Защо е трудно да бъдеш смирен

МНОГО хора смятат, че смирението няма място в днешния свят. Онези, на които другите обръщат най–голямо внимание и които изглеждат най–преуспели, са амбициозните, самоизтъкващи се и горделиви личности, които всячески отстояват своите интереси. Повечето хора завиждат на богатите и известните в обществото, а не на смирените и кротките. Обикновено онези, които преуспяват, обичат да се хвалят, че това, което са постигнали, дължат единствено на себе си. Вместо да са смирени, те горделиво си приписват всички заслуги за своите успехи.

Един канадски изследовател казва, че в неговата страна „все по–често се среща горделивата и егоцентрична нагласа“. Други са на мнение, че живеем в общество, което отдава по–голямо значение на удоволствията вместо на поемането на отговорност, и че днес хората са загрижени най–вече за себе си. В такъв свят може да изглежда, че смирението не е много желателно качество.

Разбира се, малцина биха възразили, че е добре другите да проявяват смирение, тъй като със скромните хора се живее по–лесно. Но в днешния изпълнен със съревнователен дух свят някои се страхуват, че ако проявяват смирение, другите ще ги смятат за слабохарактерни.

В Божието Слово, Библията, е предсказано, че в днешно време хората ще бъдат „самонадеяни“ и „високомерни“. (2 Тимотей 3:1, 2) Нима не си съгласен, че виждаме изпълнението на това пророчество? Смяташ ли, че си заслужава да бъдеш смирен? Или мислиш, че на смирения човек ще се гледа като на слабохарактерна личност, от която другите лесно могат да се възползват?

Всъщност Библията ни показва ясно защо смирението е ценно качество и защо трябва да го развиваме. От нея разбираме какъв е уравновесеният и правилен възглед за това качество, както и че истинското смирение е признак на сила, а не на слабост. В следващата статия се обяснява защо това е така.

[Снимка на страница 3]

Как трябва да гледаме на постиженията си?