Кападокия — където жилищата били изваяни от вятъра и водата

АПОСТОЛ Петър говорел за Кападокия. В първото си вдъхновено писмо той се обръща и към временните жители, „пръснати по ... Кападокия“. (1 Петър 1:1) Какво било характерно за тази област? Защо домовете на жителите ѝ били изсечени от камък? Как християнството стигнало до там?

„Изведнъж се изгубихме в гора от скални конуси и стълбове“ — казва английският пътешественик У. Ф. Ейнзуърт, който посетил Кападокия през четирийсетте години на XIX век. Този единствен по рода си пейзаж удивлява и до днес посетителите на този район в Турция. Из тамошните долини като безмълвни стражи се издигат една до друга странни каменни „статуи“. Някои от тях са като огромни комини, извисяващи се над трийсет метра към небето. Други приличат на грамадни фунийки за сладолед, обелиски или гъби.

През деня слънцето обагря тези статуи в различни цветове. На разсъмване те са бледорозови. По обяд стават като светла слонова кост, а залязващото слънце ги оцветява в златиста охра. Как се е образувала тази „гора от скални конуси и стълбове“? Защо местните хора живеят в тях?

Изваяни от вятъра и водата

Кападокия е разположена в сърцето на полуостров Мала Азия, който свързва Азия и Европа. Този район би могъл да се нарече плато, ако там нямаше два вулкана. Преди хилядолетия мощните им изригвания покрили района с два вида скали — твърд базалт и мека туфа, която представлява светла скала, образувана от втвърдена вулканична пепел.

Под въздействието на реките, дъжда и вятъра меката туфа започнала да ерозира и се оформили каньони. С течение на времето някои от стръмните скали около тези каньони постепенно се разделили на многобройни колони от скални конуси. Така тук се образували скулптури, които не могат да се видят никъде другаде в света. Някои скални конуси изглеждат като истински медени пити. Местните жители издълбавали в меката скала стаи и с нарастването на семейството увеличавали броя им. Тези жилища били прохладни през лятото и топли през зимата.

Кръстопът на цивилизацията

Обитателите на пещерите в Кападокия навярно щяха да останат изолирани от околния свят, ако не се намираха на важен кръстопът. През Кападокия минавал известният път на коприната, който бил дълъг 6500 километра и свързвал Римската империя с Китай. Освен търговци, оттук минавали и персийски, гръцки и римски войски. Така в района навлезли нови религиозни вярвания.

През втори век пр.н.е. в Кападокия живеели еврейски заселници. През 33 г. юдеи от този район отишли в Йерусалим за празника Петдесетница. Така, след като светият дух бил излян, апостол Петър проповядвал на юдеите от Кападокия. (Деяния 2:1–9) Очевидно някои от тях откликнали на неговото послание и занесли новата си вяра у дома. Ето защо в първото си писмо Петър се обърнал към християните в Кападокия.

С течение на годините обаче християните в Кападокия попаднали под влиянието на езически философии. През четвърти век трима влиятелни водачи на кападокийската църква дори твърдо защитавали небиблейската доктрина за троицата. Това били Григорий Назиански, Василий Велики и брат му Григорий Нисийски.

Василий Велики подкрепял и монашеството. Скромните, издълбани от камък жилища в Кападокия били много подходящи за аскетичния живот, към който насърчавал той. С нарастването на монашеската общност в някои от по–големите конуси били направени цели църкви, които през XIII век били вече близо триста на брой. Много от тях са запазени и до днес.

Макар че църквите и манастирите вече не се използват, през вековете начинът на живот на местните хора почти не се променил. Много пещери все още служат за жилища. Находчивостта на хората, които превърнали тези изваяни от природата скали в удобни жилища, продължава да удивлява посетителите на Кападокия.

[Карта на страница 24, 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

КАПАДОКИЯ

КИТАЙ