Животът им бил труден, но те „съградили Израилевия дом“

ЛИЯ ЗНАЕЛА, че когато настъпи утрото, всичко щяло да бъде разкрито. Яков, в чиито обятия лежала, скоро щял да разбере, че тя в действителност не е Рахил, по–младата ѝ сестра. По настояване на своя баща вечерта Лия била скрила лицето си зад плътно покривало и легнала в брачното ложе, приготвено за Яков и Рахил.

Представи си как се почувствал Яков, когато на утринната светлина видял лицето на Лия, а не това на Рахил! Възмутен от измамата, той поискал обяснение от Лаван, бащата на Лия. Междувременно Лия сигурно мислела за своята роля в измамата и за евентуалните дълготрайни последствия от нея. Повествованието за Лия и Рахил е важна част от библейската история. Освен това то ни помага да разберем мъдростта, която се крие в уредбата за моногамията и изискването за вярност в брака.

Непознат мъж при кладенеца

Седем години преди това Рахил се завтекла да каже на своя баща, че срещнала при кладенеца непознат мъж, който твърдял, че е техен роднина. Мъжът на име Яков се оказал неин братовчед, син на сестрата на нейния баща, и също се покланял на Йехова. След един месец Яков предложил на Лаван да работи за него седем години и в замяна да получи Рахил за жена. Лаван виждал старанието, което неговият племенник влагал в работата, и тъй като по онова време било прието роднини да се женят помежду си, приел предложението. (Битие 29:1–19)

Любовта на Яков към Рахил не била просто увлечение. Седемте години, през които били сгодени, ‘му се видели като няколко дни поради любовта му към нея’. (Битие 29:20) Това, че Яков обичал Рахил до смъртта ѝ, показва, че тя трябва да е имала много привлекателни качества.

Дали Лия също се надявала да се омъжи за верен служител на Йехова? Библията не ни казва това. Разбираме по–скоро какви били плановете на Лаван. Според повествованието в края на периода на годежа на Рахил той направил сватбено угощение, като вечерта обаче завел Лия при Яков, „за да има той сексуални отношения с нея“. (Битие 29:23, НС)

Дали Лия доброволно участвала в заговора, или просто била задължена да се подчини на своя баща? Къде била Рахил по това време? Дали знаела какво става? Ако знаела, тогава как се чувствала? Толкова ли властен бил баща ѝ, че тя не успяла да му се противопостави по някакъв начин? В Библията не се дава отговор на тези въпроси. Каквото и да са мислили Лия и Рахил, Яков бил много разгневен и укорил Лаван, а не дъщерите му, с думите: „Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?“ В своя защита Лаван казал: „Няма обичай да се дава по–младата [сестра] преди по–старата. Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.“ (Битие 29:25–27) По този начин Яков бил въвлечен в един полигамен брак и това довело до развиването на силна ревност между неговите съпруги.

Едно нещастно семейство

Яков обичал Рахил и когато Бог видял, че за разлика от нея, Лия ‘не била обичана’, той направил така че тя да забременее, а Рахил останала бездетна. Но Лия искала повече от това да роди дете. Тя искала любовта на Яков. Като виждала, че Яков обича единствено Рахил, Лия се чувствала много нещастна. Въпреки това тя се надявала ситуацията да се промени, след като родила първия син на Яков Рувим, чието име означава „ето син“. Лия имала причина да даде това име на сина си, както личи от думите ѝ: „Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.“ Но това не станало нито тогава, нито след като тя родила друг син. Лия нарекла втория си син Симеон, което означава „чут (бел. под линия, НС)“. Тя разсъждавала: „Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син.“ (Битие 29:30–33)

Това, че Бог послушал Лия, показва, че тя явно се молела относно положението, в което се намирала. Изглежда тя имала вяра в Бога. Но душевната ѝ болка не отминала дори след като родила третия си син, Леви. Неговото име означава „съединение“, тъй като Лия се надявала: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина.“ Въпреки това очевидно Яков не станал по–близък с нея. Изглежда Лия се примирила с този факт, защото името, което дала на четвъртия си син Юда, не било свързано с надеждите ѝ да спечели любовта на Яков, а с благодарността ѝ към Бога. Името Юда означава „славословие“. Лия обяснила: „Тоя път ще възхваля Господа.“ (Битие 29:34, 35)

Вярно е, че Лия била нещастна, но и Рахил не се чувствала по–добре. Тя умолявала Яков: „Дай ми чада, иначе аз ще умра.“ (Битие 30:1) Рахил имала любовта на Яков, но искала да има деца. Лия имала деца, но искала мъжът ѝ да я обича. Всяка искала това, което другата имала и никоя не била щастлива. И двете обичали Яков и искали да му родят деца, но изпитвали силна ревност помежду си. Само в каква тъжна ситуация се намирало това семейство!

