Християнството се разпространява сред юдеите от първи век

ОКОЛО 49 г. в Йерусалим се провело важно събрание. На него присъствали онези, ‘които били считани за стълбове’ на християнския сбор през първи век — Йоан, Петър и Яков, природеният брат на Исус. Известно е, че там били също апостол Павел и неговият сътрудник Варнава. На това събраниеa трябвало да бъде решено как да се раздели огромният проповеден район. Павел обяснил: „[Те] дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.“ (Галатяни 2:1, 9)

Как трябва да разбираме това решение? Дали районът, в който добрата новина трябвало да се проповядва, бил разделен на две: на юдеи и прозелити и на езичници? Или по–скоро бил разделен в географско отношение? За да стигнем до разумно заключение, трябва да видим какво ни казва историята относно юдеите, които живеели извън Палестина.

Юдейските общности през първи век

Колко били юдеите, които през първи век живеели извън границите на Юдея? Изглежда, че много учени са съгласни с изказването в „Атлас на юдейския свят“: „Трудно е да се посочи точен брой, но е възможно малко преди 70 г. в Юдея да са живели около два милиона и половина юдеи и над четири милиона да са били разпръснати в останалата част на Римската империя. ... По всяка вероятност юдеите представлявали около десет процента от цялото население на империята, а там, където живеели повечето юдеи, в градовете на източните провинции, може да са били двайсет и пет процента от населението или дори повече.“

Най–много юдеи живеели в Сирия, Мала Азия, Вавилон и Египет — на изток, а по–малки общности имало в Европа. Някои известни християни от юдейски произход, които били израснали и живеели извън границите на Юдея през първи век, били Варнава от Кипър, Прискила и Акила от Понт, които след това живеели в Рим, Аполос от Александрия и Павел от Тарс. (Деяния 4:36; 18:2, 24; 22:3)

Юдеите от тези общности поддържали връзка с юдеите от родната си страна. Те изпращали годишния данък за храма в Йерусалим и така участвали в дейностите и поклонението, извършвани в храма. Във връзка с това ученият Джон Баркли казва: „Съществуват много доказателства, че тези пари, както и допълнителните дарения от богатите, били събирани съвестно в тези общности.“

Друга връзка били десетките хиляди поклонници, които всяка година отивали в Йерусалим за празниците. Това личи от повествованието в Деяния 2:9–11 относно случилото се на Петдесетница през 33 г. Там присъствали юдейски поклонници от Партия, Мидия, Елам, Месопотамия, Кападокия, Понт, Азия, Фригия, Памфилия, Египет, Либия, Рим, Крит и Арабия.

От управата на храма в Йерусалим поддържали връзка с юдейските общности, като им изпращали писма. Известно е, че Гамалиил, който учел другите на Закона и за когото се говори в Деяния 5:34, изпратил писма до Вавилон и до други места по света. Когато през 59 г. апостол Павел пристигнал като затворник в Рим, „по–видните юдеи“ му казали: „Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.“ Това показва, че от Юдея до Рим често били изпращани писма и съобщения. (Деяния 28:17, 21)

В юдейските общности разполагали със „Септуагинта“ — гръцки превод на Еврейските писания. В един справочник се казва: „Разумно е да направим заключението, че преводът LXX [„Септуагинта“] бил четен и приеман от юдеите във всички общности като тяхната юдейска Библия или Свещено писание.“ Първите християни често използвали същия превод в своето поучаване.

Членовете на християнското ръководно тяло в Йерусалим били запознати с тези обстоятелства. Добрата новина вече била стигнала до юдеите в Сирия и извън нея, включително до Дамаск и Антиохия. (Деяния 9:19, 20; 11:19; 15:23, 41; Галатяни 1:21) Присъстващите на събранието през 49 г. очевидно планирали бъдещата дейност. Нека да разгледаме какво казва Библията за растежа сред юдеите и прозелитите.

