Безстрашен „пътешественик, разпространяващ Евангелието“

СПОРЕД сведенията, когато бил на 18 години, Джордж Бороу вече владеел 12 езика. Две години по–късно можел да превежда „с лекота и изящество“ от общо 20 езика.

През 1833 г. този изключително способен мъж бил поканен на интервю от Британското и чуждестранно библейско дружество в Лондон. Тъй като нямал средства за пътуването, но от друга страна бил решен да се възползва от тази хубава възможност, 30–годишният Бороу изминал пеша разстоянието от 180 километра от дома си в Норидж при това само за 28 часа.

От Библейското дружество му поставили трудна задача — за шест месеца да научи манджурски език, който се използвал в някои части на Китай. Бороу помолил за някакъв учебник по граматика, но получил само екземпляр от Евангелието от Матей на манджурски и манджурско–френски речник. След деветнайсет седмици обаче той писал до Лондон: „Усвоих манджурски ... с Божията помощ.“ Това постижение било много забележително, защото се смята, че по същото време той редактирал Евангелието от Лука на езика нахуатл, един от местните езици в Мексико.

Библията на манджурски език

През XVII век манджурският език се появил за първи път в писмена форма, използвайки азбука, заимствана от езика монголски югур, и започнал да се използва в правителствените кръгове на Китай. Макар че с течение на времето се употребявал все по–малко, членовете на Британското и чуждестранно библейско дружество искали да отпечатат и да разпространят Библията на този език. До 1822 г. те финансирали издаването на 550 екземпляра на Евангелието от Матей, преведено от Степан В. Липовцов. Той работел за Министерството на външните работи на Русия и бил живял в Китай 20 години. Евангелието било отпечатано в Санкт Петербург, но били разпространени само няколко екземпляра, защото останалите били унищожени от наводнение.

Скоро след това започнал превод на целите Християнски гръцки писания. Откриването през 1834 г. на един древен ръкопис на по–голямата част от Еврейските писания засилило интереса към Библията. Кой можел да ръководи преработката на вече съществуващата Библия на манджурски и да завърши останалия превод? Членовете на Британското и чуждестранно библейско дружество изпратили Джордж Бороу да изпълни тази задача от тяхно име.

В Русия

След като пристигнал в Санкт Петербург, Бороу се заел с по–задълбочено изучаване на манджурския език, за да може да проверява и редактира с по–голяма точност библейския текст. Все пак задачата му изисквала сериозни усилия и той работел по тринайсет часа на ден, като помагал за набирането на печатарските букви за „Новия завет“, който в крайна сметка бил описан като „прекрасно издание на една ориенталска творба“. През 1835 г. били отпечатани хиляда екземпляра от него. Но планът на Бороу да ги вземе със себе си в Китай и да ги разпространи там бил осуетен. В руското правителство се страхували, че това може да се възприеме като мисионерска дейност, застрашаваща приятелските отношения на Русия с нейните съседи. Затова отказали на Бороу разрешение да пътува до Китай, ако вземе със себе си „дори само една Библия на манджурски“.

Около десет години по–късно били разпространени няколко екземпляра на тази Библия и през 1859 г. се появил превод на Евангелията от Матей и от Марко, който съдържал текста на манджурски и китайски в успоредни колони. Дотогава обаче повечето хора, които можели да четат на манджурски, предпочитали да четат на китайски и изгледите за цялостен превод на Библията на манджурски започнали да намаляват. Всъщност манджурският език бил отмиращ език и скоро щял да бъде изместен от китайския. Преходът приключил напълно до 1912 г., когато Китай станал република.

На Пиренейския полуостров

Въодушевен от преживяванията си, Джордж Бороу се завърнал в Лондон. През 1835 г. бил назначен в Португалия и Испания. Самият той по–късно казал, че целта на това назначение била ‘да провери дали хората там са подготвени умствено да приемат истините на християнството’. По онова време и двете страни нямали връзка с Британското и чуждестранно библейско дружество поради широко разпространените политически и социални вълнения. Бороу се радвал да разговаря за Библията с хората в селските райони на Португалия, но не след дълго религиозното безразличие, с което се сблъскал там, го подтикнало да се премести в Испания.