Децата на Рахил

В библейски времена се смятало за позор това една жена да е бездетна. Бог бил обещал на Авраам, Исаак и Яков, че от техните семейства ще произлезе „семе“, чрез което ще бъдат благословени всички семейства. (Битие 26:4; 28:14) Но Рахил нямала деца. Яков съзнавал, че само Бог можел да ѝ даде синове, така че и тя да участва в изпълнението на Божието обещание. Рахил обаче била нетърпелива. Тя казала на Яков: „Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.“ (Битие 30:2, 3)

Може би ни е трудно да разберем постъпката на Рахил, но древни брачни договори, открити в Близкия изток, разкриват, че тогава било нещо обичайно жена, която не може да роди деца, да даде своята слугиня на съпруга си, за да може се роди наследник.a (Битие 16:1–3) В някои случаи на детето, родено от слугинята, се гледало като дете на съпругата.

Когато Вала родила син, Рахил възкликнала: „Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син.“ Тя нарекла детето Дан, което означава „Съдия“. Рахил усърдно се молела на Бога за злочестата ситуация, в която се намирала. Когато се родил вторият син на Вала, Нефталим, което означава „моя борба“, Рахил казала: „Силна борба водих със сестра си, и надвих.“ Имената на децата показват колко силно било съперничеството, което съществувало между двете сестри. (Битие 30:5–8)

Вероятно Рахил мислела, че давайки Вала на Яков, действала в хармония със своите молитви, но това не бил начинът, по който Бог щял да ѝ даде деца. Поуката за нас е, че когато се молим на Йехова, не бива да бъдем нетърпеливи. Той може да отговори на молитвите ни по начин, за какъвто не предполагаме, и когато най–малко го очакваме.

В отговор на постъпката на сестра си Лия също дала на Яков своята слугиня Зелфа, която родила двама синове — първо Гад и после Асир. (Битие 30:9–13)

Съперничеството между Рахил и Лия се вижда и от следната случка. Рувим, синът на Лия, донесъл на майка си мандрагорови ябълки. Смятало се, че тези плодове помагат за зачеването. Когато Рахил поискала от плодовете, Лия остро отговорила: „Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми?“ Според някои библейски изследователи тези думи на Лия показват, че Яков бил по–често с Рахил, отколкото с Лия. Вероятно Рахил сметнала, че Лия има известно основание да каже това, защото отговорила: „Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.“ Когато вечерта Яков се прибрал, Лия му казала: „При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си.“ (Битие 30:15, 16)

Лия родила още двама синовеb, Исахар и Завулон, след което казала: „Сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина.“ (Битие 30:17–20)

Мандрагоровите ябълки не помогнали на Рахил да забременее. Когато след шест години брак най–накрая родила син на име Йосиф, това било защото Йехова ‘си спомнил за Рахил’ и отговорил на молитвата ѝ. Най–после тя могла да каже: „Бог отне от мене позора!“ (Битие 30:22–24)

Тяхната смърт и наследството, което оставили

Рахил починала при раждането на втория си син Вениамин. Яков наистина я обичал и бил силно привързан към двамата синове, които тя родила. Години по–късно, когато собствената му смърт наближавала, Яков все още помнел загубата на любимата си Рахил. (Битие 30:1; 35:16–19; 48:7) Що се отнася до смъртта на Лия, не знаем нищо друго освен това, че Яков я погребал в пещерата, където искал и той самият да бъде погребан. (Битие 49:29–32)

Когато бил вече възрастен, Яков признал, че е имал труден живот. (Битие 47:9) Без съмнение такъв бил животът и на двете му съпруги Лия и Рахил. Техните преживявания разкриват тъжните последствия от полигамния начин на живот и показват причините, поради които според установената от Бога уредба мъжът трябва да има само една жена. (Матей 19:4–8; 1 Тимотей 3:2, 12) Когато нежните чувства или сексуалните интереси на съпруга или на съпругата не са ограничени само до един човек, брачният им партньор, тогава възниква ревност. Това е една от причините, поради които Бог забранява блудството и прелюбодейството. (1 Коринтяни 6:18; Евреи 13:4)

Въпреки всичко Бог изпълнил целта си, и продължава да я изпълнява, използвайки несъвършени мъже и жени, които са му верни. Независимо че като всички нас Лия и Рахил имали недостатъци, чрез тях Йехова започнал да изпълнява обещанието, което бил дал на Авраам. Съвсем основателно за тези две сестри се казва, че „съградили Израилевия дом“. (Рут 4:11)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 9]

Всяка искала това, което другата имала, и никоя не била щастлива

[Снимка на страница 10]

От дванайсетте синове на Яков произлязъл народът Израил