Пътуванията на Павел и юдейските общности

Първата задача, възложена на Павел, била да ‘разгласява името [на Исус Христос] пред народите и царете, и пред израилтяните’.b (Деяния 9:15) След събранието в Йерусалим Павел продължил да свидетелства на разпръснатите юдеи навсякъде където пътувал. (Виж блока на 14 страница.) Това показва, че проповедният район вероятно бил разделен в географско отношение. Павел и Варнава разширили мисионерската си дейност на запад, а другите проповядвали в Юдея и в големите юдейски общности на изток.

Когато Павел и сътрудниците му започнали второто си мисионерско пътуване от сирийска Антиохия, те се отправили на запад през Мала Азия към Троада. От там минали през Македония, защото стигнали до заключението, че ‘Бог [ги] призовавал да проповядват благовестието на [македонците]’. По–късно били основани християнски сборове и в други европейски градове, включително в Атина и Коринт. (Деяния 15:40, 41; 16:6–10; 17:1 — 18:18)

Около 56 г., в края на третото си мисионерско пътуване, Павел искал да отиде още по на запад и да разшири района, който му бил възложен на събранието в Йерусалим. Той писал: „Колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим“, и после „ще мина през вас за Испания“. (Римляни 1:15; 15:24, 28) Но какво станало с големите юдейски общности, намиращи се на изток?

Източните юдейски общности

През първи век най–голямата юдейска общност се намирала в Египет, особено в столицата Александрия. В този град, който бил център на търговията и културата, живеели стотици хиляди юдеи и навсякъде имало синагоги. Според Филон, юдей от Александрия, по онова време на територията на Египет имало поне един милион юдеи. Много от тях се заселили също в съседна Либия — в град Киринея и околностите му.

Някои юдеи, които станали християни, били от тези области. В Библията се говори за „Аполос, роден в Александрия“, за „някои кипряни и киринейци“ и за „киринееца Луций“, който подкрепял сбора в сирийска Антиохия. (Деяния 2:10; 11:19, 20; 13:1; 18:24) Иначе в Библията не се казва нищо за дейността на първите християни в Египет и съседните области, с изключение на това, че християнският евангелизатор Филип свидетелствал на етиопския евнух. (Деяния 8:26–39)

Друг главен център бил Вавилон, към който принадлежали общностите в Партия, Мидия и Елам. Един историк казва, че „във всяко населено място в равнината между реките Тигър и Ефрат, от Армения до Персийския залив, както и североизточно до Каспийско море и на изток до Мидия, живеели юдеи“. Според енциклопедия „Юдаика“ те били 800 000 души или дори повече. Йосиф Флавий, историк от първи век, казва, че десетки хиляди юдеи от Вавилония пътували всяка година до Йерусалим за празниците.

Дали на Петдесетница през 33 г. се покръстили и някои поклонници, дошли от Вавилония? Не знаем това, но сред онези, които чули речта на апостол Петър през този ден, имало и хора от Месопотамия. (Деяния 2:9) Знаем, че апостол Петър бил във Вавилон около 62–64 г. Докато бил там, той написал първото си писмо, а вероятно и второто. (1 Петър 5:13) Вавилон с неговата голяма юдейска общност очевидно бил смятан за част от района, възложен на Петър, Йоан и Яков по време на събранието, за което се говори в писмото до галатяните.

Сборът в Йерусалим и разпръснатите юдеи

Яков, който също присъствал на събранието, когато били обсъждани районите, служел като надзорник на сбора в Йерусалим. (Деяния 12:12, 17; 15:13; Галатяни 1:18, 19) Той видял как на Петдесетница през 33 г. хиляди от разпръснатите юдеи, които били дошли за празника, откликнали на добрата новина и били покръстени. (Деяния 1:14; 2:1, 41)

Както тогава, така и всяка година след това десетки хиляди юдеи идвали в Йерусалим за празниците. Толкова много хора се стичали в града, че някои посетители трябвало да нощуват в съседните села или в шатри. Освен че се срещали с приятели, в енциклопедия „Юдаика“ се обяснява, че поклонниците отивали в храма за поклонение, за да принесат жертви и за да изучават Тора.

