Дали чудесата са съвместими с природните закони?

Чрез изучаване и наблюдение изследователите са открили различни постоянни процеси във вселената и са формулирали закони, които обясняват това постоянство на проявата на тези явления. Един от тези закони е законът за гравитацията. Учените признават сложността, но също така и надеждността на тези закони. От самия факт, че ги наричат „закони“, се подразбира, че съществува Някой, който е установил тези закони. Скептиците гледат на чудесата като на нарушение на законите, които те приемат за естествени, твърдо установени и неизменни, и затова казват, че чудеса не съществуват. Добре е да имаме предвид, че според подобна гледна точка, ако дадено нещо е неразбираемо и необяснимо въз основа на разбирането ни на природните закони до момента, то не може да се случи.

Много способни учени стават все по–предпазливи относно твърдението, че определено нещо е невъзможно. Професор Джон Р. Бробек от Пенсилванския университет казва: „Един учен вече не може с чиста съвест да заяви, че нещо е невъзможно. Може само да каже, че то е неправдоподобно. Вместо това би могъл да каже, че дадено нещо не може да бъде обяснено с познанието, което имаме до момента. Науката не е в състояние да заяви, че всички свойства на материята и всички форми на енергията са вече познати ... [За да стане едно чудо], трябва да има източник на енергия, който е непознат за биологичните и физиологичните ни науки. В Библията този източник на енергия е идентифициран като силата на Бога.“ (Списание „Тайм“, 4 юли 1955 г.) Откакто беше направено това изказване бяха постигнати много неща в областта на науката, които подчертават истинността на тези думи.

Учените не разбират напълно свойствата на топлината, светлината, на атомните и ядрените процеси или на която и да било форма на материята, и то дори при нормални условия. Тяхното разбиране става още по⁠–​непълно, когато на тези свойства оказват влияние необикновени или неестествени условия. Например неотдавна бяха проведени подробни изследвания относно реакцията на някои елементи при изключително ниски температури, вследствие на което и бяха наблюдавани странни явления. Когато оловото, което по принцип не е добър електрически проводник, било потопено в течен хелий, охладен до –271°С, то неочаквано придобило свойства на свръхпроводник, а също и на мощен електромагнит, ако до него било поставено парче магнит. А хелият при тези изключително ниски температури сякаш преодолял закона за гравитацията, изпълзял нагоре по стените на стъкленицата и прелял над ръбовете ѝ. („Материята“, Библиотека „Наука за живота“, 1963 г., 68 и 69 страница)

Това откритие е едно от многото, които удивиха учените, поставяйки под въпрос техните предишни разбирания. Как е възможно тогава някой да каже, че Бог е нарушил собствените си закони, като е извършил могъщи дела, които изглеждат изумителни и чудни за хората? Несъмнено Създателят на физическата вселена има съвършен контрол върху нещата, които е създал, и може да ги ръководи в рамките на законите, които е поставил, за да ги регулират. (Йов, 38 глава) Той може да създаде условията, необходими за появата на дадени явления; може да ускори, забави, промени или неутрализира дадени реакции. Или, за да изпълнят волята на Йе­хова, това могат да направят ангелите, които са далеч по⁠–​могъщи от хората. (Изход 3:2; Псалм 78:44–49)

Разбира се, учените не променят физичните закони, нито излизат извън техните рамки, когато използват по⁠–​висока или по⁠–​ниска температура, повече кислород и т.н., за да ускорят или да забавят някой химичен процес. Въпреки това скептиците поставят под въпрос чудесата, описани в Библията, включително „чудото“ на сътворението. В действителност по този начин те заявяват, че са наясно с всички условия и процеси, станали някога. Така на практика те твърдят, че действията на Създателя трябва да бъдат ограничени в тесните рамки на тяхното собствено разбиране на законите, регулиращи физическата вселена.

Един шведски професор по плазмена физика отчита тази слабост в мисленето на някои учени и отбелязва следното: „Никой не поставя под въпрос това, че земната атмосфера се подчинява на законите на механиката и атомната физика. В същото време обаче за нас понякога е изключително трудно да определим как действат тези закони в различни ситуации, при които се наблюдават определени атмосферни явления.“ („Светове — антисветове“ от Х. Алфвен, 1966 г., 5 страница) Професорът приложи тази мисъл във връзка с произхода на вселената. Бог е установил физичните закони, които ръководят земята, слънцето и луната, и в рамките на тези закони хората са успели да постигнат чудесни неща. Несъмнено Бог може да задейства своите закони така, че да постигне резултат, който е неочакван за хората. За него не представлява трудност да раздели Червено море, така че ‘водите му да станат като стена’ от дясната и от лявата страна на израилтяните. (Изход 14:22, НС) Макар че за хората ходенето по водата е нещо изумително, то може да бъде постигнато с лекота чрез силата на „Онзи, ... Който простира небето като завеса, и го разпъва като шатър за живеене“. Освен това за Бога се казва, че е създал всички неща в небето и има контрол над тях и че „чрез величието на силата Му, и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва“. (Исаия 40:21, 22, 25, 26)

Като имаме предвид, че наличието на един закон, например законът за гравитацията, предполага съществуването на законодател, който притежава интелект и сила, далеч превъзхождащи тези на човека, защо да поставяме под въпрос способността на този законодател да върши чудеса? Защо да се опитваме да ограничим неговите действия в рамките на толкова непълното и незначително човешко познание и опит? (Римляни 1:20)