била правилна. (1 Царе 2:12–17, 22–25, 34, 35; 4:17, 18)

²⁰ Да разгледаме по колко различен начин Бог се отнася към своите ангелски синове. Пророк Микаях (или Михей, РИ) получил забележително видение за едно събиране на Йехова и неговите ангели. Йехова попитал кой от ангелите ще „примами“ израилския цар Ахаав, за да доведе до поражението на злия цар. Йехова изслушал предложенията на своите духовни синове. Накрая един ангел казал, че той ще го направи. Йехова го попитал как смята да постъпи. Доволен от отговора, Бог възложил на ангела да изпълни замисъла си. (3 Царе 22:19–23) Ще е добре тогава и членовете на човешките семейства да се поучат от този разказ във връзка с проявата на отстъпчивост. Един християнин, който е съпруг и баща, ще постъпва добре, ако обмисля идеите и предложенията на съпругата си и децата си. От своя страна, съпругите и децата трябва да разберат, че след като изкажат своето мнение или предпочитание, трябва да проявят отстъпчивост и да уважат ръководството на съпруга, защото той е упълномощен от Бога да взема решения.

21. Какво ще обсъдим в следващата статия?

²¹ Колко сме благодарни, че Йехова осигурява любещи и мъдри напомняния относно отстъпчивостта! (Пс. 119:99) В следващата статия ще обсъдим как проявата на уместна отстъпчивост допринася за това да намираме радост в брака си.

[Бележки под линия]

Как ще отговориш?

• Какви добри плодове може да даде това да бъдем отстъпчиви?

• Как надзорниците могат да проявяват отстъпчива нагласа?

• Защо отстъпчивата нагласа играе важна роля в семейния живот?

[Снимка на страница 4]

Старейшините подражават на любещия начин, по който Исус се отнася към другите

[Снимка на страница 6]

Когато старейшините се събират, молитвеният размисъл и отстъпчивата нагласа допринасят за единството