Биографичен разказ

Йехова благослови богато желанието ми да служа като мисионерка

Разказано от Шийла Уинфийлд Да Консейсау

Веднъж една мисионерка, която служеше в Африка, ни каза, че на назначението ѝ всички хора я канели в дома си и слушали внимателно добрата новина за Царството. „Колко бих искала да работя в такъв проповеден район!“ — помислих си аз. Този разговор породи в мене желанието да служа като мисионерка. Тогава бях на 13 години.

НАШЕТО семейство обаче беше започнало да учи за Йехова много преди това. Една сутрин през 1939 г. двама спретнати млади мъже почукали на вратата ни в Хемъл Хемпстед — градче, намиращо се близо до Голям Лондон (Англия). Те били Свидетели на Йехова. Аз съм се родила предишната година, затова не помня тяхното посещение. За да ги отпрати, майка ми им казала, че татко може да се заинтересува, но няма да се прибере преди 9 часа вечерта. За нейна голяма изненада те дошли отново същата вечер! След като се уверил каква е позицията им по отношение на политическите и националистичните въпроси, баща ми, Хенри Уинфийлд, ги поканил да влязат и приел библейско изучаване. Той напреднал бързо и бил покръстен. Няколко години по–късно и майка ми, Катлин, започна да изучава. Беше покръстена през 1946 г.

През 1948 г. започнах редовно да проповядвам добрата новина за Божието Царство. Реших, че ще ми трябва часовник, за да мога да отчитам точно времето, което прекарвам в проповедната служба. Ако имахме добро поведение, всяка събота с братята ми получавахме по една монета от шест пенса за джобни пари. Спестявах моите монети в продължение на почти две години, за да си купя най–евтиния часовник, който продаваха по онова време. А пък по–малкият от двамата ми братя, Рей, винаги молеше татко да му дава две монети от по три пенса всяка, вместо една от шест пенса. Един ден Рей толкова много настояваше да получи две монети, че татко се ядоса. Рей започна да плаче и каза, че се нуждае от двете монети заради една тайна между него и Йехова. В крайна сметка той обясни: „Три пенса пускам в кутията за дарения, а другите три използвам за себе си.“ Мама се просълзи от радост, татко бързо развали монетата от шест пенса, а аз разбрах колко е важно да подкрепяме дейността на Царството с финансовите си средства.

Горе–долу по същото време татко уреди да се преместим там, където нуждата от вестители на Царството беше по–голяма. През 1949 г. той продаде фермата заедно с ямата за чакъл и започна да служи като пионер, целодневен служител при Свидетелите на Йехова. Аз се покръстих на 24 септември 1950 г. в символ на своето отдаване на Йехова. Оттогава всяка лятна ваканция участвах във ваканционната пионерска служба (сега помощна пионерска служба), като отделях по 100 часа на месец за проповедната дейност. Това обаче беше само началото. Скоро в мене се породи силното желание да правя повече за напредъка на чистото поклонение.

Желанието ми да служа като мисионерка

През 1951 г. татко беше назначен в Бидфорд, северен Девън. Скоро след пристигането ни там мисионерката, която служеше в Африка, посети нашия сбор, както споменах в началото. След този разговор желанието ми да стана мисионерка оказваше влияние на всичките ми решения. Преподавателите в училище знаеха за моята цел и правеха всичко, което беше по силите им, за да ме разубедят, като се надяваха, че ще избера кариера в света. На последния ми ден в училище обаче, когато отидох в учителската стая, за да им благодаря и да си взема довиждане, един от преподавателите ми каза: „Поздравления! Ти си единствената ученичка, която наистина знае какво иска в живота. Надяваме се, че ще постигнеш целта си.“

Без да губя време, си намерих почасова работа и на 1 декември 1955 г. започнах служба като редовна пионерка. По–късно майка ми и братята ми също станаха пионери. Така за няколко години всички от семейството ми участваха в целодневната служба.

В Ирландия

След една година получих покана да служа в Ирландия. Това беше стъпка към осъществяване на целта ми да стана мисионерка. През февруари 1957 г. заедно с други две млади пионерки, Джун Напие и Берил Баркър, пристигнах в Корк, южна Ирландия.

Проповедната служба в Ирландия не беше лесна. Имаше голямо противопоставяне от страна на римокатолическата църква. Научихме се да проверяваме къде има изход от даден блок или жилищен квартал в случай, че се наложи бързо да си тръгнем. Криехме велосипедите си на известно разстояние, но често някой ги намираше и им срязваше гумите или ги спадаше.

Веднъж, докато с Берил посещавахме хората в един голям жилищен квартал, група деца започнаха да ни обиждат и замерват с камъни. Затова влязохме в магазин, който беше част от нечий дом, където продаваха мляко. Навън започна да се събира тълпа. Тъй като обичаше мляко, Берил изпи две или три чаши, без да бърза, като се надявахме, че тълпата ще се разотиде. Но не стана така. Тогава в магазина влезе един млад свещеник. Вземайки ни за туристи, той каза, че ще се радва да ни разведе наоколо. Първо обаче ни заведе в една друга стая в къщата, където, докато ние седяхме тихо, той даде последно причастие на възрастен мъж, който умираше. След това излязохме от къщата заедно със свещеника. Като видяха, че разговаряме с него, насъбралите се хора се разотидоха.

