„Трябва да се подчиняваме на Бога като на свой Владетел, а не на хората“

Той смело дал пълно свидетелство

РАЗГНЕВЕНАТА тълпа е готова да пребие до смърт един верен служител на Бога. Точно навреме римските войници изтръгват човека от ръцете на нападателите и го отвеждат. Така започва поредица от събития, случили се през един период от около пет години. В резултат на тях високопоставени служители в Рим чуват за Исус Христос.

Потърпевшият е апостол Павел. Около 34 г. Исус разкрил, че Павел (Савел) щял да известява името му пред „царе“. (Деяния 9:15) До 56 г. това още не било станало. Но към края на третото мисионерско пътуване на апостол Павел, нещата щели да се променят.

Нападнат от тълпа, но непоколебим

Павел продължил пътуването си до Йерусалим и „чрез духа“ някои християни го предупредили, че в този град го очаква силно противопоставяне. Павел обаче смело заявил: ‘Готов съм не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на господаря Исус.’ (Деяния 21:4–14) Веднага щом Павел посетил храма в Йерусалим, юдеи от Азия, които знаели за успеха на евангелизаторската му дейност там, събрали тълпа, за да го убият. Римските войници бързо му се притекли на помощ. (Деяния 21:27–32) Тази намеса предоставила на Павел рядката възможност да извести добрата новина за Христос на враждебно настроени хора и на високопоставени служители.

Проповядване на хора, до които трудно се достига

Павел бил отведен в безопасност нагоре по стъпалата на крепостта Антония.a От тези стъпала апостолът дал силно свидетелство на религиозната тълпа. (Деяния 21:33 — 22:21) Но веднага щом споменал за задачата си да проповядва на езичниците, яростта избухнала отново. Военачалникът Лисий заповядал Павел да бъде подложен на разпит с бичуване, за да разбере защо юдеите го обвиняват. Бичуването обаче било предотвратено, когато Павел казал, че е римски гражданин. На следващия ден Лисий завел Павел пред Синедриона, за да узнае защо го обвиняват. (Деяния 22:22–30)

Изправен пред висшия съд, Павел имал още една добра възможност да свидетелства на своите събратя юдеи. Този безстрашен евангелизатор изявил вярата си във възкресението. (Деяния 23:1–8) Убийствената омраза на юдеите обаче не утихнала и Павел бил отведен в казармата. На следващата вечер той получил следното стоплящо сърцето уверение от Господаря: „Бъди смел! Защото както даваш пълно свидетелство за мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“ (Деяния 23:9–11)

Скоро след това бил предотвратен заговор за убийството на Павел, като апостолът тайно бил отведен в Кесария, римската административна столица на Юдея. (Деяния 23:12–24) Там пред Павел се открили още добри възможности и той свидетелствал на „царе“. Първо обаче апостолът показал на управителя Феликс, че нямало доказателства, които подкрепят обвиненията срещу него. След това Павел проповядвал на него и на съпругата му Друзила за Исус, за самоконтрола, за праведността и за идващия съд. Въпреки това Павел бил хвърлен в затвора за две години, тъй като Феликс се надявал да получи подкуп, което така и не станало. (Деяния 23:33 — 24:27)

Когато Фест заел мястото на Феликс, юдеите подновили опитите си да осъдят Павел на смърт. Случаят отново бил разгледан в Кесария и за да предотврати връщането на делото в Йерусалим, Павел заявил: „Аз стоя пред съдийското място на императора. ... Обръщам се към императора!“ (Деяния 25:1–11, 20, 21) Няколко дни по–късно, след като апостолът представил случая си пред цар Агрипа II царят казал: „Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!“ (Деяния 26:1–28) Около 58 г. Павел бил изпратен в Рим. Като затворник в Рим в продължение на още две години, находчивият апостол продължавал да намира начини да проповядва за Христос. (Деяния 28:16–31) Изглежда, че в крайна сметка Павел бил изправен пред император Нерон, бил обявен за невинен и след това отново продължил с мисионерската си дейност като свободен човек. Няма сведения някой друг от апостолите да е имал възможността да проповядва добрата новина на толкова видни личности.

Както показват всички тези събития, апостол Павел живял в хармония с важния принцип, който неговите събратя изразили пред юдейския съд: „Трябва да се подчиняваме на Бога като на свой владетел, а не на хората!“ (Деяния 5:29) Какъв чудесен пример е това за нас! Въпреки непрекъснатите опити да бъде спрян, апостолът се подчинявал изцяло на заповедта да дава пълно свидетелство. Благодарение на тази непоколебимост и послушанието си спрямо Бога Павел изпълнил назначението си като „избран съд“, който щял да известява името на Исус „на другите народи, на царете и на Израилевите синове“. (Деяния 9:15)

[Бележка под линия]

[Блок/Снимки на страница 9]

ДАЛИ ОСНОВНАТА ЦЕЛ НА ПАВЕЛ БИЛА ДА СЕ ЗАЩИТИ?

Във връзка с този въпрос професор Бен Уидърингтън III пише следното: „За Павел ... най–важно било не толкова да защити себе си, а по–скоро да свидетелства за евангелието пред висшите управници, както юдеи, така и неюдеи. ... Всъщност пред съда било изправено самото евангелие.“