„Те можеха да бъдат освободени веднага“
ЖЕНВИЕВ ДЬО ГОЛ, племенничка на Шарл дьо Гол, бивш президент на Франция, се запознала лично с много Свидетели на Йехова в нацисткия концентрационен лагер в Равенсбрюк (северна Германия). В едно писмо от август 1945 г. тя написала гореспоменатите думи.
Затворниците от концентрационния лагер в Освиенцим (Полша) били освободени на 27 януари 1945 г. През 1996 г. тази дата беше определена в Германия като ден в памет на жертвите при Третия райх на Хитлер.
В своето възпоменателно слово на 27 януари 2003 г. Петер Щрауб, президентът на парламента на германската провинция Баден–Вюртемберг, заяви: „Всички онези, които са понасяли преследване поради своите религиозни или политически възгледи, и които са предпочели да умрат, вместо да се подчинят [на режима на Хитлер], заслужават голяма почит от наша страна, която трудно може да се изрази с думи. Свидетелите на Йехова са единствената религия, чийто членове безкомпромисно отказвали да се подчинят на изискванията на Хитлеровия режим. Те не вдигали ръка да отдават чест на Хитлер. Отказвали да се кълнат във вярност на ‘фюрера и държавата’, точно както отказвали да участват във военната служба и в трудовата повинност, наложена от режима. Освен това децата им не се присъединили към Младежкото движение на Хитлер.“
Исус Христос казал за своите ученици: „Те не са от света, както и Аз не съм от света.“ (Йоан 17:16) Следователно позицията на Свидетелите на Йехова била основана изцяло на техните религиозни убеждения. Щрауб добавя: „Свидетелите на Йехова, които трябвало да носят лилав триъгълник на затворническите си дрехи в концентрационните лагери, били единствените, които можели сами да прекратят мъченията, които понасяли заради вярата си. Било необходимо само да подпишат декларация, с която се отричат от вярата си.“
Повечето от Свидетелите дори и не помислили да се отрекат от вярата си. Затова около 1200 от тях загинали по време на нацисткото управление. Общо 270 души били убити заради отказа си да участват във военна служба. Те не само заявявали, но също изпълнявали следните думи: „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.“ (Деяния 5:29)
Свидетелите на Йехова не били свръхчовеци, както отбелязва Улрих Шмит, президентът на парламента на германската провинция Северен Рейн–Вестфалия. Въз основа на неговата реч, в изданието „Ландтаг интерн“ Свидетелите на Йехова са наречени „обикновени хора, които поради съвестта си твърдо отстоявали религиозните си вярвания, показвали гражданска доблест и поради убежденията си като християни се противопоставяли на нацистката идеология“. Можем да бъдем уверени, че Йехова Бог се радва, когато неговите служители му остават лоялни при трудни обстоятелства. В Притчи 27:11 четем: „Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.“
[Информация за източника на снимката на страница 30]
Courtesy of United States Holocaust Memorial Museum