Испания представлявала друго предизвикателство — особено циганите, към които Бороу бързо бил привлечен, тъй като знаел езика им. Малко след като пристигнал, той започнал да превежда „Новия завет“ на испански цигански език (хита̀но). За част от това начинание Бороу помолил две циганки да му помагат. Той им четял на испански, а те му превеждали. По този начин успял да научи правилната употреба на циганските идиоми. В резултат на това през пролетта на 1838 г. било издадено Евангелието от Лука на хита̀но, което подтикнало един епископ да възкликне: „Той ще промени вярата на цяла Испания посредством циганския език.“

Джордж Бороу бил упълномощен да намери „компетентен човек, който да преведе Библията на баски език“. Тази задача била възложена на д–р Отейса. За него Бороу писал: „[Той] познава добре този диалект, върху който самият аз имам някакви познания.“ През 1838 г. Евангелието от Лука станало първата библейска книга, издадена на баски език.

Подбуждан от желанието си да просвети обикновените хора, Бороу предприел дълги и често опасни пътешествия, за да разпространява библейските книги в бедните селски райони. Той искал да освободи хората от религиозното невежество и суеверията. Например, като говорел за това колко е безполезно да се купуват индулгенции, Бороу казвал: „Възможно ли е Бог, който е добър, да разрешава да търгуваме с греха?“ Но от Библейското дружество се страхували, че такава борба срещу общоприетите вярвания може да доведе до забрана на дейността им, и затова го посъветвали да се съсредоточи единствено върху разпространяването на Писанието.

Бороу получил устно разрешение да отпечата испанския превод на „Новия завет“ без съдържащите се в него католически доктринални пояснения. Това станало въпреки първоначалното противопоставяне от страна на министър–председателя, който описал това издание като опасна и „неподходяща книга“. След това Бороу отворил склад в Мадрид, за да продава „Новия Завет“ на испански. Тази стъпка го въвлекла в конфликт както с религиозните водачи, така и със светските власти. Той бил хвърлен в затвора за дванайсет дена. Когато протестирал срещу това, бил помолен да напусне страната без много шум. Тъй като бил наясно, че хвърлянето му в затвора е незаконно, Бороу посочил примера на апостол Павел и решил да остане в страната, докато бъде справедливо оправдан и името му напълно изчистено. (Деяния 16:37)

Библейското дружество съобщило следното, когато през 1840 г. неговият пламенен пратеник напуснал Испания: „През последните пет години в Испания бяха разпространени почти 14 000 екземпляра на Библията.“ След като изиграл много важна роля в това, Бороу обобщил своите преживявания в Испания като ‘най–щастливите години от живота си’.

Книгата „Библията в Испания“, която била издадена за първи път през 1842 г. и която все още се издава, представлява личният ярък разказ на Джордж Бороу за неговите пътувания и приключения. В тази книга, която веднага пожънала успех, самият той се нарича „пътешественик, разпространяващ Евангелието“. Той писал: „Исках да посетя скритите и усамотени места в трудно достъпните хълмове и планини и по свой начин да говоря с хората за Христос.“

Като разпространявал и превеждал Писанието с ентусиазъм, Джордж Бороу поставил основата и други да правят същото, което наистина е голяма чест.

[Карта на страница 29]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Усилията на Джордж Бороу да превежда и разпространява Библията го отвели от Англия (1) в Русия (2), Португалия (3) и Испания (4)

[Източник]

Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.

[Снимка на страница 28]

Встъпителните думи към Евангелието от Йоан на манджурски език, отпечатано през 1835 г., които се четат отгоре надолу и отляво надясно

[Източник]

From the book The Bible of Every Land, 1860

[Информация за източника на снимката на страница 27]

From the book The Life of George Borrow by Clement K. Shorter, 1919