От свитък на кодекс — как Библията станала книга

ПРЕЗ вековете хората са запазвали информацията по най–различни начини. В миналото писателите записвали своите думи на паметници, каменни или дървени плочи, листове от пергамент и други материали. До първи век в Средния Изток приетата и установена форма за запазване на писаното слово бил свитъкът. По–късно се появил кодексът, който след време изместил свитъка и се превърнал в универсално средство за съхраняване на писмена информация. Той значително допринесъл за разпространението на Библията. Какво представлявал кодексът и откъде води началото си?

Кодексът бил прототип, или най–ранна форма, на съвременната книга. Той се състоял от листове, които били сгънати, събрани заедно и съшити по прегънатата си част. Текстът бил изписван от двете страни на листовете, които били предпазвани с корици. Ранният кодекс не приличал много на днешните книги, но както повечето изобретения, с времето той претърпял промени и бил усъвършенстван според предпочитанията и нуждите на онези, които го използвали.

Дърво, восък и пергамент

Първоначално кодексите често били правени от намазани с восък дървени плочи. Тези изписани восъчни полиптихи, или плочи, прикрепени една за друга по дължина, били намерени в град Херкулан, който бил унищожен заедно с Помпей при изригването на вулкана Везувий през 79 г. от н.е. След време твърдите плочи били заменени с листове от по–гъвкав материал. На латински тези кодекси, или книги, били наричани мембрани, или пергаменти, чиито страници били изработени предимно от кожа.

Някои кодекси, останали и до днес, били направени от папирус. От същия материал са и най–старите християнски кодекси, които се запазили в сухия климат на определени райони на Египет.a

Свитък или кодекс

Изглежда, че поне до края на първи век християните използвали предимно свитъци. През периода от края на първи до трети век възникнали разгорещени спорове между защитниците на кодекса и привържениците на свитъците. Консервативно настроените, които били свикнали да използват свитъци, не искали да се откажат от установената традиция. Обърни внимание обаче какво включвало четенето от един свитък. Обикновено свитъкът се състоял от определен брой листове папирус или пергамент, слепени заедно, за да образуват дълга лента, която след това била навивана на свитък. Текстът бил изписван във вид на колони на лицевата страна на свитъка. Читателят трябвало да развива свитъка, докато намери откъса, който търси. След прочитането му той навивал свитъка обратно. (Лука 4:16–20) Често за едно литературно произведение били необходими няколко свитъка и това затруднявало още повече използването им. Макар че от втори век нататък християните явно предпочитали да преписват Писанието под формата на кодекс, употребата на свитъци продължила още векове наред. Но това, че християните използвали кодекса, според специалистите изиграло важна роля за широкото му разпространение.

Предимствата на кодекса били очевидни — давал възможност за съхраняване на повече текст, бил удобен за четене и лек за носене. Макар че в онези дни някои хора признавали тези предимства, повечето все още продължавали да използват свитъци. Но в продължение на няколко века, различни фактори постепенно довели до налагането на кодекса.

В сравнение със свитъка кодексът бил по–икономичен, тъй като при него можело да се пише от двете страни на всеки лист, а и в един том се събирали по няколко книги. При кодекса било възможно определени откъси да се намират много по–лесно. Според някои именно това допринесло за успеха му сред християните и сред различни професионалисти, като например адвокатите. Така християните можели да разполагат с Писанието в компактен вид или просто с един удобен сборник от библейски цитати, което било изключително полезно за евангелизаторската дейност. Освен това кодексът имал корици, които често били правени от дърво, и затова той бил по–траен от свитъка.

Кодексите били удобни и за лично ползване. Към края на трети век изработените от пергамент джобни издания на евангелията вече се използвали от онези, които се наричали християни. Оттогава буквално милиарди екземпляри от цялата Библия или части от нея са издадени под формата на кодекс и неговия съвременен вид — книгата.

Днес съществуват много средства, които правят достъпна Божията мъдрост, съдържаща се в Библията. Тя е на разположение чрез компютри, аудиозаписи и отпечатан текст. Независимо под каква форма предпочиташ да имаш Библията, използвай я, за да развиваш любов към Божието Слово, като ‘цял ден се поучаваш в него’. (Псалм 119:97, 167)

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 15]

Кодексът значително допринесъл за разпространението на Библията