Местното население в Мексико чува добрата новина

НА 10 НОЕМВРИ 2002 г. група михе, местно население в Мексико, се събраха в Сан Мигел (Куецалтепек). Това е град в красивия южен щат Оахака. Групата присъстваше на областния конгрес на Свидетелите на Йехова. Кулминацията в програмата сутринта беше библейската драма.

Когато се чуха първите думи от озвучителната система, публиката онемя от възторг. Избухнаха бурни аплодисменти и много от хората се разплакаха. Драмата беше представена на езика на михе! Когато тя завърши, мнозина изразиха дълбоката си признателност за тази неочаквана благословия. „За първи път разбирам драмата. Тя докосна сърцето ми“ — каза една жена. „Сега мога да умра спокойно, защото Йехова ми даде да чуя драмата на моя език“ — заяви друга жена.

Това, което се случи тази сутрин, беше част от големите усилия, които бяха положили Свидетелите на Йехова в Мексико да достигнат до местните жители с добрата новина за Царството. (Матей 24:14; 28:19, 20)

Йехова послуша молитвите

В Мексико местното население наброява повече от 6 000 000 души — достатъчно, за да образуват народ, съставен от много култури и в който се говори на 62 езика. Петнайсет от тези езици се говорят от над 100 000 души. Повече от 1 000 000 души от местното население не говорят испански, официалният език в Мексико. А за тези, които говорят испански, много по–лесно би било да учат библейската истина на своя собствен език. (Деяния 2:6; 22:2) Някои са изучавали Библията и редовно са посещавали християнските събрания в продължение на години, но тяхното разбиране на нещата е било ограничено. Затова те са се молили да слушат и да четат посланието на истината на техния собствен език.

За да се справи с това предизвикателство, през 1999 г. клонът на Свидетелите на Йехова в Мексико въведе уредба да се провеждат християнски събрания на местните езици. Бяха сформирани преводачески екипи. През 2000 г. драмата на областния конгрес беше представена на езика на маите и след това на няколко други езика.

Следващата стъпка беше превеждането на помагалата за изучаване на Библията на Свидетелите на Йехова. Първо беше преведена брошурата „Да живееш завинаги на земята!“ на езиците масатеко, мая, тотонако, хуаве, целтал и цоцил. След това бяха преведени и други издания, а също започна и издаването на „Нашата служба на Царството“ на мая. Някои издания бяха записани на аудиокасети. Брошурата „Полагай усилия да четеш и да пишеш“ беше адаптирана за местна употреба, за да могат местните жители да се научат да четат и да пишат на своя език. Сега вече на 15 от местните езици се издава библейска литература и предстои да бъдат отпечатани нови издания.

„Полагат всякакви усилия“

Преводаческата работа не е никак лека. Една от причините е, че почти няма светска литература на местните езици в Мексико. В много от случаите да се намери речник е много трудно. Освен това на някои от езиците има много диалекти. Например на езика на сапотеките има най–малко пет диалекта. Тези диалекти са станали толкова различни един от друг, че сапотеките от различните области не могат да се разберат помежду си.

В някои езици няма установени правила, затова преводачите трябва да установят свои. Това изисква много изследване и справки. Нищо чудно, че много от тях първоначално се чувстваха така, както Елида от екипа, превеждащ на хуаве. Тя си спомня: „Когато ме поканиха в клона на Свидетелите на Йехова в Мексико, за да превеждам, изпитвах и радост, и страх.“

Преводачите трябвало също да придобият компютърни умения, да се научат да работят според график и да използват определени преводачески методи. Наистина, задачата е голямо предизвикателство за тях. Как се чувстват те? Глория, която е в екипа, превеждащ на мая, казва: „Нямаме думи, с които да опишем радостта, с която участваме в превеждането на библейски издания на мая, нашият роден език.“ Един от надзорниците в Преводаческия отдел отбелязва относно преводачите: „Желанието да имат библейски издания на техния език е толкова голямо, че те полагат всякакви усилия да се справят с предизвикателството.“ Дали усилията си струват?

„Благодаря ти, Йехова!“

Благословията на Йехова за тази дейност беше явна. Броят на присъстващите на събранията и на конгресите се увеличи. Например през 2001 г. 223 Свидетели, говорещи михе, се събраха, за да честват Възпоменанието на Христовата смърт. Но общият брой на присъстващите беше 1674 души — седем пъти и половина повече от броя на Свидетелите!

Някои хора, които приемат истината, сега могат да я разберат правилно още от самото начало. Мирна си спомня как е било с нея, преди да има събрания на мая. „След като изучавах Библията три месеца, се покръстих — казва тя. — Знаех, че трябва да се покръстя, но признавам, че не разбирах напълно библейските истини. Мисля, че причината беше, че моят роден език е мая, а испански не разбирах добре. Мина известно време, докато разбера точно библейската истина.“ Днес тя и нейният съпруг се радват да бъдат част от преводаческия екип на мая.

За всички в сборовете е голяма радост да получават издания на своя език. Когато беше представена брошурата „Да живееш завинаги на земята!“ на езика цоцил, една жена, която вече посещаваше християнските събрания, притисна брошурата до гърдите си и възкликна: „Благодаря ти, Йехова!“ Сведенията показват, че много изучаващи по–бързо напредват към покръстване, неактивни вестители стават активни и много братя сега се чувстват по–подготвени да приемат отговорности в сбора. Когато библейската литература е на техния език, някои домакини са по–склонни да я приемат и да я изучават.