Несъмнено Яков и другите членове на сбора в Йерусалим използвали тези възможности, за да свидетелстват на юдеите, дошли от различни части на империята. Навярно апостолите проповядвали с голяма предпазливост по времето, когато се ‘подигнало голямо гонение против църквата в Йерусалим’, след смъртта на Стефан. (Деяния 8:1) Повествованието показва, че преди това събитие и след него пламенното проповядване на тези християни допринесло за това броят на учениците непрекъснато да се увеличава. (Деяния 5:42; 8:4; 9:31)

Каква е поуката за нас?

Да, първите християни полагали искрени усилия, за да свидетелстват на юдеите, навсякъде където живеели. В същото време Павел заедно с други християни стигнали с добрата новина до езичниците, които живеели в Европа. Те спазвали заповедта, която Исус дал на последователите си, когато се разделял с тях, да правят ученици от хора от „всичките народи“. (Матей 28:19, 20)

От техния пример можем да научим колко е важно да проповядваме по организиран начин, за да получим подкрепа от духа на Йехова. Също така виждаме предимствата от това да проповядваме на хора, които уважават Божието Слово, особено в райони, където има само малко Свидетели на Йехова. Дали на някои места от възложения район на твоя сбор, хората откликват по–благоприятно, отколкото на други? Тогава може да е полезно да обработваме тези места по–често. Дали някои обществени събития, организирани там, където живееш, са подходящи за създаването на уредби за неофициално и улично свидетелстване?

Ние извличаме полза не само като четем в Библията за първите християни, но и като се запознаваме с някои исторически и географски подробности във връзка с тях. Едно помагало, което можем да използваме, за да разширим своето разбиране, е брошурата „Виж добрата земя“, която съдържа много карти и снимки.

[Бележки под линия]

[Таблица на страница 14]

АПОСТОЛ ПАВЕЛ БИЛ ЗАГРИЖЕН ЗА РАЗПРЪСНАТИТЕ ЮДЕИ

ПРЕДИ СЪБРАНИЕТО В ЙЕРУСАЛИМ ПРЕЗ 49 г.

Деяния 9:29 Йерусалим — „говореше ... с гръцките юдеи“

Деяния 13:14 Антиохия (писидийска) — „влязоха в синагогата“

Деяния 14:1 Икония — „влязоха ... в юдейската синагога“

СЛЕД СЪБРАНИЕТО В ЙЕРУСАЛИМ ПРЕЗ 49 г.

Деяния 16:14 Филипи — „Лидия, ... която почиташе Бога“ (Ве)

Деяния 17:1 Солун — „юдейска синагога“

Деяния 17:10 Берия — „юдейската синагога“

Деяния 17:17 Атина — „разискваше в синагогата с юдеите“

Деяния 18:4 Коринт — „разискваше в синагогата“

Деяния 28:17 Рим — „свика по–първите от юдеите“

[Карта на страница 15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Онези, които чули добрата новина на Петдесетница през 33 г., дошли от далечни места

ИЛИРИЯ

ИТАЛИЯ

Рим

МАКЕДОНИЯ

ГЪРЦИЯ

Атина

КРИТ

Киринея

ЛИБИЯ

ВИТИНИЯ

ГАЛАТИЯ

АЗИЯ

ФРИГИЯ

ПАМФИЛИЯ

КИПЪР

ЕГИПЕТ

ЕТИОПИЯ

ПОНТ

КАПАДОКИЯ

КИЛИКИЯ

МЕСОПОТАМИЯ

СИРИЯ

САМАРИЯ

Йерусалим

ЮДЕЯ

МИДИЯ

Вавилон

ЕЛАМ

АРАБИЯ

ПАРТИЯ

[Водни басейни]

Средиземно море

Черно море

Червено море

Персийски залив