Каква е целта на живота?
ЗАЩО ОТГОВОРЪТ НА ТОЗИ ВЪПРОС Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ? Едва ли има нещо по–тревожно за човека от мисълта, че животът няма смисъл или цел. От друга страна, човек, който има ясно очертана цел в живота, се справя по–добре с трудностите. Неврологът Виктор Франкъл, който преживял нацисткия холокост, пише: „Смея да кажа, че няма нищо друго в света, което така успешно да помага на човек да преживее дори най–лошите условия, както познанието, че животът му има смисъл.“
Но относно въпроса за целта на живота съществуват множество противоречащи си мнения. Мнозина смятат, че всеки може да определи за себе си каква е целта на живота. За разлика от тях онези, които вярват в еволюцията, казват, че животът няма ясно определен смисъл.
Всъщност обаче най–логичният начин да намерим целта на живота е да се обърнем към онзи, който ни го е дал — Йехова Бог. Да разгледаме какво казва неговото Слово по този въпрос.
Какво казва Библията
Библията учи, че Йехова Бог имал конкретна цел за мъжа и жената, когато ги създал. Той дал следната заповед на нашите прародители:
Битие 1:28: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“
Целта на Бога била Адам и Ева и техните деца да превърнат цялата земя в рай. Той нямал намерение хората да остаряват и да умират, нито искал човечеството да унищожава околната среда. Но поради неразумните решения, които взели нашите прародители, ние сме наследили греха и смъртта. (Битие 3:2–6; Римляни 5:12) Въпреки това целта на Йехова не се е променила. Земята скоро ще бъде рай. (Исаия 55:10, 11)
Йехова ни е създал с физическите и умствените способности, необходими за изпълнението на неговата цел. Той не ни е създал така, че да живеем независимо от него. Забележи как целта на Бога за нас е изразена в следните библейски стихове:
Еклисиаст 12:13: „Нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за [длъжността на — бел. под линия] човека.“
Михей 6:8: „Какво иска Господ от тебе, освен да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“
Матей 22:37–39: „‘Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.’ Това е най–важната, да, първата заповед. Втората като нея е: ‘Обичай ближния си както себе си.’“
Как отговорът на Библията носи истински вътрешен мир
За да може един сложен уред да функционира правилно, той трябва да бъде използван за целта, за която е предвиден, и по начина, който е предвидил неговият конструктор. Подобно на това, ако искаме да не си причиняваме вреда, било то в духовно, умствено, емоционално или физическо отношение, ние трябва да използваме живота си по начина, който е предвидил нашият Създател. Да разгледаме как познанието за Божията цел може да ни донесе вътрешен мир в следните области на живота.
Когато определят кои неща са най–важни за тях, мнозина днес поставят на първо място в живота си придобиването на богатство. Но Библията предупреждава, че „онези, които са решили да станат богати, попадат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни желания“. (1 Тимотей 6:9, 10)
От друга страна, онези, които се научават да обичат Бога, а не парите, разбират добре как човек може да се задоволява с нещата, които има. (1 Тимотей 6:7, 8) Те осъзнават колко е важно да бъдат усърдни в работата си и знаят, че имат задължението да се грижат за собствените си физически потребности. (Ефесяни 4:28) Но те също така приемат сериозно предупреждението на Исус: „Никой не може да е роб на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще се привърже към единия и ще презира другия. Не можете да бъдете роби и на Бога, и на парите.“ (Матей 6:24)
Затова вместо да поставят светската работа или стремежа към богатство на първо място в живота си, онези, които обичат Бога, са загрижени главно за това да вършат Божията воля. Те знаят, че ако животът им е съсредоточен върху вършенето на волята на Йехова Бог, той ще се грижи за тях. Всъщност Йехова смята за свое задължение да прави това. (Матей 6:25–33)
В отношенията си с другите хора мнозина издигат себе си над останалите. Днес в света липсва мир и причината за това до голяма степен е, че много хора ‘обичат само себе си и са безсърдечни’. (2 Тимотей 3:2, 3) Когато някой ги разочарова или не е съгласен с тяхното мнение, такива хора дават воля на действия и чувства като „гняв, ярост, крясъци и нагрубяващи думи“. (Ефесяни 4:31) Подобна липса на самоконтрол не носи вътрешен мир, а само „повдига препирни“. (Притчи 15:18)
За разлика от тях, хората, които се подчиняват на Божията заповед да обичат ближния си както себе си, са ‘мили един към друг, нежно състрадателни, като щедро си прощават взаимно’. (Ефесяни 4:32; Колосяни 3:13) Дори когато другите не се отнасят към тях по мил начин, те се стараят да подражават на Исус, който ‘когато го ругаели, не отвръщал със същото’. (1 Петър 2:23) Подобно на Исус, те разбират, че истинското удовлетворение идва от това да служат на другите, дори и на онези, които не проявяват признателност. (Матей 20:25–28; Йоан 13:14, 15; Деяния 20:35) Йехова Бог дава духа си на онези, които подражават на неговия син Исус, и този дух произвежда в тях истински мир. (Галатяни 5:22)
Но как твоят възглед за бъдещето може да повлияе на вътрешния ти мир?
[Текст в блока на страница 6]
Човек има нужда от ясно очертана цел в живота
[Снимка на страница 7]
Исус ни учи как да придобием вътрешен мир