В Гилеад

През 1958 г. в град Ню Йорк щеше да се проведе Международният конгрес „Божествена воля“. Татко възнамеряваше да присъства и аз също исках да отида, но нямах пари. По това време обаче неочаквано почина баба ми и ми остави 100 лири (280 щатски долара). Двупосочният билет до мястото на конгреса струваше 96 лири, затова веднага си направих резервация за самолета.

Скоро след това ни посети представител от клона на Свидетелите на Йехова във Великобритания и насърчи всички специални пионери, които щяха да присъстват на конгреса, да подадат молба за мисионерско обучение в Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“. Не можех да повярвам на ушите си! Той даде молба на всички освен на мене. Бях твърде млада. Помолих го да даде молба и на мене, като му обясних, че вече бях напуснала страната си и на практика вече служа като мисионерка. Виждайки решимостта ми, той ми даде формуляр. Само колко се молех да ме приемат! Отговорът дойде бързо и бях поканена в Гилеад.

За моя голяма радост бях записана в 33–ия клас на Гилеад заедно с 81 други пионери от 14 страни. Петте месеца на обучение минаха много бързо. Към края на обучението брат Нейтън Нор изнесе въздействащ четиричасов доклад. Той насърчи онези, които могат да останат несемейни, да го направят. (1 Коринтяни 7:37, 38) Но на онези от нас, които искаха да се оженят един ден, той препоръча да си направим списък с изискванията, които имаме към своя бъдещ брачен партньор. Когато се появеше кандидат, можехме да преценим дали той (или тя) е подходящ, имайки предвид това доколко отговаря на тези изисквания.

Моят списък с изисквания към бъдещия ми съпруг включваше следните неща: той трябваше да е мисионер и да обича Йехова, да има по–голямо познание за библейската истина от мене, да е съгласен да нямаме деца преди Армагедон, за да можем да продължим в целодневната служба, да говори добре английски и да е по–възрастен от мене. За мене — едно 20–годишно момиче, което щеше да получи назначение в далечна страна — този списък беше от голяма помощ.

В Бразилия

В неделя на 2 август 1959 г. завършихме Гилеад и получихме своите назначения. Бях назначена в Бразилия заедно с Виънуш Язеджян, Сара Греко, Рей и Ингер Хатфийлд, Соня Спрингейт и Дорин Хайнс. Всички много се вълнувахме. Представях си, че там ще видя гори, змии, каучукови дървета и местните индианци. Само каква изненада обаче ме очакваше, когато пристигнахме! Вместо сред тропически гори се озовах в Рио де Жанейро — слънчев, съвременен град, който по онова време беше столицата на Бразилия.

Първото ни предизвикателство беше да научим португалски. През първия месец учехме по 11 часа на ден. След като проповядвах в Рио и живях за известно време в местния клон на Свидетелите на Йехова, бях изпратена в мисионерския дом в Пиракикаба, град в щата Сан Паулу, а после в мисионерския дом в Порто Алегре, щата Рио Гранде до Сул.

По–късно, в началото на 1963 г., получих покана да работя в Преводаческия отдел на клона в Бразилия. Флориано Инес да Консейсау, който ни учеше на португалски, когато пристигнахме, служеше като надзорник на отдела. Той беше научил истината през 1944 г., когато в Бразилия имало само около 300 Свидетели, и беше завършил 22–ия клас на Гилеад. Един ден, няколко месеца по–късно, брат Консейсау ме помоли да остана след звънеца за обяд, за да поговори с мене. В началото се притесних. Опасявах се да не би да съм направила нещо лошо. Когато обедния звънец удари, го попитах какво иска да ми каже. В отговор той ме попита: „Ще се омъжиш ли за мене?“ Направо нямах думи. Помолих го да ми остави време, за да обмисля нещата, и бързо се запътих към трапезарията.

Флориано не беше първият брат, който проявяваше интерес към мене. До този момент обаче нито един не отговаряше на изискванията ми за подходящ брачен партньор. Мисля, че списъкът с изисквания ми помогна да се предпазя от вземането на погрешно решение. Но този път ситуацията беше различна. Флориано отговаряше на всичките ми изисквания! Така на 15 май 1965 г. се оженихме.

Справяне със здравословни проблеми

С Флориано имахме щастлив брак въпреки трудностите, с които се сблъсквахме. Сред тях бяха здравословните проблеми на Флориано, които започнаха малко преди сватбата ни. Години преди това Флориано беше получил колапс на левия бял дроб и последствията започваха да му причиняват силни болки. Затова се наложи да напуснем Бетел и бяхме назначени като специални пионери в град Тересо̀полис в планинския район на щата Рио де Жанейро. Надявахме се, че климатът там ще му помогне да се възстанови.