Например една Свидетелка отишла да води изучаване на Библията, но изучаващата не си била вкъщи. Когато съпругът ѝ излязъл на вратата, сестрата предложила да му прочете нещо от една брошура. „Нищо не искам“ — отговорил той. Сестрата му казала на тотонако, че брошурата е на техния език. Като чул това, мъжът придърпал една пейка и седнал на нея. Докато сестрата му четяла, той непрекъснато повтарял: „Точно така. Да, така е.“ Сега той посещава християнските събрания.

В щата Юкатан съпругът на една Свидетелка се противопоставял на истината и понякога я биел, след като се връщала от събрание. Когато започнали да се провеждат събрания на езика мая, тя решила да го покани. Той дошъл и му харесало. Сега той посещава събранията редовно, изучава Библията и, разбира се, вече не бие съпругата си.

Друг мъж, който говори тотонако, казал на две Свидетелки, че той никога не се е молил, защото католическият свещеник му казал, че Бог слуша молитвите само на испански. Той трябвало да плати на свещеника да се помоли в полза на говорещите тотонако. Свидетелките му обяснили, че Бог слуша молитви на всякакви езици, и му дали брошура на тотонако, която той приел с голяма радост. (2 Летописи 6:32, 33; Псалм 65:2)

„Куалцин тахтоуа“

Развълнувани от този развой на нещата, много вестители на Царството полагат усилия да научат някой от местните езици или да подобрят познанията си по един от тях. Точно това и прави един окръжен надзорник, служещ в пет сбора, в които се говори езика нахуатл, в северната част на щата Пуебла. Той разказва: „Децата, които обикновено спяха на събрание, сега са будни и слушат много внимателно, когато говоря на нахуатл. В края на едно събрание четиригодишно момченце дойде и ми каза: „Куалцин тахтоуа“ (говориш добре). Това ми показа, че усилията си заслужаваха.“

Да, полето на местните езици е наистина ‘бяло за жетва’ и всички, които участват в нея, са много насърчени. (Йоан 4:35) Роберто, който организирал преводаческите екипи, обобщава нещата по следния начин: „Незабравимо преживяване е да виждаш как сълзи от радост се стичат по лицата на нашите братя и сестри, когато чуват истината на своя роден език и я разбират. Когато мисля за това, усещам буца в гърлото си.“ Несъмнено това, че се помага на тези искрени хора да заемат позиция на страната на Царството, радва също и сърцето на Йехова. (Притчи 27:11)

[Блок на страници 10, 11]

Запознай се с някои от преводачите

● „Родителите ми ме учеха на истината, откакто се помня. За съжаление, когато бях на 11 години, баща ми напусна християнския сбор. Две години по–късно майка ми ни изостави. Бях най–голямото от петте деца, затова поех задълженията на майка ми, въпреки че ходех още на училище.

Имахме любещата подкрепа на духовните ни братя и сестри, но животът беше труден. Понякога се питах: „Защо ми се случва това? Аз съм толкова млада!“ Само с помощта на Йехова успях да се справя с всички тези отговорности. След като завърших гимназия, станах целодневна служителка, което много ми помогна. Когато сформираха преводачески екип на езика нахуатл, ме поканиха да участвам в преводаческата работа.

Баща ми се върна в сбора, а по–малките ми братя и сестри сега служат на Йехова. Това, че останах вярна на Йехова, си заслужаваше усилията. Той благослови семейството ми.“ — Алисия.

● „Една съученичка, която беше Свидетелка, изнесла доклад за произхода на живота. Но точно тогава не бях на училище и се притеснявах за изпита по тази тема, затова я помолих да ми обясни лично този въпрос. Винаги съм се чудел защо умират хората. Когато тя ми предложи книгата „Сътворение“a и библейско изучаване, аз приех. Бях дълбоко развълнуван от целта на Създателя и от неговата любов.

Когато завърших училище, имах възможността да стана учител по испански и цоцил. Но това щеше да означава да се преместя да живея далече, да преподавам уроци и през почивните дни и да пропускам християнските събрания. Вместо това започнах работа като зидар. Баща ми, който не беше Свидетел, не одобряваше моето решение. По–късно, докато служех като пионер, се сформираше екип за превеждане на библейска литература на цоцил. Имах желанието да участвам в него.

Виждам, че за братята да имат издания на техния собствен език е голяма чест и те се чувстват ценени. Това ми носи голямо удовлетворение. Считам за голяма чест даденото ми назначение.“ — Умберто.

● „Когато бях на шест години, майка ми ни напусна. През юношеските ми години баща ми започна да изучава със Свидетелите на Йехова. Един ден една сестра ми предложи библейско изучаване, което включваше съвети за младите хора. Като момиче без майка, разбрах, че се нуждаех точно от това. Бях покръстена на 15 години.

През 1999 г. баща ми беше убит от лоши хора, които искаха земята му. Бях съкрушена. Изпаднах в тежка депресия, чувствах, че не мога да продължа да живея. Но продължих да се моля на Йехова за сила. Пътуващият надзорник и съпругата му много ме насърчиха. Скоро станах редовна пионерка.

Веднъж забелязах едни хора, които бяха ходили шест часа пеша само за да чуят 20–минутен доклад на тотонако, макар че останалата част от събранието беше на испански, който те не разбираха. Затова много се зарадвах, когато ме поканиха да помагам в превеждането на библейски издания на тотонако.

Преди споделях с баща си, че мечтая да служа в клона на Свидетелите на Йехова. Той ми каза, че е малко вероятно неомъжено момиче на моята възраст да бъде поканено в Бетел. Колко радостен ще бъде той, когато бъде възкресен, като разбере, че съм имала възможност да превеждам библейската литература на нашия език!“ — Едит.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 9]

Преводачи на езика цоцил обсъждат дума, която е трудна за превеждане