Знаеш ли...

Каква била вместимостта на леяното море в храма на Соломон?

В 3 Царе 7:26 се казва, че леяното море побирало „две хиляди вати“ вода, която била използвана от свещениците, а в паралелното повествование във 2 Летописи 4:5 пише, че то можело да побере „три хиляди ватиa“ вода. Това разминаване кара някои хора да твърдят, че разликата в двата стиха се дължи на грешка от страна на преписвача на повествованието в книгата Летописи.

Между тези два библейски стиха обаче няма противоречие, дори те взаимно се допълват. В 3 Царе 7:26 четем: „[Леяното море] побираше две хиляди вати вода.“ А във 2 Летописи 4:5 се казва: „Побираше, когато бе пълно, три хиляди вати вода.“ Следователно във 2 Летописи 4:5 се споменава каква била максималната вместимост на леяното море — тоест това, което то можело да побере, когато било пълно, — а в 3 Царе 7:26 се казва какво количество вода обикновено било наливано в този съд. С други думи, леяното море никога не било пълнено догоре. Изглежда, че обикновено то било пълнено само до две трети от вместимостта си.

[Бележка под линия]

Защо Исус и Петър платили данъка за храма само с една монета?

В дните на Исус всеки юдей над 20–годишна възраст трябвало да плаща годишен данък за храма, равняващ се на две драхми, или една дидрахма. Това била работна заплата за около два дни. Когато възникнал въпрос относно плащането на този данък, Исус казал на Петър: „Иди до езерото, хвърли въдицата и вземи първата риба, която уловиш. Като отвориш устата ѝ, ще намериш вътре монета от един статир. Вземи я и им плати за мене и за тебе.“ (Матей 17:24–27)

Много учени смятат, че монетата от един статир, която се споменава тук, всъщност била тетрадрахма. Тази монета се равнявала на стойността на четири драхми — точно колкото било необходимо, за да се плати храмовият данък за двама души. Тетрадрахмите се срещали много по–често от дидрахмите. Затова в „Нов библейски речник“ се казва: „Изглежда, че юдеите често плащали данъка за храма наведнъж за двама души.“

Освен това всеки, който искал да плати данъка само за един човек, трябвало да плати „ажѝо“, или такса за обмяна на пари, която можела да стигне до осем процента. Тези обаче, които плащали за двама души наведнъж, не трябвало да плащат тази такса. От всичко това разбираме, че дори в такива незначителни подробности повествованието, записано от Матей, е в съгласие с онова, което се знае за ежедневните дейности по времето на Исус.

[Снимка на страница 15]

Тетрадрахма, показана в увеличен размер