Освен това през декември 1965 г. научих, че майка ми е болна от рак. С нея си пишехме редовно, но не се бяхме виждали от седем години. Тя плати самолетните ни билети до Англия, за да я видим. Майка ми беше оперирана, но лекарите не успяха да отстранят раковите образувания. Макар че беше сериозно болна и прикована на легло, тя запази желанието си да участва в проповедната служба. В спалнята си майка ми имаше пишеща машина, с помощта на която бяха записвани писмата, които тя диктуваше. Освен това тя свидетелстваше накратко на посетителите. Майка ми почина на 27 ноември 1966 г. През този месец отчете десет часа проповедна служба! Татко остана верен, като участваше в пионерската служба до смъртта си през 1979 г.

След смъртта на майка ми с Флориано се върнахме в Бразилия, в щата Рио де Жанейро, където служим и до днес. Първоначално бяхме назначени да работим в окръга в столицата, но радостта ни от това беше кратковременна, тъй като здравето на Флориано отново се влоши. Затова се върнахме в Тересо̀полис и продължихме да служим като специални пионери.

В крайна сметка през 1974 г., след години на болезнено лечение, лекарите махнаха левия бял дроб на Флориано. По това време той вече не беше в състояние да служи като председателстващ надзорник или като специален пионер, но можеше да води библейски изучавания през часовете за свиждане в болницата — едно от които беше на английски с един пенсионер от САЩ на име Боб. Той прие истината и след време се покръсти. Постепенно Флориано се възстанови и оттогава служи като редовен пионер.

Йехова благославя проповедната ми служба

През годините продължих да служа като специална пионерка и Йехова благославяше проповедната ми служба. В Тересо̀полис имах чудесната привилегия да помогна на повече от 60 души да отдадат живота си на Йехова. Сред тях беше една млада жена на име Жупира, на която помогнах и да се научи да чете. След време изучавах с осемте ѝ пораснали деца. В резултат на това в момента повече от 20 души от нейното семейство активно служат на Йехова. Един от тях е старейшина, трима са помощник–служители, а има и две пионерки.

Научих се да запазвам положителна нагласа относно възможността хората да научат истината. Веднъж изучавах с млада жена на име Алземира, когато нейният съпруг, Антонио, ме заплаши, че ще насъска две големи кучета срещу мене, ако не напусна къщата им незабавно. След това срещах Алземира само случайно, докато един ден, след около седем години, Антонио се съгласи да започна да изучавам със съпругата му отново. Той все още не искаше да говоря с него за Библията. През един дъждовен ден обаче го поканих да присъства на изучаването. Тогава разбрах, че неговият проблем беше в това, че не може да чете. Оттогава Флориано и други вестители изучаваха с него и му помогнаха да се научи да чете. Днес Алземира и Антонио са покръстени. Антонио е от голяма помощ за сбора, като участва с много от младежите в проповедната служба.

Това са само някои от случките, които имахме през повече от двайсетте години служба в Тересо̀полис. В началото на 1988 г. получихме ново назначение — град Нитеро̀и, където служихме пет години, след което се преместихме в град Санту Алейшу. После бяхме назначени в сбор Жапуиба в центъра на щата и имахме привилегията да сформираме сбор Рибейра.

Прост, но удовлетворяващ живот

През всичките тези години с Флориано имахме привилегията да помогнем на повече от 300 души да отдадат живота си на Йехова. Сега някои от тях служат в Бетел, а други са пионери, старейшини и помощник–служители. Колко съм благодарна, че чрез светия си дух Йехова ни използва да помогнем на толкова много хора! (Марко 10:29, 30)

Вярно е, че Флориано трябваше да се бори със сериозни здравословни проблеми. Независимо от това обаче той успява да запази своята лоялност, радостта си и доверието си в Йехова. Флориано често казва: „Щастието на човек не се състои в това да няма никакви проблеми в живота, а в това да може да разчита на помощта на Йехова, за да се справя с тях.“ (Псалм 34:19)

През 2003 г. лекарите откриха, че имам рак на лявото око. Бях оперирана и ми сложиха изкуствено око, което трябва да бъде почиствано много пъти на ден. Въпреки това Йехова ми дава сили да продължавам да служа като специална пионерка.

Що се отнася до материалните неща, водя прост живот. Въпреки това Йехова ме благославя и се чувствам богата в духовно отношение. Изказването на мисионерката, която служеше в Африка, е подходящо описание на нашето назначение в Бразилия. Йехова настина благослови богато желанието ми да служа като мисионерка.

[Снимка на страница 9]

Заедно със семейството ми през 1953 г.

[Снимка на страница 9]

В проповедната служба в Ирландия през 1957 г.

[Снимка на страница 10]

Заедно с други мисионерки в Бразилия през 1959 г. Отляво надясно: Аз, Ингер Хатфийлд, Дорин Хайнс и Соня Спрингейт

[Снимка на страница 10]

Заедно със съпруга ми