В търсене на щастие

ПРЕДИ няколко години хора от Великобритания, Германия, Съединените щати и Франция били запитани какво е нужно, за да си щастлив. Осемдесет и девет процента от интервюираните посочили доброто здраве, 79 процента — удовлетворяващия брак или романтичната връзка, 62 процента — радостта да си родител и 51 процента — успешната кариера. Въпреки общоприетото мнение, че парите не носят щастие, 47 процента от запитаните били убедени точно в обратното. Какво показват фактите?

Първо, помисли за предполагаемата връзка между парите и щастието. Проучване, проведено сред стоте най–богати американци, разкри, че те не са по–щастливи от останалите хора. Освен това, макар че през изминалите три десетилетия почти удвоиха материалните си притежания, мнозина американци в никакъв случай не са по–щастливи отпреди, твърдят психолозите. Всъщност в едно сведение се казва: „През същия този период случаите на депресия зачестиха. Самоубийствата сред младежите се увеличиха три пъти. Броят на разводите се удвои.“ В около петдесет страни изследователите, които изучават връзката между парите и щастието, са стигнали до извода, че щастието не може да се купи с пари.

Второ, помисли какво значение имат за щастието фактори като доброто здраве, удовлетворяващия брак и успешната кариера. Ако щастието изцяло зависеше от тях, какво да кажем за милионите хора, които не се радват на добро здраве, и за всички онези, които нямат удовлетворяващ брак? Ами семействата без деца и всички мъже и жени, които нямат успешна кариера? Дали всички те са обречени да живеят нещастно? И дали хората, които понастоящем се радват на добро здраве и удовлетворяващ брак, ще изгубят това предполагаемо щастие, ако обстоятелствата им се променят?

Търсим ли там, където трябва?

Всеки иска да е щастлив. Това не е чудно, тъй като Създателят на хората е описан като „щастливия Бог“, а хората са направени по неговия образ. (1 Тимотей 1:11, НС; Битие 1:26, 27) Затова е напълно естествено хората да търсят щастие. Мнозина обаче откриват, че щастието е като песъчинките — и двете се изплъзват лесно.

Възможно ли е обаче някои хора да прекаляват в усилията си да намерят щастие? Философът Ерик Хофър е на това мнение. Той казва: „Стремежът към щастие е една от главните причини за нещастието.“ Със сигурност е така, ако търсим щастие не там, където трябва. В такъв случай безспорно ще се сблъскаме с разочарование и отчаяние. Мнозина се опитват да забогатеят, стремят се към слава или признание, преследват политически, социални или икономически цели или просто живеят, за да удовлетворяват незабавно егоистичните си желания, но нито едно от тези неща не може да им донесе щастие. Нищо чудно, че някои хора са възприели противоречивия възглед, изразен от една писателка с думите: „Ще намерим щастие едва когато спрем да го търсим!“

Важно е да се отбележи, че проучването, споменато в началото на тази статия, разкри също, че за четирийсет процента от запитаните щастието идва от това да правиш добро и да помагаш на другите. А според всеки четвърти от съществено значение са вярата и религиозните убеждения. Явно трябва да разгледаме по–отблизо какво е нужно, за да сме истински щастливи. Следващата статия ще ни помогне да направим това.

[Снимки на страница 3]

Мнозина смятат, че парите, удовлетворяващият семеен живот или успешната кариера са ключът към щастието. И ти ли мислиш така?